Принципът "парите следват ученика" вече не е актуален, смята Калоян Паргов

Принципът "парите следват ученика" вече не е актуален, а районирането доказа, че той е голям проблем. Това заяви лидерът на БСП – София и заместник-председател на Комисията по образование, култура, наука и културно многообразие в Столичния общински съвет Калоян Паргов. Той откри кръгла маса на тема „Проблеми в системата на средното образование“, организирана от Федерация „Просвета“ към Градския съвет на БСП – София, съобщават от градската организация на партията.

Във форума се включиха проф. Ваня Добрева, заместник-председател на столичните социалисти, Александър Грозданов, експерт на БСП към Комисията по образование, култура, наука и културно многообразие в СОС, както и професори и учители от София и страната.

"Целта ни беше да направим "моментна снимка" на това какво се е случило в последната година, особено след промените в закона за средното образование и влезлите в сила наредби, според които приемът на ученици се осъществява по райони, коментира Калоян Паргов. - Крайно незадоволителните статистически показатели в образованието означават, че България има огромен проблем. И той не е свързан само с образованието, а е и по отношение на националната ни сигурност, както и за бъдещето на държавата ни".

Калоян Паргов отбеляза, че липсата на еднакво високо качество на българските училища вече е огромен проблем, който ясно се е очертал след влизането в сила на районирането при приема на ученици. "Заради принципа "парите следват ученика" системата изключително силно се дебалансира, заяви той. - През годините този принцип доведе до това едни училища да бъдат предпочитани пред други. Някои не успяваха да запълнят паралелките си, а други се чудеха как да се справят с огромния брой желаещи да учат в тях. Едни училища имаха огромни бюджети за сметка на други, а обяснението на отговорните за съществуването на тази система беше: "Въпрос на мениджмънт от страна на директора". Да, ама не! Сега има нужда от други мерки, от различни подходи с оглед насърчаване на качеството. Защото парите в никакъв случай не означават автоматично качество. Българското училище се нуждае от стимули, които да мотивират учителите да вдигат качеството на преподаване, да бъдат по-взискателни. Повишаването на качеството на образование, което предлага съответното училище, да води и до съответните финансови стимули, които да влизат в бюджета на самото училище, а оттам да подобрява и заплащането на самите учители".

Председателят на групата на БСП в СОС добави, че е събрал няколко страници със сигнали от родители, учители и експерти, свързани с проблеми, до които води районирането при приема на ученици. "Чух много мнения, съмнения, критики, казуси, свързани с несъвършенства в Наредбата, коментира Калоян Паргов. - Чух и различни идеи как да бъде подобрена. Една от тях е създаване на информационна система, подобна на тази за приема на деца в детските градини. В крайна сметка, достъпът до образование не е въпрос на пари, то е благо. Образованието е право на всяко дете. И всички неудобства и препятствия на едно дете да получи качествено образование в България трябва да бъдат премахнати. Това е задължение на отговорните институции в държавата“.

Лидерът на БСП – София коментира и още един проблем, който възникна след промяната на Наредбата за прием на ученици и добавянето на критерия за райониране. „Резултат от несъвършената система е съществуването в момента на училища, в които има наличие на 50 и повече процента деца от ромски произход, заяви Калоян Паргов. - Интеграцията им обаче би била успешна, ако тези деца бъдат равномерно разпределени в различни училища. Истината е, че качеството на образованието в България е ключов въпрос, който е свързан и с националната ни сигурност. Затова трябва да подхождаме много сериозно и отговорно към него“.

Според проф. Ваня Добрева на полето на образованието не може да има политически и партийни деления. "По въпросите на образованието трябва да има национален консенсус, категорична е тя. - От гледна точка на учебното съдържание в момента има голям проблем. Чрез сегашната образователна система ние формираме граждани, които нямат национално самосъзнание. Може би те един ден ще напуснат България. Формирането на такъв тип ценности при тази демографска криза у нас е голям проблем. Но можем и да променим нещата. Тази промяна е в наши ръце тук и сега. Може да изградим поколения, които да компенсират съществуващата липса на национално усещане. Те може да бъдат резултат от нова програма за българското образование, която ние трябва да изградим и да наложим".

В системата на образованието трябва да има политика, но тя да е свързана с развитие и подобряване на качеството му, а не с партии, добави експертът към Комисията по образование, култура, наука и културно многообразие в СОС Александър Грозданов. "Образованието е обществена ценност, то е благо, достъп до което трябва да има всеки, категоричен е той. - Аз съм доволен, че много от идеите и предложенията, които възникват на тези наши дискусии рано или късно се реализират. В последните десетина години организирахме много такива разговори, в които настоявахме за чувствително увеличаване на заплащането на учителите и за материално стимулиране на образователните специалисти, които работят с деца в неравностойно положение. Днес това вече е факт. И ние се радваме, защото целта ни е да помогнем с нашите идеи за подобряване на българското образование".