Как социолозите обясняват изненадващия резултат на изборите във Франция

Вторият тур на предсрочните парламентарни избори във Франция на 7 юли завърши с поражение за крайната десница, противно на предварителните очаквания. Това се дължи на няколко причини, обясняват днес социолози, цитирани от БТА.

По официални данни победата е за крайната левица, получила 180 места в следващото Национално събрание, на второ място е обединението около президента Еманюел Макрон със 163 места, а крайната десница получи 143 мандата.

В навечерието на втория тур на френските избори социолози предричаха победа на крайната десница, като според проучване от 30 юни на “Ипсос” тя следваше да има 230-280 мандата. Два дни преди втория тур тази прогноза бе променена до 175-205 места. Според института “Елбад” крайнодесните можеха дори да получат 255-295 мандата и тази прогноза бе последно променена до 200-230 мандата.

Всички бяхме изненадани, коментира директорът на “Елбад” Бернар Сананес. Той пояснява, че кратката предизборна кампания след внезапното решение на президента Еманюел Макрон да свика предсрочни избори заради слабото представяне на неговата политическа сила на изборите за евродепутати в началото на юни, не е дала възможност за по-точни проучвания на общественото мнение. Така се е стигнало до разминаване от 10 на сто между предвижданията как гласовете ще се преразпределят преди втория тур и действителната картина.

Социологът Юго Тузе допълва, че заради кратката кампания не е било достатъчно да се прави сравнение с политическата динамика при предишни избори. Тай отчита, че няколко дни са били достатъчни за разпалване на още страхове срещу крайнодесните, за осветяване от медиите на некомпетентността на част от кандидатите за депутати, за припомняне на техни расистки прояви. По неговите думи е била подценена и способността за мобилизация на гражданското общество срещу крайнодясната вълна.

Тузе пояснява, че този път изборите са били твърде повлияни от събитията и кандидатите в отделните избирателни райони, като на места се е стигнало до победа с много малка разлика. Той дава пример с град Сарт, където Мари-Каролин Льо Пен, сестра на водача на крайната десница Марин Льо Пен, изгуби срещу кандидата на крайната левица Елиз Льо Буше с едва 225 гласа.

След изборите крайнолевите изразиха готовност да оглавят следващото френско правителство, а в парламента нито една политическа сила няма абсолютно мнозинство. Политически наблюдатели отбелязват, че президентът Еманюел Макрон ще се наложи да работи най-вероятно с коалиционно правителство и това ще ограничи възможностите за действие.

Някои от наблюдателите виждат трайното решение в предприемането на стъпка назад - от президентска, Франция отново да стане парламентарна република. Според тях това е необходимо, за да има по-широко управление, както е в много други европейски държави. Противниците на това виждане посочват, че по този начин Франция ще бъде по-трудно управляема при кризи.