Парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за съдебната власт

Законът за допълнение на Закона за съдебната власт беше приет повторно от Народното събрание, с което парламентът преодоля ветото на президента върху промени в Закона за съдебната власт. 

На 1 август Румен Радев подписа указ, с който върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за съдебната власт, приет на 21 юли 2023 г., с който се променя системата за случаен подбор на съдия по механизма за разследване на главния прокурор и се постановява допълнителен шестмесечен срок за избор на нов състав на Висшия съдебен съвет.

На 3 август парламентарната правна комисия отхвърли без дебат наложеното от Румен Радев вето върху промените в Закона за съдебната власт.

Законът, дело на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ-СДС  бе скоростно прокаран от управляващото мнозинство. В него бе заложено създаването на отделна система за избор на разследващ главния прокурор. Освен това с промените беше отложен изборът на нов състав на ВСС с шест месеца - за началото на 2024 г. Очакванията са това да се случи след промяната в Конституцията. В НС нагласите са, че това може да се случи до края на годината.

В мотивите на държавният глава за наложеното вето пише, че законът не допринася за трайни и ефективни реформи в правосъдната система и е в ущърб на принципите на предвидимост и стабилност на нормотворческия процес.

Законопроектът се появи изненадващо в петък, 7 юли - денят, в който Даниела Талева бе избрана за ad hoc прокурор, който ще разследва сигналите срещу главния прокурор и неговите заместници. Тогава депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС се разписаха под новите изменения на приетия преди по-малко от месец закон, с който бе въведен механизмът за разследване на главния прокурор.

Между двете четения се появи скандално предложение на ДПС, според което решенията по допустимостта на предложенията за членове на ВСС да може да се обжалват в тридневен срок от обявяването чрез съответната колегия на Висшия съдебен съвет пред състав, състоящ се не от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, а само от петима съдии от ВАС. С това предложение на практика ВКС няма да има никаква контролна роля при избора на членове на ВСС. Впоследствие движението се отказа от предложението си. Текстът бе окончателно приет в зала на 21 юли, като във финалната версия бе записано, че всяка година съдебният съвет трябва да прави одит на системата за случайно разпределение на делата, но и на тази, по която се определя разследващия главния прокурор. Изискванията, на които трябва да отговарят системите за случайно разпределение, ще се уредят в наредба от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на електронното управление, и в шестмесечен срок всички системи да се приведат в съответствие с нея.