Правосъдният служебен министър Андрей Янкулов за прокуратурата, Сарафов, изборите и реформата

В новата рубрика на OFFNews "След властта", в която Искра Ангелова разговаря с министрите от служебния кабинет на Андрей Гюров, днес гост е вицепремиерът и правосъден служебен министър Андрей Янкулов — юрист, наказателноправен експерт, бивш прокурор, бивш заместник-министър на вътрешните работи, старши правен експерт в Антикорупционния фонд.

Биографията му минава през прокуратурата, изпълнителната власт, гражданския сектор и едни от най-важните антикорупционни разследвания през последните години, включително теми като „Осемте джуджета“.

Кабинетът „Гюров“ беше за кратко във властта, но остави впечатление за необичайна концентрация на експертиза, по-спокоен тон и ясно разпределени задачи: честни избори, контрол върху институциите, опит за връщане на законността там, където тя е била подменяна от зависимости, страх или административно бездействие. В този кабинет Андрей Янкулов беше едно от най-видимите лица, свързани с темата „правова държава“.

Янкулов определя влизането си в изпълнителната власт като продължение на обществената работа, с която се занимава от години — през прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, гражданския сектор и Министерството на правосъдието.

„Не мисля, че това може да бъде цел — да станеш министър. Това е обществена работа. Почти цялата ми професионална дейност е минала в това — от различни места и с различни конкретни задължения.“

Когато държавата спира пред високите етажи

Според Янкулов българската правосъдна система се справя сравнително добре с част от ежедневната престъпност, и заради високото финансиране и големия брой на магистратите. Проблемът, който той откроява, е реакцията на държавата при случаи, свързани с хора на властови позиции, големи икономически интереси или политическо влияние.

„Проблемът в България е, че има много престъпления, но рядко има наказани. Когато се касае за престъпления, свързани с високите властови етажи, реакцията на държавата е нулева — и това е така от десетилетия.“

Той прави разграничение между общата работа на системата и казусите с висок обществен интерес. Именно те, според него, формират (негативната) обществена представа за правосъдието.

„Обликът на системата се дава от тези случаи с висок обществен интерес. Когато хората виждат, че има очевидна нередност, а системата не реагира, недоверието е логично.“

Янкулов посочва, че подобни казуси често стават видими със закъснение. Като примери дава „Осемте джуджета“ и мрежата около Мартин Нотариуса — теми, по които Антикорупционният фонд е работил години преди те да влязат в центъра на общественото внимание.

„Осемте джуджета“, Пепи Еврото и институционалната памет

В разговора Янкулов коментира начина, по който институциите са реагирали на казуса „Осемте джуджета“. Той припомня, че първоначално историята не е получила адекватна институционална реакция, а по-късно прокуратурата сама е започнала да я представя като важна.

Според него проблемът при такива случаи е, че голямата картина често се раздробява на отделни малки производства. Така публично значимата схема се губи в детайли, а обществото остава без ясен отговор как е функционирал моделът.

В разговора е засегната и присъдата срещу Петьо Петров – Пепи Еврото по дело, свързано с „Осемте джуджета“, при която той получава само глоба, вместо 14 години в затвора. Контрастът между първоначалните очаквания за тежко наказание и крайния резултат се превръща в пример за разминаване между публичния мащаб на казуса и процесуалния му финал.

Прокуратурата: „бухалка“ и „чадър“

Централна тема в интервюто е властта на прокуратурата в досъдебната фаза. Янкулов обяснява, че в България прокурорът има много голямо влияние върху това какво ще се разследва, дали ще се повдигне обвинение, какво ще бъде обвинението и как ще бъде конструирано делото.

„Единият проблем е използването на властта като бухалка. Другият е използването на властта като чадър — когато просто не действаш, въпреки че имаш основания да действаш.“

Според него в последните години и двата модела са станали публично разпознаваеми. В единия случай прокуратурата действа репресивно без достатъчно основания. В другия отказва да действа по случаи, при които има основания за разследване.

Янкулов посочва, че в други европейски системи има повече механизми за контрол върху решенията на прокуратурата в досъдебната фаза. В България липсват достатъчно ефективни външни възможности за контрол върху отказа да се повдигне обвинение или върху начина, по който се формулира обвинението.

Какво означава съдебна реформа

Попитан как би обяснил съдебната реформа извън политическите кампании, Янкулов я свежда до няколко конкретни промени в наказателното правосъдие.

„Първо — намаляване на властта на прокуратурата в досъдебната фаза на процеса. Второ — обезвластяване на фигурата на главния прокурор. Трето — изборите за ключови позиции да се правят според професионални и нравствени качества.“

Той подчертава, че пренасянето на чужд модел от друга държава не гарантира резултат. Европейските държави имат различни решения за мястото на прокуратурата — в съдебната власт, в изпълнителната власт или извън класическото разделение. Затова фокусът според него трябва да бъде върху контрол, отчетност и баланс на властта, а не върху механично копиране.

Сарафов и законността в прокуратурата

Като служебен министър на правосъдието Янкулов поставя въпроса за Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор след изтичането на законовия срок. По думите му това е било действие, насочено към самата правосъдна система:

„Изискването ми беше към правосъдната система — тя да реагира по начина, по който трябваше да реагира на това беззаконие.“

Според него съдебната власт е имала възможност сама да реши казуса, но не го е направила навреме. Това е отслабило позицията ѝ пред обществото и е дало допълнителна легитимност на политическия натиск върху нея.

Янкулов отбелязва, че в нормална институционална среда политическата власт не трябва да диктува оставки и решения на съдебната власт. В случая обаче самата система е допуснала да бъде поставена в зависимост от политическия процес.

Служебният кабинет „Гюров“ отвътре

Янкулов разказва, че преди да приеме поста, е имал няколко разговора с Андрей Гюров. В тях двамата са обсъждали какво може реално да бъде направено за краткия мандат на служебното правителство.

Основният му приоритет е бил възстановяване на базисната законност в съдебната система, включително чрез поставяне на въпроса за статута на изпълняващия функциите главен прокурор. Друг приоритет е била подготовката на честни избори.

„Убедих се, че ще има полезност от моето присъствие там и че ще получа подкрепа от премиера за нещата, които считам за правилни.“

На въпрос дали е имало външни опити за влияние и натиск върху него или кабинета казва, че те са очаквани в българската среда — включително медийни и политически атаки.

Той казва още, че не е бил притеснен от атаките срещу себе си, защото професионалната му биография, имотното състояние и доходите му са публични и проверими.

Изборите и ролята на МВР

За работата върху честността на изборите Янкулов подчертава ролята на превантивната работа на МВР. Според него именно присъствието на терен и предварителните действия по сигнали и оперативна информация са ограничили купуването на гласове.

Той разделя процеса на две части. Първата е превенцията, която е в полето на МВР. Втората е реакцията след установени данни за престъпление, където ключова роля има прокуратурата като ръководител на разследването и орган с монопол върху обвинението.

Според него именно при преминаването към прокуратурата процесът се усложнява.

Казусът „Петрохан“ и комуникацията на прокуратурата

Янкулов уточнява, че като министър на правосъдието не е имал институционално отношение към конкретното разследване по казуса „Петрохан“. Министерството не ръководи нито разследващите органи по подобни дела, нито прокуратурата.

Според него прокуратурата е институцията, която трябва да комуникира резултатите от разследването, защото тя го ръководи. Той посочва, че при казуси с висок обществен интерес липсата на ясна и навременна информация създава пространство за недоверие и конспиративни версии.

„Прокуратурата трябва да излезе и да каже: проведохме пълно разследване, стигнахме до тези изводи. До този момент това не се е случило по такава форма.“

Янкулов дава пример и с взрива до автомобила на бившия главен прокурор Иван Гешев, по който години по-късно обществото все още няма ясен институционален отговор.

ВСС, изборите и негативната селекция

Според Янкулов ключовите избори в съдебната власт трябва да бъдат реализирани на базата на професионалните и нравствени качества на избираните. Проблемът започва, когато формалните критерии се заменят с лоялност към тези, които издигат кандидата.

„Есенцията винаги е една — доколко човекът е професионалист и доколко има почтеност.“

Той обяснява, че когато човек получи висок държавен пост поради лоялност към определени политически или институционални кръгове, после връща тази лоялност чрез решенията, които взема.

Това според него е механизмът на негативната селекция. Докато той не бъде разчупен, изборите за ключови позиции ще продължат да възпроизвеждат същите зависимости.

Белене и паметта

Янкулов говори и за посещението в Белене, което е било съвместна инициатива с министъра на околната среда и водите Юлиан Попов. Министерството на правосъдието има отношение към мястото и заради затвора на острова.

За Янкулов Белене е тема на паметта, но и на институционалната отговорност.

„Това беше инициатива, която да припомни на всички онова, което се надяваме никога да не се връща. Ако се забрави, че такива неща са се случвали, има риск някога пак да се случат.“

Той отбелязва, че България има трудност да изгради общ разказ за травматични периоди от историята си — както след 1944 г., така и в по-ранни исторически моменти. Според него през годините на демократично развитие обществото не е успяло да разкаже миналото си по достатъчно ясен начин.

Умерен песимизъм и историческа перспектива

В личната част на разговора Янкулов се определя като „умерен песимист“, но в по-широка историческа перспектива вижда положително обществено развитие. Според него обществата минават през периоди на отклонения, но в дълъг план се развиват.

„Ако погледнем по-мащабно, обществата еволюират. И когато има по-лоши периоди, те се преживяват, след което идва надграждане.“

Той не говори за големи лични планове след мандата си. Засега се връща към адвокатската работа, без да изключва бъдеща обществена роля.

Следете новините ни в GoogleNews