Минало несвършващо: ВМРО внесе закон за регулация на цените на храните

Законопроектът на ВМРО, който слага таван на надценките на стоките от първа необходимост, вече е факт. Вчера народни представители от партията на вицепремиера Красимир Каракачанов са внесли промени в Закона за защита на потребителите, които въвеждат ограничения върху цените на редица основни хранителни продукти.

Предлаганите от тях промени предвиждат при наличието на критични социални и икономически обстоятелства, министърът на икономиката по предложение на социалния министър да може в срок от 12 месеца да определи максимална надценка на стоките от първа необходимост.

Лидерът на ВМРО Каракачанов обяви преди време намерението си да предложи такива мерки, но икономистите от големия им коалиционен партньор - ГЕРБ изразиха дълбоки резерви. Което е разбираемо, тъй като ценово регулиране има основно в държави като Северна Корея и Венецуела. 

За сметка на това крайнолеви организации като Съюза на комунистите и Движение "Че Гевара" се обявиха в пълна подкрепа на идеите на ВМРО, тъй като те се препокривали с тезите на комунистите за въвеждане на ценови борд.

Законопроектът на воеводите предвижда определянето на "кошница от продукти от първостепенно значение за оцеляването на най-бедните ни съграждани и ежемесечен анализ на цените им", като изброените храни са: хляб, кисело мляко, прясно мляко, краве сирене, краве масло, кашкавал тип "Витоша", пилешко и свинско месо, яйца, брашно и олио от български производители, които "според социалното министерство са жизнено важни за домакинствата с най-ниски доходи". 

Народните представители от ВМРО определят нуждата от защита на интересите на потребителите като главен мотив за предложението. Според тях, потребителите биват ощетени от несправедливото разпределение на печалбата между производителите и търговците на въпросните продукти. 

Вносителите на новите текстове се позовават на информация, събрана от срещи с производители на подобен тип продукти, потребителски организации и държавни институции. Според проведеното от народните представители изследване, производителите на хляб калкулират надценка от средно 5 ст. за единица продукция, докато при търговците тя стига до 30 ст. за брой, като подобен проблем има и при млечните продукти.

Според тях евентуалното ограничаване на надценката няма да окаже голямо влияние върху нивата на печалба на търговските вериги, тъй като тези храни представляват едва 1% от техния оборот. Промените обаче биха осигурили механизъм, който да защитава интереса на потребителите срещу "прекомерната печалба" на търговците и биха предотвратили "антипазарни деформации".