Как от избутващо училището ни да стане включващо: незнаещите български да повтарят I клас, да учат стотици часове само езика

Как да решим проблема с децата, които не знаят български на входа на първи клас, не го научават до края на учебната година и продължават нагоре благодарение на липсата на двойки и повтаряне на класовете до края на началната степен, след която веднага да отпадат и да се превръщат в част от гето и от престъпния контингент? Над този въпрос разсъждаваха днес депутатите от парламентарната комисия по образование. Повод им даде законопроект на "Възраждане" за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, който предлага да се повтаря още от втори клас, а не от пети - както е сега.

Председателят на комисията и бивш министър на образованието Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС) предложи още по-радикално звучаща идея - повтаряне още на първи клас, но не с цел наказание или "изключване" на детето от образователната система. Той предложи не класическо повтаряне на годината - предмет по предмет, а през втората година детето да учи само български, стотици часове само езика, така че да може да продължи училище, без да бъде обречено на отпадане.

Според него подобен род "повтаряне" не може да се случва безконечно - а трябва да е веднъж:

"От една страна, не можем като общество да си позволим изключваща система на образованието, трябва да е приобщаваща. Да, изкушение е да имаме изключваща система на образование, защото тя дисциплинира повече. Ако изключиш един ученик, това ще бъде сигнал към останалите, но имаме голям процент деца в риск, без подкрепа от семейството. Ако имаме 20% преждевременно отпаднали от образователната система, ще имаме и 20% изключени от обществото. Колкото и добре да живеем останалите 80%, ако имаме около нас 20% изключени, няма да чувстваме, че живеем в хармонично и добро общество.

От друга страна, не е включваща системата, която избутва. Избутваме до пети клас, там създаваме предпоставки да отпаднат.

Очевидно решението не е в едната и в другата крайност.

Къде е балансът?

Ако оставим едно дете да повтаря три пъти, почти 100% е вероятността то да се самоизключи. Тоест ние може да обсъждаме един път повтаряне, за да не стане и много възрастно.

В кой клас трябва да е този един път повтаряне? Ако гледаме от гледна точка на дефицитите, основния, базовият дефицит е езиковият. Ако едно дете не знае български език на изхода на първи клас, то е обречено да натрупа дефицити. То по нито един друг предмет не може да усвои компетентности. Затова почти всички образователни системи имат интеграционни години за децата, които са имигранти. Започваш със 700 до 1000 часа обучение на съответния език. Финлансдката система, която сме склонни да превъзнасяме, започва с деветстотин и няколко часа обучение на финландски.

Да, нашите деца трябва да знаят български на входа на първи клас, ако са ходили в детска градина. Затова и беше регламентирана задължителната предучилищна подготовка. Имаме толкова видове подкрепа, но факт е, че ние на изхода на първи клас имаме деца, които не знаят български.

Тук съм склонен да обсъдим – малко в различие с госпожа Анастасова (Ирена Анастасова от БСП се обяви категорично против повтарянето на първи клас, бел. ред.) – и обратното предложение: трябва ли един път само, в първи клас, ако детето не знае български след диагностика, оценяване с един инструмент, да повтаря единствено и само първи клас, ако не знае български. Защото ако не знае български, то е обречено на всякакви останали дефицити.

Не съм убеден в това предложение, просто го предлагам като алтернатива за дискусия.

Ако го оставим една година да учи само български - както един имигрант, който идва в България, и го съчетаем с концепцията за езикова интеграция, която, впрочем, липсва в нашия закон - си мисля, че може да постигнем по-добри резултати".

Преди Вълчев думата взе Анастасова (БСП), която посочи следното:

"Дали да повтарят? Наясно сме с мнението на почти цялата гилдия в България, че преминаването на децата от клас в клас в начален етап и липсата на възможност за повтаряне на класа, както и на количествени оценки (напр. Слаб (2) и т.н., бел. ред.) от въвеждането им до момента не допринесоха с нищо за повишаване качеството на образованието и грамотността на децата. Напротив. Неслучайно казвам, че това е мнението на цялата гилдия в страната или на 90, или на 80%.

Не можем да подходим към този въпрос с лека ръка. Предлагам да помислим. При всички случаи ако решим, че децата трябва да повтарят, това трябва да се случва след първи клас. Тоест до първи клас да не се повтаря. Или ако оставим сегашното положение, задължително да решим да има количествени оценки, а не качествени – както досега.

Не е тайна, че маса от децата започват пети клас и са неграмотни.

Това, че неповтарянето допринася за неотпадането на децата е така, но те в пети или шести клас отпадат, без да са се научили на неща, на които трябваше да са научили до четвърти клас".

От ДПС възразиха и на двамата. Думата взе Мукаддес Налбант и започна със същия пример - Финландия.

