OffNews.bg

НАТО започна най-сериозното си укрепване след Втората световна война

НАТО започна най-сериозното си укрепване след Втората световна война.

Днес в София Алиансът откри щабен елемент за интегриране на силите си в България. Такива бяха открити още в Румъния, Полша, Литва, Латвия и Естония, като церемониите по откриването им се проведоха паралелно в шестте държави.

На церемонията в София присъстваха президентът Росен Плевнелиев и помощник генералният секретар на НАТО Джеймс Апатурай. В речта си при откриването на щаба държавният глава заяви: "Желаем мир, но можем да гарантираме този мир със своята решимост да се противопоставим на всяко деструктивно действие и опит за разрушаване на международния правов ред".

Плевнелиев посочи, че това, че НАТО е отбранителен съюз, не означава пасивно поведение и с откриването на този щаб се демонстрира решимост и готовност за действие. 

Щабът има за цел да координира предислоцирането на военна техника на Алианса при евентуални военни действия или учения.

Създаването на щабовете беше договорено на срещата на върха на НАТО в Уелс през есента на 2014 година. Тогава беше приет план за действие и готовност на НАТО, част от който са ангажиментите на отделните държави членки на Алианса за принос към него. Щабовете ще имат основно значение при действие на т.нар. сили за бързо реагиране на НАТО, които преди няколко месеца бяха трикратно увеличени. Щабовете ще имат важна роля и при провеждането на съвместни учения и многонационални тренировки. Основният им приоритет обаче остава участието в планирането на операции по чл. 5 от Вашингтонския договор, при който нападението над една държава от НАТО се третира като нападение над целия съюз.

Щабният елемент на НАТО в София ще бъде пряко подчинен на Съвместното командване на силите в Неапол. В него ще работят 40 души, като половината от тях трябва да са българи. Към момента от тях са назначени 16 души. Командирът на щаба е полковник Стайко Прокопиев.

Откриването на щабния елемент в София беше съпроводено с протест на "Атака". На протеста участие взе и лидерът на партията Волен Сидеров. "Призовавам към висока обществена активност, призовавам към бойкотиране на американските военни бази, да изгоним от тук американските нашественици, да проведем референдум за членството "да" или "не" в НАТО и за това се изисква огромна мощна обществена вълна", каза той.

НАТО не търси конфронтация с нито една държава.

Това каза заместник-помощник генералният секретар на НАТО Джеймс Апатурай по време на официалната церемония при активирането на щаба. По думите му държавите от Източния фланг на НАТО са станали "по-нестабилни и за да се защитаваме, трябва да се адаптираме". "Ние сме заедно и се защитаваме заедно. От името на генералният секретар мога да обява този нов Щаб за активиран", каза още Джеймс Апатурай.

Той росочи, че изграждането на елементите в шест източноевропейски държави е най-сериозното укрепване на НАТО след края на Втората световна война.

По време на церемонията в София беше направено живо включване от церемонията в латвийската столица Вилнюс, на която присъства и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг

"Свободата и демокрацията не са даденост, те трябва да се отстояват ежедневно. Действията на Русия в Източна Украйна, незаконното анексиране на Крим, замразените, но тлеещи конфликти в близост до нашите граници, надвисналата заплаха от терористични групировки като „Ислямска държава“ придават допълнителна тежест на общите ни усилия да защитим своя суверенитет и демократична държавност, като развиваме способности за надеждно възпиране на заплахи от всякакъв вид", каза още в словото си българският президент.

Спираме обществени поръчки към държави извън НАТО

За това са се разбрали партиите при последния Консултативен съвет за национална сигурност при президента, стана ясно от изявлението на Плевнелиев. Този факт се оповестява за първи път официално. След заседанието на КСНС през април стана ясно единтвено, че държавата се ангажира да вдигне разходите за отбрана от 2016 г. Днес държавният глава посочи, че на това заседание всички парламентарно представени политически сили, с изключение на БСП и АТАКА, са постигнали съгласие за това, че всички инвестиции в отбранителни способности вече няма да става с поръчки за нови способности на "ненатовски производители на оръжие". 

Според президента България е тръгнала към "рязко намаляване на зависимостта от руско въоръжение" след очакването Полша да се заеме с ремонта и поддръжката на руските изтребители МиГ-29. Правителството одобри меморандум за сътрудничество, който трябва да бъде гласуван в парламента и едва по-късно може да се стигне до конкретно споразумение с полската страна. Това на практика означава, че до края на годината ремонтът на бойната ни авиация остава под въпрос. 

Плевнелиев каза също, че България ще повиши бюджета за отбрана, но това ще се случи следващата година, като намеренията са след 10 години разходите от Брутния вътрешен продукт, отделяни за отбрана, да достигнат 2%.