Петър Москов: Кремъл се държи като наркодилър

За да излезем от енергийния хаос, за да спрем галопиращите цени на енергоносителите, за да може бизнесът и домакинствата да планират утрешния си ден, трябва да имаме свободата да погледнем истината в очите. Трябва да признаем два факта и да вземем стратегическите решения за държавата.

Първо – за кремълския режим енергоносителите са политическо оръжие за постигане на зависимост и за упражняване на натиск. Кремълската върхушка не е почтен търговски партньор. Тя се държи като наркодилъра, който щедро ви зарибява с първите няколко евтини дози, дори и безплатно. А след това, всички знаем резултата за всеки, който се поддаде на непреодолимата и тежка зависимост. Само вече обречените вярват, че решението е да продължат да бъдат зависими от наркодилъра. И само държави, които са се отказали от суверенитета си могат да продължават със зависимостта си и с енергийната си зависимост от кремъл.

Втората голяма истина, която трябва да изречем на висок глас – тези, които дадоха това оръжие в ръцете на Путин са европейските и българските политици. Техните политики целенасочено доведоха до дългогодишен застой в инвестициите за проучване и добив на нефт, газ и въглища. Затова днес тези продукти липсват в Европа. Тези леви и зелени, либерални политици превърнаха естественото човешко желание да опазим природата си в уродлив инструмент за рекет и репресии. Те си поставиха за цел енергията да бъде скъпа, за да не я използваме и постигнаха целите си. Те обещаха, че ще ни принудят да преминем на фотосинтеза и спазиха обещанието си. Резултатът от цялото това ляво безумие е, че днес, когато се води война за ресурси, Европа и България влизат в тази война с подписан акт за капитулация, а всички ние сме изправени пред заплахата от трудно оцеляване на студено и тъмно. Този акт за капитулация се нарича Договор за зелена сделка. И осъзнаването на този факт е осъзнаването на голямата причина, която руската агресия в Украйна просто демаскира по-бързо, отколкото се очакваше.

Свободата да се изрекат тези истини на висок глас сваля зависимости, демаскира много претенденти за народно доверие, които са платени от изток или от запад да не допуснат българска енергийна независимост.

И ако сме имали свободата да изречем истината, трябва да имаме и смелостта да посочим истинските стратегически решения на тази криза:

• Скъсване на енергийната зависимост от Кремъл. Това означава прекратяване на рекета над българите от Лукойл и Газпром, всеки нов договор е равен на национално предателство.

• Категорично запазване на българските енергийни мощности и тяхното развитие.

• Незабавно приемане на стратегическо държавно решение за проучване на собствени залежи и начало на добив на нови източници, които да гарантират максимално енергийната ни независимост. Говоря за нефт, газ и въглища.

Това означава отлагане на мораториума за проучване на газ и незабавно формиране на държавна компания, която да започне да прави това и да информира българското общество за собствената ни възможност да се справим сами. В свят, който очевидно не желае това.

Обявяване на временен мораториум върху въглеродните данъци, които левите политици лепнаха върху българската енергетика. Себестойността (заедно с печалбата, която ТЕЦовете в маришкия басейн произвеждат) на електричеството е 40 евро на мегават час. Върху тези 40 евро лявата политика на поредица български правителства и ЕК въведе въглероден данък и в момента е 110 евро. Т.е. нещо, което може да струва 40 евро ние го плащаме с 150. Тези 110 евро отиват като данък в държавата, която после дава неголяма част от тези данъци като енергийна помощ, за да може освен цялото безумие, държавата да ни държи зависими и послушни през раздаване на подаяния. Това е социализъм в най-уродлив вид и трябва да бъде прекратен.

За да бъдат пресрещнати притесненията и тревогите на гражданите и на индустрията, държавата в лицето на БЕХ, който покрива целия спектър от енергийни компании от Булгаргаз до маришкия басейн, трябва да изкупи всички количества договорен газ. Предишното редовно правителство твърди, че е договорило покупката на 7 танкера втечнен газ, от които е закупен само един. Цялото останало количество трябва да бъде договорено, трябва да бъде заплатено с огромните печалби, които БЕХ, българската държава има от високите цени на тока, може да бъде платен скъпия газ. Но трябва да гарантираме прогнозируемостта на ежедневието на болници, училища, на домакинствата ни и на индустрията, която се нуждае от тази газ. И трябва да бъдат договорени съответните квоти в гръцките и турските пристанища. Всичко това трябва да се направи незабавно, за да престанем да живеем в някакво диво подобие на играта “тука има тука няма”.

Това са решенията, които могат да гарантират енергийната сигурност на България и приемливи цени. КОД седи зад тези решения и има силата и експертизата да ги приложи в управлението. Всичко друго са предизборни приказки.