"Във Финландия – с една от най-добрите образователни системи в света – в началния етап няма оценки и няма повтаряне. Има само процеси на социализация, на възпитаване и на овладяване на езика. В този контекст ние не приемаме учениците от 1. до 4. клас да повтарят класа, защото кой е виновен за това, че децата не са подготвени? Два фактора са виновни - семейство и учители. Децата трябва да носят отговорност за дефицитите, които дават родителите и учителите? Не", каза тя.

Тя възрази срещу твърдение от мотивите на вносителите, че "това е особено характерно за деца билингви от семейства, които нямат потребност да образоват децата си“. Колеги, такъв проблем имат семейства от всички етноси в България, отбеляза Налбант, след която от "Възраждане" увериха, че не става въпрос за тюркоезичните общности, където образованието е на почит.

"Тюркоезичните наши сънародници няма такъв проблем. В тези семейства се дава знание на български, защото родителите много добре знаят, че по този начин те дават възможност на детето си не просто да се интегрира в обществото в България, а и да успява и да се развива", каза Костадин Костадинов. Според него обаче след премахването на повтарянето в началните класове "качеството на образованието катастрофира тотално и това всички ние го виждаме, но си затваряме очите".

От "Демократична България" не са убедени, че повтарянето на класа още от началната степен е добра идея. "Няма доказателства, че децата, които повтарят, постигат по-добри резултати, освен, че ще минат през същото. Те не могат да бъдат изкупителни жертви на това, че други не са успели да се справят. Деца със специални образователни потребности, деца с един родител, без родители, в крайна бедност, на родители мигранти - те нямат възможността. Дори да повторят пет път, може да не се справят. Имат нужда от истинска подкрепа в рамките на учебната година", каза Елисавета Белобрадова. Според нея няма и доказателства, че въвеждането на количествени оценки отрано ще повиши нивото.

Не мислите ли, че ако то не знае български, е по-добре веднъж да повтори и с него да се работи целенасочено? Защото ако го пуснем по пързалката без базовото умение - да знае български - то не може да усвои нищо друго. Не може да ходи, а ние го караме да тича - настоя Вълчев.

Всички срещу един

Втори ключов елемент от проектозакона постави "Възраждане" в позицията представителите на всички парламентарни група да са срещу тях, а именно атестацията на учителите. "Възраждане" предлагат тя да отпадне напълно, такава да няма в българското училище и срещнаха твърд отпор отвсякъде. Най-остър бе той от "Продължаваме промяната", в лицето на бившия образователен министър и номиниран за премиер Николай Денков.

"Предложението има едно достойнство - поставя действително важни проблеми на обсъждане на масата. И дотук достойнствата свършват. Предложенията, които се дават, търсят популярно решение, даже бих казал популистко решение. Най-ярък пример в това отношение е предложението да отпадане атестацията на учителите. Логиката „няма човек – няма проблем“... ние можем да премахнем всичко, ако искате. Да премахнем и директорите, защото някои от тях не работят добре. По подобен начин е решен и въпросът с повтарянето на учениците –вместо да се търси истинският проблем и да се търси истинското решение на истинския проблем, ние предлагаме това, което би било най-популярно сред учителите. Тази система е твърде чувствителна, за да се правят на едро промени, които не дават правилните решения.

...

Ние трябва да търсим истински решения в дълбочина. Защото, както се казва, „пътят към ада е постлан с добри намерения“. Може би колегите от „Възраждане“ имат добри намерения, но част от предложенията водят към ада", заяви Денков.

Димитър Пашев от "Възраждане" отвърна със същия остър тон, но насочи мислите в съвсем друга посока. Обвини Денков, че преповтаря становище на "Заедно в час", пък те били финансирани от "Америка за България", следователно Денков прокарвал чуждо влияние върху българската образователна система. А той бил номиниран за премиер, което правело ситуацията още по-лоша.

"Доколко Вие сте независим в преценката на решенията, които трябва да се вземат" - попита Пашев.

Денков не остана длъжен:

"Много характерно е за всеки, не само за „Възраждане“, когато няма аргументи, да лепи епитети на хората и по този начин да се опита да избегне истинската дискусия. Мнението ми се основава на моя опит като преподавател, на моя опит като зам.-министър и като министър и няма нищо общо с чужди фондации. Разбира се, ако следвате тази логика, бихте могли да изхвърлите всичко чуждо. Може да изхвърлите всички чужди технологии, които използваме, всички чужди научни постижения, които използваме. Аз съм живял в периода, в който беше важно дали казваме, че едно откритие е от Ломоносов, или от Гей-Люсак примерно. Аз поне отдавна съм надживял този период. Всъщност във вашето предложение има едно нещо, което харесах и това е първата точка, свързана с патриотичното възпитание, защото аз съм патриот. Затова съм и в България, затова съм и на тази маса. Но това не е достатъчно, за да бъде подкрепен законопроектът".

