Парламентът реши: Без задължително гласуване на изборите

Гласуването няма да стане задължително. Това решиха депутатите при днешното обсъждане на Изборния кодекс. Те отхвърлиха предложението на ГЕРБ с 55 гласа "за", 100 "против" и 6 "въздържал се".

Най-сериозен бе отпорът на ДПС, чийто лидер Лютви Местан заяви, че задължителното гласуване "противоречи на демокрацията" и е "характерно за тоталитарните държави". Така държавата принуждавала хората да дават гласа си за кандидати, "в които не вярват истински", което било недопустимо.

"Негласуването е също избор на своеобразна политическа позиция, която би трябвало да се замислим - как да реформираме партиите си, как да ги направим по-атрактивни, а не да прехвърляме отговорността за собствените си недостатъци върху българските граждани", каза Местан.

Съпартиецът му Четин Казак бе го подкрепи с твърдението, че задължителното гласуване противоречи на Конституцията.

Павел Шопов от "Атака" го репликира, че ако парламентът се позовава стриктно на Конституцията, би трябвало да забрани ДПС. Той се обяви "за" задължителното гласуване и подчерта, че тази идея се лансира от националистите от години.

От ГЕРБ защитиха предложението чрез депутата Данаил Кирилов, който заяви:

"Задължителното гласуване да бъде временна мярка, която да преодолее маргинализирания конюнктурен, платен вот. Целта е да се организира гражданската активност на българите и на всички нас, които имаме отношение към ключовия въпрос - "Как се управлява държавата?".

След няколкочасови дебати депутатите стигнаха една до чл. 3 от проекта за нов Изборен кодекс. Освен задължителното гласуване текстовете предвиждат хората с двойно гражданство да нямат право на глас (по предложение на "Атака") и да бъде преодолян принципът на уседналост (на ДПС). Предложението на "Атака" бе отхвърленос 10 гласа "за", 53 "против" и 49 "въздържал се", без много дебати.

Временната комисия за обсъждане и приемане на Изборния кодекс не постигна консенсус и не подкрепи нито редакционните предложения, нито основния текст от законопроекта на Мая Манолова.

Принципът за уседналост

От ДПС опитаха да прокарат нов регламент, който да преодолее принципа на уседналост, въвеждайки отделни условия за право на гласуване при различните видове избори.

Основният текст от законопроекта, касаещ правото на гласуване за общински съветници и кметове, определя, че право на глас имат ДПС настоя да се въведе промяна, според която за граждани, "живели" на съответното място, се считат тези, които имат постоянен или настоящ адрес. На практика това касае пряко изборния туризъм, при който граждани с постоянен адрес в България, но живеещи в Турция, се включват в местните избори в накои части на страната.

Макар че идеята на ДПС не бе подкрепена от ресорната комисия, предложението предизвика дебати в пленарна зала.

"Абсолютна демагогия е че БСП е против уседналостта. Вижте как е записано - "живял през последните шест месеца". Сега, както е зпаисано, означава, че той може да има постоянен адрес в населеното място и настоящ адрес, в което и да е населено място на територията на република България. Това значи, че стимулираме вътрешния туризъм, забраняваме на група български граждани, които имат имоти, плащат си данъците, постоянно се прибират по родните си места, а ние им забраняваме да гласуват", посочи Янко Янков от ДПС.

Опитът на ДПС да преодолее уседналостта бе отхвърлен с 31 гласа "за", 70 "против" и 58 "въздържал се". Непосредствено след това обаче Мая Манолова направи редакционно предложение, с което "оряза" наполовина Чл. 3 в частта му, касаеща принципа на уседналост. По този начин червеното острие остави въпроса за уседналостта висящ. Предложението на Манолова предизвика гнева на ГЕРБ. Димитър Лазаров настоя, че червеното острие е направила съществена редакционна промяна в последния момент. Десислава Атанасова от ГЕРБ пък нарече законопроекта "Изборен комикс" на Мая Манолова.

Друга важна промяна в изборното законодателство е, че кметовете на райони също ще бъдат избирани. Досега районните кметове се назначаваха от градоначалника на общината.