Критериите за оценяване на преподавателите не били завишени, просто много хора не ги разбирали

Предложените нови минимални критерии за академично израстване не са силно завишени, а неразбрани. Такава теза застъпи министърът на образованието акад. Николай Денков по време на блиц контрол в комисията по образование в Народното събрание този следобед.

Въпроса за тях зададе бившият министър на образованието, а сега депутат от ГЕРБ Петър Николов. Той попита защо е това "рязко завишаване"; кой ги е изработил; защо са така "неграмотно написани"; анализирано ли е въздействието на съществуващите - които са в сила отскоро, от 2019 г.; кои са университетите, в които 70% от преподавателите не отговарят на сегашните изисквания (за последното взе повод от твърдение на министъра от преди седмица в интервю за БНР). "Ако е така, каква е целта на това рязко завишаване - да уволним преподаватели, да закрием висши училища?" - попита Николов. Той не подмина и факта, че проектът се предлага без предшествал го дебат. "За да се направят тези стъпки, те трябва да се правят консенсусно и след дебат, а не силово да се налагат от политическата власт" - отбеляза бившият зам.-министър.

Денков нарече твърдението за силно завишени изисквания "митове" и допълни: "Колкото обаждания получавам за това, че изглеждат завишени, толкова получавам и от хора, които, които познават по-добре системата, които питат: "Защо сте ги занижили?". Той не пожела да навлезе в детайлно и конкретно обсъждане, защото въпросът можел да бъде обсъждан само експертно с конкретни примери. Министърът даде да се разбере и че не очаква, нито се стреми към консенсус. "Господин Николов знае колко е трудно да се постигне съгласие, консенсус никога няма да се постигне" - каза той, но все пак обеща дискусии.

Академикът обясни, че идеята на промените е да се постигне унифициран подход към професионалните направления, като се отчитат спецификите им и увери, че е лично ангажиран с този процес. Предстои в петък, когато Съветът на ректорите предстои да гласува за преизбиране на председателя си проф. Анастас Герджиков, който е единствената номинация, министърът да присъства и, по думите му, да обясни особеностите на предложенията.

"Моето основно притеснения не че ще има много хора, които не ги покриват, а че ще има много хора, които не ги разбират" - каза той по повод критериите.

Николов обаче настоя като хуманитарист, че показателите за неговата област са "скандални", макар да можел да се довери на преценката на министъра за науката, в която той е специалист - химията. "Но хуманитаристиката е нещо много различно. С този подход няма да има добър резултат. Ще се предизвика публичен скандал", предупреди Николов.

Той препоръча министърът направо да изтегли предложението си и "да се започне начисто".

"Не просто съм отворен, мой ангажимент е да преминем през всяко професионално направление с професионалните гилдии" - успокои министърът и обясни, че проблемът, който се опитва да реши с проекта, е концептуален, че "всяко професионално направление върви само за себе си и резултатът е изключително разнороден".

Друг аспект от същата тема засегна бившият финансов министър Петър Чобанов (ДПС) - а именно за обвързването на отпуснатите 20 милиона лева допълнително за заплати през 2022 г. за университетските преподаватели с изискването университетите да приведат критериите си за атестация на преподавателите с новата методика. "Дали трябва да се обвързва еднократното отпускане на тази сума, за тази година, с дългосрочни промени, които представляват тези критерии?" - попита той. 

Тук Денков се защити със задължението си да изпълни Закона за бюджета.

"Първо, изпълняваме стриктно параграф 17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета. Дали е правилен или не, ние се опитваме да го изпълним. Второ, след като имаме системата "парите следват студента", за която години наред се борихме, (...) ние попадаме в ситуация, в която парите трябва да следват и преподавателите. Създали сме мотивация висшите училища да назначават преподаватели, на които трябва да осигурим заплащане без изисквания колко да са тези преподаватели и на какви критерии трябва да отговарят. Това е еддинственият начин, по който, отчитайки наличието на колективен трудов договор, да намеря форма, чрез която да осигуря ефективност и ефикасност на средствата, които се предоставят на висшите училища. Ако държавата се задължава да даде еди каква си заплата на преподавателя, тя би трябвало да има правото да постави изисквания към този преподавател", каза той.

Бившият здравен министър Костадин Ангелов (ГЕРБ) смени темата с тази за Закона за висшето образование, като взе повод от сменения снощи дневен ред за заседанието на комисията. По първоначален план депутатите трябваше да разглеждат именно измененията в ЗВО, а не да разпитват министъра. Начинът, по който Ангелов зададе въпроса обаче нажежи напрежение.

"Вие се отказвате от този законопроект или се вразумихте от публичната реакция, която предизвика" - попита той, на което председателката на комисията Ирена Анастасова (БСП) се намеси с думите: "Дневният ред го определям аз. Вярвате ли си, или просто се заяждате?". Денков пък видя опит за внушение в думите на Ангелов и категорично отрече да изтегля проекта.

По неофициална информация на OFFNews се очаква между двете четения на законопроекта да бъде внесено предложение за изменение на чл. 57 от ЗВО, който да позволи на Министерски съвет да налага методика за атестация на университетските преподаватели. Нищо подобно не е заложено в сегашните изменения на проекта, това е кардинална и необсъждана на първо четене промяна, а този подход е в разрез със заложеното в Правилника на Народното събрание.

Изменение на чл. 57 - който предвижда университетите сами да оценяват преподавателите си по собствени правила, е необходим заради вече внесения за обсъждане проект за методика за атестацията им, която да бъде наложена на университетите от правителството.

За Ангелов тук става въпрос не само за противоречие със Закона за висшето образование, а и за "грубо нарушение на академичната автономия", заложено в Конституцията на Република България. На това Денков отвърна, че Конституционният съд решава дали нещо е противоконституционно и се защити с думите, че в самия ЗВО "има редица текстове, които определят границите на академичната автономия", например по отношение на финансирането, приема, изискванията кога университетите могат да обучават докторанти.