След като всички парламентарни групи - без "Възраждане" - се изказаха против отпадането на атестирането на учителите, но поискаха промени в начина, по който се прави то сега, председателят на комисията Вълчев попита Костадин Костадинов дали е склонен да отстъпи.

"Не мислите ли, че можем да намерим начин да подобрим атестацията, в това число и на законово ниво, както предложи госпожа Анастасова, и тя да остане, защото всяка система има нужда от атестация - обърна се Вълчев към Костадинов. - Добрите учители имат нужда от атестация. Не толкова добрите може да бъдат мотивирани от една добре направена, професионална, относително справедлива атестация. Тоест да не вървим към отменяне на атестацията, а към нейното подобряване? Защото това е крайно решение и очевидно не само, че няма консенсус, по-скоро има консенсус за обратното – че трябва да остане атестацията".

Лидерът на "Възраждане" по-скоро се съгласи:

"Господин Вълчев, всичко е възможно да се случи. Ако приемем, че за някои от позициите в този законопроект може да има общ консенсус, за други – не, в крайна сметка тук може да има две линии на поведение – едната е чисто професионалната, другата е политическата. Ако ние искаме да постигнем някои от заложените цели в този законопроект и да осъществим някои от тях, бихме били склонни да отстъпим от други в крайна сметка, така че, виждайки Вашата, а и на някои други колеги тук готовност за разговори и за коментари и отстъпчивост по някои въпроси, ние бихме могли да направим абсолютно същото в този момент. Всяко нещо може да се коментира и всъщност това е нашата работа тук. Така че, да, хипотетично би могло въпреки нашето становище и това, което сме записали вътре в законопроекта. Ако ние не искаме да постигнем някои политически цели, бихме били склонни да отстъпим. Готовност за разговори, отстъпчивост. Да, хипотетично би могло. Има и други важни неща – основното и най-важното е за повтаряне на първите класове".

Той даде и да се разбере, че за него тази отстъпка би била възможна при приемане на текстовете, връщащи повтарянето на класовете още от началната степен на образованието.

Мандатност

Законопроектът поставя на масата и друг ключов въпрос, с който политиците жонглират от години - дали да се въведе мандатност на училищните директори. Сега те могат да бъдат сменени при дисциплинарно уволнение, при пенсиониране и, общо взето, с това се изчерпват възможностите в случай, че директорът не пожелае сам да си отиде.

Мненията в залата по този въпрос не бяха така еднопосочни, както по отношение на атестацията.

"Мандатността на директорите не е панацея и няма да реши въпросите за по-качественото управление на системата на образованието - убедена е Ирена Анастасова от БСП. - Един калпав директор може да съсипе едно училище не за пет години, а за една и за две. Това съм го виждала с очите си.

Аз съм ЗА това да се промени начинът, по който се назначават директорите, да се изключва все повече политическото влияние. Не може да даваме положителна оценка на директор, който е симпатизант на „моята партия“, а да не даваме такава на симпатизант на другата партия. Ако преодолеем всичко това, и в момента има достатъчно законови основания да оценяваме професионализма, а не политическата принадлежност."

"Имаме нужда от механизъм, който да дава възможност да освободим директорите, които очевидно не са за тази длъжност. Моето мнение е, че по-ефективен механизъм е ние да имаме ежегодна атестация с възможност за освобождаване" - коментира Вълчев и допълни че така няма да има петгодишен период (на мандата им), "в който да ги чакаме".

Той обаче се усъмни във възможността бързо да се правят конкурсите, което излага системата на риск от това месеци наред да бъде на автопилот:

"Три месеца са правени конкурси за 300 училища. Най-малко три месеца ще се правят конкурсите за 2300 училища. Това означава, че три месеца системата ще бъде на автопилот".

Мукаддес Налбант (ДПС) посочи, че идеята за мандатността не е лоша.

"Имам много сериозен опит в това да се извършват проверки, да се налагат наказания и съдът да ги връща (директорите, бел. ред.). Трябва да намерим начин в закона това да става без позоваване до съда. Мандатността е добро решение, без да има ограничаване в броя мандати.

Това, което господин Вълчев предложи заслужава да се помисли – атестиране в края на всяка година. Но дали е възможно технически, технологично? Националният инспекторат, експертите в РУО дали ще могат да атестират всяка година всички директори в страната? Не бихме възразили, но е добре да бъде обмислена тази идея", каза тя.

Законопроектът беше обсъждан в комисия преди първото му разглеждане в пленарната зала на парламента. Дебатите по него, евентуалните промени и гласуване тепърва предстоят.