Парламентът одобри безплатни учебници за всички до XII клас, но няма пари за осигуряването им

Народното събрание одобри осигуряването на безплатни учебници за всички ученици до XII клас с приемането на първо четене на законопроект на БСП за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от Корнелия Нинова и група депутати от БСП. Сега учебниците са безплатни до седми клас включително.

Всички гласували 178 депутати бяха ЗА.

Осигуряването на безплатни учебници до XII клас залегна през 2021 г. в коалиционното споразумение между "Продължаваме промяната", "Демократична България" и БСП, излъчило кабинета с премиер Кирил Петков, но и до днес не е факт. И сега - въпреки дадената тази вечер "зелената светлина" от Народното събрание - те са осигурени само "на хартия", защото на този етап пари за това няма. През 2023 година, до приемането на нов бюджет, ще се изпълнява тазгодишният (т.е. по 1/12 месечно от сегашния), а в него средства за подобен разход не са предвидени.

По тази причина и в становището си по проекта Министерството на финансите се обяви против промяната.

"В предварителната оценка на въздействието на законопроекта е посочено, че за предложените нормативни промени са необходими допълнителни разходи в размер на 80,0 млн. лв., в материалите към законопроекта липсват конкретни финансови разчети, обосноваващи необходимия финансов ресурс, както и очакваните финансови последици от прилагането му - пише финансовият министър Росица Велкова в отрицателното си становище. - Предложените законодателни промени водят до допълнителни финансови ангажименти по бюджета на Министерството на образованието и науката, респ. държавния бюджет, които не са предвидени в средносрочна бюджетна рамка."

Велкова също обръща внимание, че следва да се изясни от коя година се предвижда да влезе в сила мярката.

Необходимите 80 млн. лева според Корнелия Нинова може да се осигурят на три стъпки и през 2023 г. ще е нужна 1/3 от тях.

С нея не се съгласи бившият министър на образованието, финансистът Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС), който е председател на ресорната комисия в парламента. "Посочените 23-24 милиона лева ще са достатъчни само за осми и девети клас, ако искаме да подсигурим всички класове през 2023 г., ще ни трябват 80 млн. лева", обърна внимание той и допълни, че след това ще се спестят средства, тъй като безплатните учебници се връщат и може да се използват повторно от следващите випуски.

Според Вълчев 80-те милиона биха стигнали за учебниците по общообразователните предмети, но не и за тези по профилирана и професионална подготовка. За някои от специализираните дисциплини дори няма написани учебници, затова той препоръча по-скоро да се насочат средства по налична национална програма на МОН за написването на такива, отколкото за предизборно огласяване на твърдението, че някой е осигурил безплатни учебници за всички, че е подобрил равния достъп, че се е погрижил, когато на практика това не може да бъде изпълнено за всички предмети.

Дискусията между депутатите от различните парламентарни групи излъчи и други важни въпроси, чиито отговори ще се търсят с дебат и предложения за промени преди второто и окончателно гласуване на законопроекта в пленарна зала.

Първият от тях е откога ще има безплатни учебници за всички ученици до 12. клас при "висящия" въпрос с бюджета за догодина.

Депутатката от ДПС и зам.-председател на образователната комисия в НС Мукаддес Налбант препоръча между двете четения на законопроекта текстовете му да се прецизират по отношение на сроковете. Вносителката Нинова увери, че безплатни учебници за всички може да има още от следващата учебна 2023-2024 година, но не всички изказали се се съгласиха.

"Внесли сме предложение за осигуряването им с удължения закон за бюджета - посочи Нинова и се обърна към колегите си депутати с думите - "Въпрос на воля на залата е, ако днес одобрите принципно предложението ни на първо четене (за безплатните учебници за всички, бел. ред.), да включите и тези разходи в удължителния бюджет".

Красимир Вълчев се съгласи, че е логично средствата да се осигурят с удължения закон за държавния бюджет, но изрази съмнение, че издателствата и МОН могат да се справят за оставащото време. Той предложи въвеждането да се случи на два етапа - през 2023 г. за общообразователните предмети, а през 2024-а - за учебниците по професионалните и профилиращите.

Увереност, че издателствата и МОН ще се справят и за 2023 г. показа бившият министър на образованието в кабинета "Петков" Николай Денков.

Окончателното изясняване на този въпрос остана за бъдещи дискусии по проекта преди окончателното му гласуване. Неясен остана и друг въпрос - дали държавата да осигури безплатно не само хартиените, но и електронните учебници. ДПС - в лицето на Налбант - изрази резерви към електронните учебници, "Български възход" поиска и тяхното включване, "Възраждане" се обявиха категорично против.

След единодушното гласуване на законопроекта на първо четене депутатите гласуваха единодушно още един образователен законопроект. Предложените от Томислав Дончев и група депутати от ГЕРБ изменения в Закона за висшето образование разрешават във висшите училища да се обособяват и създават научни институти като самостоятелни юридически звена - нещо, в което критиците на тези текстове виждат възможност за "роене" на университетски структури. Има и опасения, че така се отваря възможност за "наливане" на държавни средства в тях независимо от университетските бюджети и независимо от контрола на академичните им съвети.

Втората приета с този законопроект промяна разрешава на учениците - лауреати и медалисти от международни и национални състезания и олимпиади, проведени през втория гимназиален етап на обучението им, да бъдат приемани по право във висши училища извън редовното класиране.