Новата конституция на ГЕРБ - повече власт за съдебната система, по-малко правомощия за президента

Интересните решения, както бяха анонсирани от премиера Бойко Борисов промените в конституцията, се оказаха наистина интересни. Покрай намаляването на депутатите от 240 на 120 и "изчезването" на института Велико Народно събрание, се прокарват и доста други важни промени.

Така например Съдебният съвет на съдиите и Съдебния съвет на прокурорите, както е разделен ВСС, получават възможност за законодателна инициатива. Това се разбира от чл. 56 от проекта. Така се дава възможност на главния прокурор да се намесва пряко в работата на депутатите, тъй като той е член на Съдебния съвет на прокурорите по право. 

Съдебният съвет на съдиите се състои от 15 души. В него влизат председателите на ВСК и на ВАС. Шестима от членовете се избират от парламента с мнозинство от 2/3 и седем членове се излъчват от съдиите.

Съдебният съвет на прокурорите се състои от 11 членове, като главният прокурор е по право член. Петима от членовете се гласуват с мнозинство от 2/3 от Народното събрание. Четирима се посочват от прокурорите и един от следователите.

Въпреки обещанията на премиера да има контрол върху дейността на главния прокурор, такова нещо в новата конституция липсва. Както и досега, ръководителят на държавното обвинение ще се отчита за дейността си пред Народното събрание. Досега това ставаше веднъж годишно, докато с промените отчетът му ще е на всеки 6 месеца. Единствената промяна е, че мандатът му се намалява от 7 на 5 години. Над него обаче остава само Господ.

Макар на пръв поглед президентските правомощия да не са орязани, на практика се оказва, че държавният глава няма да участва в избора на тримата големи в съдебната власт. Предвижда се той да не може да връща на съдебните съвети или да потвърждава направения избор с указ. Именно чрез издаването на укази държавният глава можеше да упражни правото си да протестира срещу някои от предложенията.

Освен че предлага броят на депутатите да е 120, а не 240 както сега, проектът на ГЕРБ предвижда тези 120 души да могат да изменят и приемат нова конституция и се премахва Великото Народно събрание. Всички правомощия, които в момента има ВНС, се поемат от обикновено Народно събрание. 

Доста мъглив остава въпросът с касационната жалба, която трябваше всеки да може да внесе. От текстовете се разбира, че Конституционният съд се произнася по индивидуални конституционни жалби за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Но никъде не се казва кой ще може да се обръща към КС.

Следете новините ни в GoogleNews