Иван Костов за прехода и упадъка на демокрацията в България

Тази вечер българският министър-председател в периода май 1997 г. - юли 2001 г. Иван Костов представя книгата си "Свидетелства за прехода", която пише в продължение на повече от година. В нея той разказва за периода 1989-1999 година, а тази сутрин за първи път разкри части от нея. Иван Костов говори за прехода, мутрите, приватизацията. Ето какво сподели той в аванс в интервю за bTV.

"Една от амбициите на тази книга е хората да си обяснят защо днешната реалност е такава - казва Костов. - Много са митовете на прехода. Анатомията на митовете е нещо много сложно, те тръгват още от самата грешна рецепта на прехода. Тя беше една и съща за всички бивши комунистически страни, но беше реализирана по различни начини и даде различни резултати. Дори там, където изглеждаше, че дава блестящи резултати - в Централна Европа, се оказа, че има сериозен дефицит на демокрация."

За бившия премиер основната пречка пред осъществяването на прехода към демокрация след падането на комунистическия режим през ноември 1989 г. са "тези хора, които не можеха да се разделят с комунистическите си възгледи, те, техните медии, техните партии". Тези хора винаги са били срещу или самите цели на прехода или средствата, с които той се осъществява, казва бившият премиер.

Преходът е буржоазна контрареволюция, а как се прави буржоазна контрареволюция без буржоазия, как самата демокрация създава собствените си условия за съществуване в едно комунистическо общество и институции, пита той и допълва, че това изглежда невъзможна, много тежка е задачата.

В книгата Костов показва този момент от историята ни, който е "продукт на много сложен компромис" - по думите му. Свидетелства как първият Съюз на демократичните сили (СДС) приема да създаване на нова конституция на страната, срещу което бившата БКП се съгласява да започне реформите.

"В този смисъл, голямата заслуга на Желю Желев е, че в условия, в които нямаше мнозинство, обществена подкрепа да бъдат статирани реформите, той успя да ги направи, да натисне този спусък на старта, правейки тази голяма жертва - да приеме комунистическата конституция, наложена от БСП."

На корицата на книгата има снимка на Иван Костов, но не днес, а от тогава, от годините на управлението му.

"Нека хората не мислях, че тази снимка е сложена от суета - дето съм млад на нея. Причината е, че се опитвам да подчертая, че свидетелствам от онези години, с онова, което съм мислил, оценявал тогава, с онези ми убеждения, с онези ми грешки" - казва Костов.

Днес отчита, че най-големият му урок и най-голямата му грешка е, "че не извършихме декомунизация". А защо? "Сложен въпрос - опитал съм се да дам отговор тук."

"В самото общество нямаше такава нагласа, нямаше мнозинство за такова нещо. Какво означава това? Пълна промяна на учебниците на история, пълна промяна на програмата по българска литература и на някои неща, които учат децата. След това - по друг начин да се обучават и образоват младите българи, те трябва да стават убедени привърженици на демокрацията. Това не означава, че някой не може да носи фланелка на Ернесто Че Гевара, да бъде марксист, комунист, но това не може да бъде общественото образование", казва Костов и признава, че не е успял да спечели битката за децата.

"Битката за децата, за учениците, за подрастващите остана неспечелена. Те останаха в едно състояние на деидеологизация, което ги прави напълно безпомощни да осмислят света около себе си, бъдещата си роля в този свят. Големият ми дълг е към тях. Не могат децата да бъдат така пуснати в живота, не бива, това е голям проблем... Така няма да бъдат конкурентни европейски граждани, няма да бъдат способни да се борят за добрите позиции, няма да могат да създават високо конкурентна икономика в собствената си страна, няма да бъдат бранители на европейския си дом, на собствения си дом - България."

Днес Костов счита, че е щяло да бъде много хубаво да не бъде избран за финансов министър (той заема поста от 20 декември 1990 г. до 8 ноември 1991 г., избран е с разлика от само един глас повече "за" неговата кандидатура - бел. ред.).

"Щеше да бъде много хубаво да не бъда избран - казва той близо 30 години по-късно. - Нямаше да участвам в либерализацията на цените, която много хора свързват с тежки неща за себе си. Излизането от Лукановата зима беше тежко."

За Андрей Луканов (министър-председател на България през 1990 г., убит с 4 куршума на 2 октомври 1996 г. пред дома си на същата улица "Латинка", където днес с апартаменти се сдобива актуалната власт - бел. ред.) и президента Желю Желев той си спомня, че са преследвали едно и също - да стартират прехода.

"Луканов, като много опитен политик, имаше много ясно изразена идея да направлява прехода така, че да бъде в интерес на собствената му политическа партия, а СДС да плати тежката политическа цена за реформите и първият СДС я плати."

Попитан дали остават в сила думите, че в България има мафия, отговаря утвърдително.

"Мафията се роди от първото югоембарго, роди се от контрабандата", припомня той и добавя, че така номенклатурата започва да изгражда първите натрупвания на пари.

За силовите групировки от 90-те години Костов твърди, че тогава му изглеждало, че са спечелили битката с тях, че няколко пъти го твърдял, "сигурно доста наивно".

Банковия срив от 1996 г. той определя като нещо "ужасно" и "много по-тежко от КТБ".

"Изпаднахме в много тежка ситуация заради голямата девалвация на лева. България изпадна във външна изолация, нямаше никакви пари и обезценяването на парите ги (банките - бел. ред.) поставиха в много тежка ситуация."

Тогава "държава тогава наистина нямаше", признава Костов и припомня, че "имаше стикери които се лепяха на всички магазинчета с по три букви и на тях пишеше кой е охранителят", връщайки се към темата за мутрите и времето на СИК и ВИС.

"Това спря, тези стикери ги махнахме, фирмите не получиха лиценз за застрахователи. Ясно беше до кого бяха близки, до кои политически партии. Това бяха техните любими спортисти, момчетата до номенклатурата."

Признава слабост, която проявява и днес: "Изглеждаше, че съм бил силна фигура, но съм бил слаб, предоверявал съм се и продължавам да се предоверявам. Това е въпрос на светоглед". На въпроса кой го е предал не отговаря: "Това е тежка тема за мен. Аз дълго време се шегувах, че гърбът ми е като на таралеж от забити ножове. Разбира се, това е хипербола, но предателствата са един спорт, аз с някои отношения видях, че не само в България, навсякъде".

Със "Свидетелства за прехода" се надява "донякъде да разчисти образа си".

Апартаментите и властта

Докато е във властта, се завихря подобен скандал на сегашния апартаментгейт, но тогава главно действащо лице е Христо Бисеров, наречен "новодомец на 1998 година". Двайсетина години по-късно Костов пита защо, ако те са прикрили действията му, защо следващата власт не го е разкрила. А за себе си и имотите си казва: "Аз живея в къща, която съм построил със собствените си ръце, с ръцете на баща ми и мои приятели, от 1981 година, въпреки че дълго време в представите на българите живеех като човекът, заграбил половината страна".

Костов се разсмива на твърдението, че е заграбил страната и казва, че то няма нищо общо с истината. Недоумява: "Каква България, каква собственост, каква приватизация?... След това става ясно, че много хора са представили собственото си забогатяване като мое. Тъжна работа".

Масовата приватизация

"Масовата приватизация беше изцяло идея на БСП, промените в Закона за приватизацията бяха направени от тях, тя беше проведена от тях. Идеята да се даде на хората нещо в онези условия може би има един-единствен жизнен аргумент, че България през 1995-1997, в годините на голямата девалвация на националната валута, нямаше налични пари, за да се продава срещу пари. Може би това е единственото им основание да го направят.

Още тогава твърдях, че това няма да свърши добре."

Попитан за Корнелия Нинова отговаря категорично, че не я познава, че е давал автономия на министрите да назначават хора, на които имат доверие, а не хора, на които Иван Костов има доверие. Далеч не съм познавал всички - казва Костов и допълва, че дори всички зам.-министри не е познавал.

Всичко за приватизацията на БГА "Балкан" и "Кремиковци" - предизвиквали толкова крайни емоции през годините - е обяснено вътре, уверява Костов.

"Надявам се, че днес българинът много добре разбира какво означава човек да има дълг. Нетната стойност на "Балкан" е била отрицателна. Надявам се, че вече хората разбират, че когато една фирма е натрупала огромни задължения, които не може да върне, тя е фалирала и не струва нищо."

Мултигруп

"От изборите през 1997 г. ДПС започна да се сближава силно и да осъществява политиката на "Мултигруп" - холдинг, създаден от Държавна сигурност", казва Костов за знаковата организация от прехода. Подробности за ДПС и Ахмед Доган казва, че "няма сили" да даде.

"Тази книга ми донесе много болка, много неща съм преодолял, за да я напиша. Да се връщам отново и да се занимавам с българската политика е над моите възможности - добавя той. - Силите ми стигат за това - не се пишат лесно такива книги."

Милошевич

Как днес той оценява дадения от България въздушен коридор на НАТО за действията в Сърбия по време, когато страната ни не е членка на Алианса.

"Тогава се оценяваше като голямо предателство срещу братята сърби, огромно предателство. Като отзвук на това - 60 и няколко процента от хората бяха против да се дава коридор за действията на НАТО, да се свали Милошевич (Слободан Милошевич - президент на Югославия от юли 1997 до октомври 2000 г.).

"Наскоро честваха 20 години. А никой не споменава истинската заплаха за България, когато Милошевич депортира близо милион албанци и те се насочиха към България. Истинският риск за България е забравен. Споменаваме с тъга, че бил свален Милошевич със сила.

Според всички оценки на хората на терен, те бяха близо милион косовски албанци, които бяха прогонени, жените им раждаха в Радуша (село в Македония - бел. ред), в лагера.

Хубаво е да знаят българите, че бяха страната, която помогна с втора по размер помощ, беше България - мъничка, съсипана, даде втората по размери помощ - военно полеви болници, какво ли не, лекарства, казани, в които им се вареше храна, тия хора живееха на палатки."

Валутният борд

"Не се гордея, че съм въвеждал валутен борд и съм един от хората, които са лишили БНБ от нейната парична политика, тя е изключително важна за макроикономическата стабилност. Европейската централна банка, освен макроикономическа стабилност, преследва като втора главна цел инфлация от 2% на територията на страните от еврозоната. БНБ никога не може да си постави такава цел, никога, тя е лишена..."

"Грешка беше, че създадох собствена партия - казва Костов - и додава, че за това ще напише във втора книга, ако има интерес към първата. Ако тя бъде създадена, може би ще обхваща периода от 2000 до 2010 г.

Днешният упадък

"Много малко е известно в България, че според критериите на Freedom House за страните в преход, демокрацията в България, в сравнение с 2008 г., е в упадък, в отстъпление... Проявила е и проявява много дефекти. Ние сме в регрес и е много голям въпросът защо. Защо не запазихме онази позиция, защо не запазихме онези оценки?

Този регрес не се усеща само в България, вижда се по обективните показатели, по които Freedom House следи как се развива и установява демокрацията в страните в преход, но той се усеща и от българските граждани.

Как искам да бъда запомнен?

Като човека, който написа "Свидетелства за прехода" - отговаря бившият български премиер на този въпрос.