Правната комисия отложи преразглеждането на праговете за преференциите, чакат президента (обновена)
Нов изненадващ обрат претърпя казусът "Изборен кодекс". След скандалните поправки, обезсмислили преференциалното гласуване, последвалите протести, публичното разкаяние на управляващите и наново внесените промени за връщане на старото положение, днес неочаквано правната комисия не ги гласува.
Заседанието ѝ бе свикано основно заради Изборния кодекс, но нейният председател Данаил Кирилов и съвносител на последния засега законопроект за изменението му размисли - било редно да се изчака реакцията на президента Румен Радев на приетия миналата седмица проект, вдигащ абсурдно високо праговете за пренареждане на партийните листи на избори по волята на избирателя. Той наблегна на факта, че вносителите (той, председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и група депутати) все пак са проявили готовност последните промени да бъдат обсъдени.
Заседанието се проведе в отсъствието на представители на БСП, тъй като те заявиха, че прекратяват парламентарната си работа, докато спорните поправки в Изборния кодекс не бъдат премахнати. Първите поправки в Изборния кодекс, внесени от ДПС, предвиждаха вдигането на прага за преференциите. На среднощно заседание миналата седмица парламентът реши за европейски избори прагът да е не по-малко от националната избирателна квота, а за парламентарните - не по-малко от регионалната квота. Досега прагът на преференциите на евроизбори бе 5% от гласовете за дадена листа, а на парламентарни избори - 7%.
След остра обществена реакция обаче, в понеделник премиерът Борисов свика спешно заседание на Изпълнителната комисия и обяви, че прагът ще бъде върнат в предишното си състояние, както и че ще свика нова ЦИК. Внасянето на новия законопроект, който връща стария ред обаче се случва преди рутинната процедура по одобряването от президента и обнародването на преправения миналата седмица кодекс.
"Съобразихме, че е коректно, с оглед на институционалното взаимодействие, да не се обсъжда на първо гласуване от комисията нашият законопроект, за да дадем достатъчно време на президента да вземе становище по законопроекта, който е в последната си фаза - за издаване на указ за обнародване, или за отлагателно вето" заяви Кирилов пред журналисти след края на заседанието.
Той допълни, че комисията възприема модел, който да предотврати пресичането на двете законодателни инициативи и да има максимална прозрачност. Вариантите за това какво ще се случи оттук нататък са два – "да подкрепим мотиви за ветото или да ги отхвърлим. При всички положения имаме изразена коригираща законодателна воля“, завърши Кирилов.
Така вместо с Изборния кодекс, комисията се ограничи единствено с процедурните правила за условията и реда за предлагане на членове на Централната избирателна комисия. Мандатът на сегашната ЦИК изтича преди провеждането на изборите за Европейски парламент през месец май и беше решено да бъде избран нов състав на комисията след като от БСП настояха за това.
Комисията прие единодушно с 10 гласа "за" процедурните правила за избиране на нова ЦИК, които ще бъдат гласувани утре в Народното събрание. Според тях членовете на ЦИК ще могат да бъдат предлагани от парламента и неправителствени организации, като за първите срокът е 14 дни, а за вторите - 12. Предложения ще могат да правят и парламентарно непредставени партии, които обаче имат представители в Европейския парламент.
Тези правила не важат за председателя, зам.-председателя и секретаря на ЦИК, които ще могат да бъдат предлагани само от парламентарно представени партии и коалиции. Кандидатите ще се избират с гласове от повече от половината на присъстващите депутати. Изслушването на кандидатите ще се излъчва на живо.
Кирилов добави, че най-късно до 18-19 март Народното събрание ще избере кандидатите за новия състав на ЦИК, но няма срок кога президентът да издаде указ за назначаване. Кирилов заяви, че не желае съставът да бъде просто преизбран. "Ще анализираме досегашната работа на номинирани от нас представители и ще направим съответно предложение", допълни той.