Минималната заплата става 460 лв. от 1 януари 2017 година

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза предвижда увеличаване на минималната заплата до 460 лв. през 2017 година.

Това стана ясно днес след заседание на правителството, което прие проекта за бюджет за следващата година. Според него минималната работна заплата ще се увеличи на два пъти през 2015 г., съответно от 1 януари – 360 лв. и от 1 юли – 380 лв. Следващото увеличение се предвижда да стане от 1 януари 2016 г. – 420 лв. и от 1 януари 2017 г. – 460 лв.

За 2015 г. се определя максимален осигурителен доход за всички осигурени лица в размер съответно на 2600 лв., като се предвижда този доход да бъде запазен до 2017 г. включително.

От 1 януари 2015 г. се предвижда увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители до размера на минималния осигурителен доход на останалите самоосигуряващи се лица – от 240 лв. на 420 лева.

„Ще се създаде предпоставка за доходите на най-ниските длъжности и ще се отговори на очакванията, че постепенно ще се върви към увеличаване и приближаване на минималната към средната заплата”, каза пред журналисти финансовият министър Владислав Горанов.

Правителството планира орязването на разходите за персонал по ведомствата с 10%. 

По отношение на социалното и здравното осигуряване за 2015 година се предвижда запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете, както и на размера на здравноосигурителната вноска на нивото от 2014 г.

Пенсионната политика за 2015 г. предвижда запазване на „швейцарското правило”, което представлява осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2015 г. с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Процентът за индексация за 2015 г. е 1,9%. След едногодишното замразяване за 2014 г., от 2015 г. изискуемата пенсионна възраст и необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличават с по 4 месеца всяка година за периода 2015-2017 година.

Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2015 г. да нарасне до 24,5 млрд. лв., като съотношението държавен дълг/БВП се очаква да бъде 29,7%. През 2015 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 8,1 млрд. лева.

Министерският съвет одобри проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г.

Предвидени са приходи и трансфери на обща сума 3 155 534 хил. лв. Разходите и трансферите са общо 3 155 534 хил. лв., като за здравноосигурителни плащания са предвидени 2 775 080 хил. лв., от които:

за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ – 178 000 хил. лв.;
за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ 190 000 хил. лв.;
за здравноосигурителни плащания за дентална помощ - 120 000 хил. лв.;
за здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност – 70 000 хил. лв.;
за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната - 554 164 хил. лв.;
за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната медицинска помощ – 180 000 хил. лв.

за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 77 000 хил. лв.

За болнична медицинска помощ са предвидени общо 1 347 916 хил. лв. За плащания от трансфери от Министерството на здравеопазването са предвидени общо 24 000 хил. лева.

Предвиден е резерв в размер на 301 898 хил. лв.

Правителството одобри и поректа за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се запазва на нивото от 2014 г. – 17,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г. при запазено съотношение 9,9 за сметка на работодателя и 7,9 за сметка на работника, и 12,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,1/5,7, както и размера на вноската за работещите в специалните ведомства, които се пенсионират по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Държавното участие във финансирането на фонд „Пенсии“ се запазва, като държавата ще осигури трансфер в размер на 12 на сто от осигурителния доход за всяко осигурено във фонда лице.

В законопроекта за заложени следните политики по разходите:

Увеличават се възрастта и осигурителният стаж за пенсиониране по чл. 68 на КСО с по 4 месеца от 1 януари 2015 г.;
Осъвременяването на пенсиите се извършва от 1 юли с процент, равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през 2014 г.;

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се променя по правилото на осъвременяване на пенсиите;
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход и се променя от 1 юли 2015 г. на 910 лв.;
Удължава се срокът на §4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО, който урежда правото на ранно пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд до края на 2015 г.;
Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв. и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа;
Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, при безработица – 24 месеца, а при бременност и раждане периодът се увеличава от 18 на 24 календарни месеца;
Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 на КСО – за първите три работни дни се изплаща от осигурителя среднодневно брутно възнаграждение в размер 70 на сто, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността се изплаща парично обезщетение от ДОО;
Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни;
Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв.;
Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв.