Изборният кодекс и вероизповеданията се оказаха по-важни от Закона за съдебната власт (допълнена)

Измененията в Изборният кодекс изместиха промените в Закона за съдебната власт, които биха спрели избора на Борислав Сарафов за главен прокурор, насрочен за 16 януари, в дневния ред на парламентарната правна комисия. Сарафов е единствен кандидат за поста.

Предложението за разместване в дневния ред дойде от депутата Александър Рашев от "Има такъв народ" и бе прието с пълно мнозинство от 23 гласа "за".

Поправките в Закона за вероизповеданията се наредиха втори на опашка в извънредното заседание на комисията, а трите законопроекта за изменение на ЗСВ са едва трети и днес няма надежда да се стигне до тях, след като още в началото депутатите си дадоха почивка след гласуването на дневния ред.

"Демократична България" постави като условие при преговорите за съставяне на кабинет приемането на законови промени, които да предотвратят избора на Сарафов. 

Проектът за поправка на ЗВС на "Продължаваме промяната-Демократична България" и е свързан имено с процедурите за избор на председатели на ВКС и ВАС и на главен прокурор. С него се въвеждат и критерии за определяне на и. ф. ръководители на трите звена.

Предложенията на "Възраждане" също са свързани с избора на тримата големи в съдебната власт при Висш съдебен съвет с изтекъл мандат.

Третият проект – на ИТН, се отнася до структурата на прокуратурата и провомощията на ръководителя й и заместниците му.

По-късно депутатите все пак дадоха ход на прекратяване на процедурата за избор на нов главен прокурор, като приеха на първо четене и трите законопроекта. За да станат факт промените, трябва да се прецизират и приемат на две четения от пленарната зала на парламента.