НАТО утроява силите си за бързо реагиране

Близо три пъти ще бъде увеличен съставът на силите за бързо реагиране на НАТО (NATO Response Force - NRF). Решението беше взето на срещата на министрите на отбраната от държавите членки на Алианса, която се провежда в Брюксел.

Това е най-голямото увеличаване на броя на специалните сили, които от 13 000 ще достигнат 40 000 души. На срещата в Брюксел военните минстри са обсъдили и мерки за ускоряване на процеса на изпращане на войски, веднага след взимането на политическо решение за това. Взето е и решение за създаването на нов щабен логистичен център, който да улесни бързото придвижване на сили, когато това е необходимо.   

Приносът на България към спецсилите ще бъде логистичен. Военният министър Николай Ненчев, заедно с колегите му от Хърватия, Унгария и Словения, е подписал писмо за намерение за предоставяне на логистична подкрепа и съвместно базиране на техника и обучение. Четирите държави се наемат да подпомагат силите за бързо реагиране на НАТО като предоставят и бойна авиация за специални операции. 

На срещата са уточнени и детайлите около разполагането на шест щаба на НАТО в България, Естония, Литва, Латвия, Полша и Румъния. Всеки един от тези щабове ще се състои от около 40 души и ще отговаря за планирането и провеждането на съвместни учения, както и за подсилване на армиите на държавите от Източна Европа. 

НАТО ще преразгледа и ядрената си стратегия, след като стана ясно, че Русия ще повиши бойния си арсенал с 40 балистични ракети. "Не търсим конфронтация и не искаме нова надпревара във въоръжаването", каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той обясни, че спецсилите на Алианса ще бъдат в пълна готовност следващата година, когато ще са на разположение за бърз отговор при извънредни ситуации. 

В тази връзка на срещата в Брюксел е коментирано и предстоящото разполагане на американска бойна техника, включително и в България, което беше определено от Столтенберг като усилия за засилване на колективната отбрана.

Повишаването на капацитета на НАТО за бърз отговор при евентуална заплаха от Русия идва на фона на постоянно спадащите общи разходи за отбрана. Разчетите на Алианса показват, че те са се свили с около 1.5%, като едва пет държави от НАТО ще спазят ангажимента да похарчат за отбрана 2% от брутния вътрешен продукт, както беше договорено през есента на 2014 година на срещата на върха на НАТО в Уелс. 

Военните министри на съюзните държави от НАТО са потвърдили пред украинския министър на отбаната Степан Полторак ангажимент за подкрепа и помощ. Според Столтенберг Украйна продължава да бъде "изправена пред тежко въоръжени сепаратисти, подкрепяни, обучен и въоръжени в Русия". Освен политическа подкрепа НАТО включва в действие и пет доверителни фонда. По един от тях е стартирал проект за подсигуряване на информационна система за обмен на авиоданни, свързани с въздушния трафик над Източна Европа. С фондовете ще бъдат задвижени и проекти за реагиране при бедствия и кризи.