Набеден за шпионин и терорист получи пенсия за заслуги
Кабинетът му я гласува на заседанието си в сряда. Днес бе публикувана стенограмата от решението. Вносител на предложението е социалният министър Тотю Младенов, но случаят е "придвижен" от зам.-шефа на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Почти неизвестната история на Александър Александров е като извадена от филм за Студената война. Случаят силно напомня съдбата на обвинения за атентат срещу папата Сергей Антонов и съдбата на медицинските ни сестри в Либия. Роденият през 1946 г, музикант Александров е осъден на 12 години затвор от Върховния военен съд на Социалистическа федеративна република Югославия на 5 март 1985 г. Повдигнато му е обвинение за шпионаж в полза на България, подготовка на терористичен акт и за вражеска пропаганда. Александров е излежал 8 години и 9 месеца от 17 януари 1984 г. до 15 октомври 1992 г. Задържането и осъждането на Александър Александров става във времето, когато най-агресивните сили в СФРЮ провеждат антибългарска пропаганда, с която да се докаже, че България е терористична страна и поддържа международния и държавен тероризъм. Това е точно времето, ко което се вихри историята със Сергей Антонов и папата. Според доклада на социалния министър пред МС както и по време на процеса, така и по време на изтърпяването на своето наказание Александров открито е защитавал българските национални интереси, като по този начин е предотвратил политическа атака срещу България. "Знаете случая. Мисля, че това е справедливо", коментира премиерът Бойко Борисов доклада на Младенов, след което министрите гласуват отпускане на пенсия на Александър Александров за особени заслуги към държавата и нацията. Според разказа на Александров пред в. "Труд", историята е доста доста по битова. Той бил музикант, а колега от неговия оркестър го натопил за шпионин, за да му открадне оркестъра. В затвора го пребивали многократно, 3 пъти изпадал в безсъзнание, държали го дълго без сън, веднъж дори цели 6 денонощия. Инжектирали му серум на истината, за да признае, че е български шпионин. Предлагали му 1 милион долара, за да предаде България. Александров е пуснат от затвора на 15 октомври 1992 г. Закарали го с конвой до границата по тайни планински пътеки до Брегово. След него бил българският консул Лазар Димов, който през цялото време водел тежка борба, за да го освободи.