OffNews.bg

Пикът на председателството ще е през май, България получила високи оценки за работата досега

Пикът на българското европредседателство ще е през май. Тогава се очаква едно от най-важните събития в рамките на председателството - срещата на върха ЕС - Западни Балкани, която ще се проведе на 17 май. Това обяви министърът на председателството Лиляна Павлова, която отчете свършеното до момента и обобщи какво предстои до края на юни. 

Срещата е много важна за нас. По нея работим усилено още от преди да започне председателството. Първо като тема, тази тема да залегне в дневния ред, тази тема да дойде, да се върне високо като приоритет на припозната значима тема в общоевропейския дневен ред не само по време на българското председателство, но и дългосрочно. За нас беше изключително важно да я направим необратима след българското председателство, за да работим всички по нея, коментира тя. 

Една от целите на срещата е да се приеме декларация, с която лидерите да постигнат съгласие, че интеграцията на Западните Балкани минава през свързаността - транспортна, дигитална, енергийна, образователна и културна свързаност в региона. Заедно с това ще бъде начертан и план за действие за това как да се постигне тази свързаност. 

Тази "Декларация от София" трябва да бъде придружена от план за действие, който да начертае коридорите и конкретните стратегически транспортни инфраструктурни проекти, по които ще се работи в следващите 10-15 години, за да може тази свързаност да бъде факт, обясни тя.

Даваме си ясна сметка, че не можем да даваме фалшиви обещания на тези държави за бързо присъединяване, но трябва да им дадем перспектива и ясни послания и подкрепа за пътя напред и това може да стане именно чрез посланието за свързаност и сигурност, мир и стабилност в региона, допълни министърът.

Лиляна Павлова коментира въпросителните около срещата заради това, че част от държавите не са признали Косово. 

Без да сме прекалени оптимисти, вярваме, че в името на реализма и в името на по-доброто бъдеще на Европа накрая ще се намери оптималното решение за това срещата да се проведе, защото тя е в полза както за Западните Балкани, така и за ЕС, допълни Павлова.

Ден преди срещата на върха пък в София ще заседават лидерите на държавите членки. Срещата ще бъде във формат неформална вечеря, на която ще бъдат обсъдени редица актуални теми, но акцентът ще е върху дигиталната икономика. 

Павлова подчерта, че България е получила много високи оценки за първите три месеца от председателството. По думите ѝ за това време са проведени много важни заседания и срещи. 

В София, Брюксел и Страсбург са проведени над 1000 заседания, 22 съвета на министрите. В календара на София са предвидени 320 събития, като 100 от тях вече са проведени. Вече са факт и три от срещите от парламентарното измерение. 

Сред успехите на председателството Павлова посочи още провеждането на 64 триалога, които са най-голямото предизвикателство на едно председателство, както и приемането на редица важни директиви, сред които директивата за мониторинга на въглеродните емисии на тежкотоварните превозни средства и директивата за енергийната ефективност на сградите.

Сред успехите на българското председателство по думите ѝ е и предсрочното приемане на регламента за географското блокиране, съгласие по който е постигнато по време на естонското председателство. 

Благодарение на това, че успяхме месец предсрочно регламентът за географското блокиране да влезе в сила, в онлайн пазаруването вече няма да бъдем дискриминирани, обясни Лиляна Павлова. 

Прието е и решението за задължителен автоматичен обмен между данъчните служби на държавите членки на ЕС при трансграничните договорености за оповестяване в данъчното облагане, като целта е да се избягват измами с ДДС и укриване на ДДС. 

Какво предстои

Оттук нататък също предстои динамична работа. Една от най-важните теми, по която са работили вече четири председателства, е регламентът "Дъблин", който засяга защитата на външните граници и подобряването на системата за убежища.

Според Павлова в рамките на нашето председателство е постигнат значителен успех, като нашето председателство е предложило нов подход за реформата на общата европейска система за убежища. Министърът изрази надежда, че в края на юни лидерите на страните членки ще успеят да постигнат консенсус по темата. 

Тя уточни, че предложената нова философия засяга засилване на граничния контрол на външните граници, по-добър анализ на вход, за да се прецени на момента дали мигрантите да бъдат върнати в страните на произход, както и повече инвестиции в страните на произход, за да се намали бежанския поток. 

"Надявам се да се постигне политическият консенсус и да остане приемането на самото законодателство и тези седем законодателни акта", подчерта тя. 

Друга важна тема, която предстои, е многогодишната финансова рамка, чието обсъждане ще започне по време на българското председателство. Проектът за нея се очаква на 2 май, като са планирани редица срещи за кохезионната политика, селскостопанската политика и отделния бюджет за единен цифров пазар. 

Предстои и работа по големия пакет за единния цифров пазар, като едно от най-големите предизвикателства е приемането на директиви за защита на личните данни, особено на фона на ситуацията с Фейсбук, киберсигурността, дигиталния цифров пазар и други, обясни Павлова. 

На дневен ред в следващите месеци ще е и темата за енергийния съюз, който включва осем досиета. По думите на Павлова в рамките на българското председателство може да приключат преговорите по три от тях, а по останалите да се постигне напредък. 

Друга важна тема е т.нар. автомобилен пакет, който е свързан с правата на превозвачите и на шофьорите. Сред обсъжданите въпроси са къде и колко почивка да имат шофьорите, какви да са пътните листове, като дебатът е тежък, защото по темата има абсолютно различни мнения в държавите членки, каза Павлова и допълни, че ролята на България е да защити националния интерес на българските превозвачи, но и да търси балансирано решение по въпроса между всички. 

Според министъра по време на председателството може да започне да функционира и новата европейска служба на единния европейски прокурор.