НС отказа да намали прага за референдумите

Народното събрание отказа да намали прага за валидност на референдуми. ИТН предлагаха новата база да е достатъчна избирателната активност в сравнение с последните проведени избори.

Парламентът отхвърли промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, внесени от "Има такъв народ". 

От 191 гласували народни представители "за" бяха 81 (Възраждане, ИТН, БСП), "против" - 30 (ГЕРБ, ПП-ДБ) , а 80 се въздържаха от гласуване (по-голямата част от групата на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС).

ИТН се аргументират, че предложените промени са основани на дефицитите в сегашния закон. Ето какви са те:

- да се промени базата за определянето на минималния брой подписи за подписка с предложение за произвеждане на референдум;

- прагът за валидност вече да не е определен с твърда цифра, а зависи от избирателната активност на предходните избори;

 - да отпадне изискването за представяне на постоянен адрес при участието в национален референдум, задължително да е само за местен;

- да се удължи срокът за събиране на подписи за референдум: за национален референдум срокът за събиране да е 6 месеца; за местен - 5;

- да се премахне изискването повече от половината участници да гласуват с "да", за да бъде приет един референдум;

- да се създадат правила за продължаване на започнат референдум.

Базата за определянето на минималния брой подписи за подписка с предложение за произвеждане на референдум да е броя на гражданите над 18 г. Като се отчита, че при местният референдум базата е населението на територията на съответната община, район или кметство, се предлага праговете за подписката за предложение на местен референдум да са 1/25 от гражданите с избирателни права и постоянен адрес в общината, района, кметството и съответно 1/5 от същата база.

Според вносителите от ИТН с новият начин за определяне на минимален брой подписи за иницииране на референдум се залага единен стандарт за прагове и при двата вида референдуми, който отчита обективния факт на намаляването на населението, както на национално, така и на местно ниво в различните области.

От Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ) обаче са против пакета промени, защото смятат, че ще доведат до "твърде много референдуми и объркване".

Позициите на парламентарните групи

Законопроектът очаквано получи силна подкрепа от "Възраждане". Виолета Кърпачева от партията на Костадин Костадинов каза, че намаляването на праговете подкрепя правата на гражданите и дава шанс на по-малки общности да инициират референдуми. 

Бившият правосъден министър Надежда Йорданова от ПП-ДБ заяви, че има много проблеми в законопроекта на ИТН, че е въпрос на сериозен дебат дали промените няма да разкъсат обществото допълнително, а не да "увеличат демокрацията".

"Знам, че ще бъда атакувана, че съм против гласа на хората. Напомням, че през 2015 г. работих по един от най-мащабните референдуми в България, а именно - "Гласувай без граници", каза Йорданова. 

Зам.-председателят на "Възраждане" Цончо Ганев обвини ПП-ДБ, че именно те пречат на провеждането на референдуми.

Станислав Балабанов от ИТН каза, че изказването на Йорданова показва, че тя иска да направи всичко възможно да отложи даването на оръжието в ръцете на гражданите, какво по думите му е представителната демокрация.