Нови документи свързаха Атанас Тилев с разработването от ДС на нелегалите
Нови документи, разкрити от Комисията по досиетата, показаха, че Атанас Тилев е бил привлечен като нещатен сътрудник на най-прикрития отдел от въшното разузнаване (Първо главно управление) на Държавна сигурност - отдел 05 - Линия "Н" (нелегали).
Досега документите на Комисията свързваха името на банкера през 90-те години в ОББ, Банка за земеделски кредит, ДСК, Добруджанска търговска банка и съдружник в "Дару кар" единствено с неговата дейност като сътрудник и нелегален разузнавач в Разузнавателното управление на Генералния щаб.
Решение 2-539/28.07.2015 разкрива, че агент "Румянцев", осветлен първо през 2013 г., е регистриран като ОРОН в отдел V под регистрационен номер 8351 със заповед от 8 юни 1972 г.
ОРОН е нещатен сътрудник, който е използван е преди всичко от Първо главно управление на Държавна сигурност. За ОРОН са подбирани лица, предварително проверени лица, членове на БКП или на ДКМС, които по една или друга причина не са могли да отговорят на всички изисквания за назначаването им като щатни сътрудници или лужители в ПГУ, уточнява сайтът desebg. ОРОН може да извършва агентурна разузнавателна дейност или да бъде използван при спомагателни дейности от ПГУ срещу месечно възнаграждение.
В случая с Тилев възнаграждението е до 50 лева на месец, считано от 1 юни 1972 г.
Данни за дейността на "Румянцев" се съдържат в архивни дела IА-31166, IVК-8155, Ф9, оп. 2, а.е. 325, Ф9, оп. 2, а.е. 331, Ф9, оп. 2, а.е. 326, Ф9, оп. 4, а.е. 328, Ф9, оп. 3, а.е. 125а, Ф9, оп. 3, а.е. 128, Ф9, оп. 4, а.е. 333, Ф9, оп. 4, а.е. 337, Ф9, оп. 4, а.е. 368.
Ръководили са го щатните служители о. р. Пеев и о. р. Божинов.
Дело №8351 - "Румянцев" е унищожено по предложение рег. № 3799/ 27.05.1993 г. Протоколът за унищожаването чрез смилане на делото е от 23 юни 1993 г. Така остава неизвестна дейността на Атанас Тилев за ПГУ, описана в пет тома на общо 1263 листа.
Унищожаването на делото на агент "Румянцев" предизвиква един от големите скандали на 90-те години. По това време делото се намира в трансформираната от ПГУ Национална разузнавателна служба, а неин директор е дългогодишният щатен служител на Първо главно управление на ДС ген. Бриго Аспарухов, личен приятел с Атанас Тилев. Делото „Румянцев” е унищожено без изобщо да влиза в архива на Първо главно или НРС.
През 2001 г. Аспарухов е обвинен по чл. 387, ал. З от НК за умишленото унищожаване на досието на Тилев, за което се предвиждат 3 до 8 г. затвор. С действието си Аспарухов е нарушил заповед на Министерския съвет, с която се забранява унищожаването на архивни материали. Софийската военноокръжна прокуратура внася обвинителен акт в Софийския военен съд и срещу Бриго Аспарухов е образувано наказателно дело от общ характер №196/2001 г. На 17 юни същата година Бриго Аспарухов става депутат и съдът спира производството. Впоследствие и прокуратурата прекратява делото в съдебна фаза в нарушение на процесуалните правила. Тогава главният прокурор е Никола Филчев. Оттам нататък прокуратурата "забравя" за Аспарухов.
За това какво критично важно е трябвало да бъде унищожено чрез смилането на досието има непотвърдени слухове. Говори се там е имало ключово важна информация, свързана със Симеон Сакскобургготски, който, когато беше премиер, предложи Бриго Аспарухов, тогава депутат от БСП, за координатор на службите за сигурност на България. Това предложение предизвика международен скандал и Сакскобургготски го оттегли. Така Аспарухов остана и извън парламента, който вече беше напуснал.
Атанас Тилев е роден през 1944 г. в Стара Загора. Завършва Немската гимназия в Ловеч, а през 1969 г. и Висшия икономически институт „Карл Маркс” (днес УНСС, бер. ред.). В началото на 70-те години заминава за чужбина, където се жени за Кукка Мария, дъщеря на тогавашният министър на външните работи на Финландия д-р Ахти Карялайнен и виден политик от Центристката партия. Във Финландия Тилев създава фирма „Тампела”, която търгува с метали и земекопни машини с тогавашния Съветския съюз. По това време консултант на фирмата става Симеон Сакскобургготски.
През 1981 г. германският вестник „Welt am Zonntag” пише за него, че е „живият микрофон на КГБ”.
В началото на 1990 г. държавата създава Банка за земеделски кредит. Тилев влиза като акционер в нея през 1993 г. Три години по-късно банката фалира, като БНБ я изкупува за 1 лев. Банката е кредитор на близкия до БСП кръг „Орион”, оглавяван от сина на бившия зам.-министър на вътрешните работи и приближен до Тодор Живков ген. Мирчо Спасов - Румен Спасов.
В доклад на МВР за състоянието на банковата система през същата година е посочено, че чрез БЗК Тилев е раздал над 40 млн. долара на фирми, свързани със самия него.
Атанас Тилев участва като собственик в две дружества в България – "Дару кар” ООД и "Дару АВ", в които държи съответно 80% и 90%.
В „Дару кар” на работа е назначен приятелят на Тилев ген. Бриго Аспарухов, след 1997 г., когато е освободен като директор на НРС.
След фалита на БЗК Атанас Тилев напуска нелегално България, въпреки че по това време има забрана. Според бившия кадрови служител на ПГУ и директор на пресслужбата на кабинета Виденов Красимир Райдовски Аспарухов лично е извел приятеля си Тилев през ГКПП на летище София.