Плевнелиев с лекция в Харвард: Най-трудно ми беше през февруари 2013 г. Оставиха ме съвсем сам срещу многохилядни протести (видео)

Най-трудният момент в живота ми беше през февруари 2013 г. В България имаше огромна криза, стотици хиляди хора протестираха на улиците в различни градове. Имаше силни политически лидери, но когато стана трудно, те всички подадоха оставки - нямаше правителство, нямаше партии, нямаше парламент и аз бях сам, изправен пред протести в цялата страна, напълно сам.

С тези думи президентът на България (2012-2017) Росен Плевнелиев разказва за протестите от февруари срещу монополите, високите сметки за ток, които довеждат до оставка на кабинета на Бойко Борисов, в лекция в Харвардския университет на тема „Сила срещу мъдрост: разговор за лидерството на бъдещето“.

"Това беше много трудно време, много труден мандат - започва той разговора с водещия в залата. - Само за две години - 2013-а и 2014-а - в страната ми имаше пет правителства, три парламента, имаше кризи в Европейския съюз - не една, а 11 драматични кризи. Миграция, тероризъм по улиците, много трудни отношения с Русия - тогава бяха украинската, гръцката криза, Брекзит."

Знаех от миналото ми - от един от най-добрите компютърни програмисти станах гастарбайтер в Германия, започнах от нулата, след това станах министър, президент - че когато е трудно, става въпрос за нещо важно. Ако е лесно - не е важно, минаваш лесно през времето. Но ако е трудно, е важно и аз съм се сблъсквал с много трудности в живота си, особено в мандата си, продължава Плевнелиев и преминава към темата за февруарските протести и оставките.

След тях "събрах всички тези силни лидери и им казах: "Слушайте, нека направим под някаква форма коалиционно правителство, да включим всеки, който може да допринесе за стабилността и развитието. Но те играеха своите игри, бореха се да бъдат преизбрани и да влязат в следващия цикъл на политическа власт и аз бях оставен напълно сам. Това, което направих - и това беше рецептата за успех - успях по демократичен начин да изведа страната ми към по-добра позиция. Бях сам и трябваше да посоча млади хора, които да влязат в правителството на страната, което не е работата на президента".

За него уроците, които е научил тогава, са:

"Първо, че когато е трудно, става въпрос за нещо важно. Когато стане трудно, се разбира кой си всъщност.

Второ, трябва да си способен да не скриваш проблемите, но да ги посочиш. Ако искаш да решиш проблем, го показваш и това е единственият начин да го решиш.

Много е важно също така да имаш приобщаваш подход.

Поканих протестиращите, но и тези, които не протестираха - политическите лидери, лидерите в обществото, институционалните лидери - всички на едно място, в дебат, който нарекох граждански дебат, за да открием решения заедно. Не обвинявах другите. Не сочех с пръст, за да обвинявам удобния враг, нито давах удобни извинения за липсата на управление в страната. Поех собствената си отговорност, но се постарах да включа всеки на масата, за да намерим решение", казва Плевнелиев.

В разговора той подчертава нееднократно, че в управлението си е търсил мъдрост, а не сила.

"Като цяло, търсех мъдрост, а не сила. За мен силата е нещо временно. Мъдростта е нещо много устойчиво и дълготрайно. Гледах силните лидери и се питах: "Путин, Ердоган, Тръмп, Биби Нетаняху, Моди, Орбан. Много силни лидери. Но мъдри ли са?". Защото можем да бъдем много силни, да имаме силни армии и да окупираме съседна държава, но мъдро ли е да го направим?"

Казва, че се е водил от изречението "Ако нямаш кауза, имаш нужда от война" и че то ни казва какво се случва по света днес.

"Каква е каузата на мъдрия лидер, на мъдрия президент? Да увеличи територията си, като дестабилизира съседи и международния ред? Не мисля, че това е кауза. Кауза ли е това, което президентът Тръмп прави в днешно време - да поставя под въпрос и да дестабилизира институциите на международния ред и да работи за по-малко, а не за повече доверие в международната система? Можеш да го направиш, но не мисля, че е мъдро.

Мъдрият лидер е този, който разбира, че успехът е колективно усилие. Успехът на президента не е неговият рейтинг, не е в битките, враговете и победите. Успехът му е успехът на обикновените хора. Ако има напредък в обществото, ако обикновените хора имат надежда, по-добър живот, по-добро образование, това е успех за мъдрия лидер.

Питах себе си. Говорих с всеки, който е "някой" в света. Срещнах се с всички тях. Говорих с Путин, с Ердоган, с всички лидери. Имах 12 срещи с Обама, 30 - с канцлера Меркел, със Си Дзинпин три срещи... Видях силни, но не мъдри. Видях и силни и мъдри - което е много рядко срещано в политиката.

И мога да дам примери: Путин е много силен, но силата не е, за да имаш силна армия, огромна територия или да окупираш съсед. Силата може да бъде символ на успех, само ако изграждаш образование, институции, общество, да правиш хората свободни, по-образовани и проспериращи. Това е успех, сила с мъдрост".

Едно от първите неща, които направих като президент е да променя приоритетите за моята страна - казва още той. Президентът не управлява страната в България, той я представлява. Очаква се президентът да е морален компас. В демокрацията е нормално да има битки между различни идеи и приоритети, но той представлява единството на многообразието в нацията. Това е нещо, което, впрочем, президентът Тръмп не прави в Обединените нации днес.

За мен беше много важно да бъда мъдър президент, който поставя приоритети, които имат стойност не за мен, не за личния ми рейтинг, а за страната - казва още Плевнелиев.

Целия разговор може да видите тук:

Росен Плевнелиев - представен пред студентите като "голям поддръжник на върховенството на закона, на правата и свободите" и "либерален демократ" - бе включен във формата "Гласове в лидерството", в рамките на който студентите имаха възможност да задават въпроси. Модератор на дискусията беше проф. Рифат Атун, професор по глобални здравни системи в Харвард и ръководител на лидерска програма на Харвард.

Гост-лектори на формата са били още Елизабет Уорън, сенатор от щата Масачузетс и участник в предизборната кампания на Демократическата партия за номинация за кандидат-президент на САЩ; Бан Ки Мун, 8-мия генерален секретар на ООН; Хуан Мануел Сантос, бивш президент на Колумбия и носител на Нобелова награда за мир за 2016 г.; Дона Шалала, бивш президент на фондация "Клинтън" и др.