Иван Костов: Нямам сили да заобичам враговете си, но успях да им простя

Нямам сили да заобичам враговете си, но успях да им простя по християнски. Преживях най-лошото, като дадох непоискана от враговете ми прошка и като продължавам да се моля за тях. Така не допуснах гневът и омразата да ме обхванат. 

Това пише в новата си книга "Свидетелства за прехода 2000–2009" министър-председателят (1997–2001) Иван Костов. Над 800 души дойдоха на премиерата на книгата в НДК в сряда вечерта.

Новият храм трябва да бъде изграден на мястото на стария. Отнесено към темата на прехода, казаното означава, че е следвало да разрушим комунистическия начин на живот и точно на неговото място, а не встрани или до него, да изградим храма на демокрацията. Това са реформите – едновременно рушене и градеж. Обръщайки очи към нашата история, виждам, че никога не сме променяли живота си радикално, заяви Костов, като цитира края на своята книга.

В "Свидетелства за прехода" Костов проследява в дълбочина събитията от 2000 до 2009 г., които водят до политическите и социалните дефицити днес. Разкрива причините за застоя, настъпил в реформите в България в началото на новия век – постепенното овладяване на държавата от мафията, използването на прокуратурата за политически цели, спирането на реформите в администрацията, армията, МВР и службите. Анализира скандалите при замяната на българския външен дълг и приватизацията на БТК. Посочва така наречените обръчи от фирми и началото на руската хибридна агресия срещу България.

Костов проследява и "опитите за имитация на съдебна реформа, причинили сегашната липса на върховенство на закона и незавършената демокрация в България". Оценява, че "преходът не е завършил, защото не се е случила необходимата дълбока промяна на мирогледа на българското посткомунистическо мнозинство".

"Щях да припадна на трибуната" през 1997 г.

Не съм станал по-умен с времето, не съм станал по-смел. Не съм станал по-борбен, напротив - смирил съм се. Това, което съм направил [през 1997 г.], това е било таванът на моите възможности. Аз съм написал честно, че тази огромна тежест, която падна тогава върху мен в една почти разрушена страна - да можеш да я възстановиш, когато застанах на трибуната пред Националната конференция на СДС, аз почти загубих съзнание от напрежението. И си декламирах речта, така както ми звучеше, а не както я бях написал, което е непривично за мен. Преживях някакъв тежък хипогликемичен шок, щях да припадна. Само ужасяващата мисъл, че какъв е този лидер, дето излиза отпред и припада, ме задържа прав, разказа Костов.

"Изграждането на модерен демократичен начин на мислене на обществото може да стане само чрез културното развитие на отделния човек, а това е невъзможно без общуване на нов език; без критично и трезво отношение към всичко направено, казано и разпространено в публичното пространство; без уважение и защита на личното пространство, на правата и свободите на всеки отделен човек" - пише в новата си книга Костов.

"Съдбовният изповедник на прехода"

Иван Костов е съдбовният изповедник на прехода. Личността му е съдбовно срасната с прехода, заяви на премиерата на книгата проф. Калин Янакиев.

Ако има някой, който най-детайлно знае и може да обясни в най-голяма дълбочина и с най-голяма точност как се стигна до непрекъснато - макар и в повечето случаи престорено - оплакваната днес безпрецедентна политическа криза в страната ни, който може да ни осветли откъде и как тя се започна след инсталирането на мадридския манекен, кои и как я задълбочиха - и в последна сметка политически се самоубиха в този период - това е именно авторът на тази книга. Книгата е много по-скоро исторически труд, отколкото мемоаристика. Тя е исторически труд върху една епоха от първо лице, каза Калин Янакиев.

Публикуваме откъс от книгата, предоставен на OFFNews от издателство "Сиела":

"КОРУПЦИОННО НАСЛЕДСТВО

Представите на обществото и на съда относно това какво е корупция се разминават. За съда важи това, което е записано в Наказателния кодекс. Хората наричат корупция участие в приватизацията, получаване на обществени поръчки, бързо забогатяване, срещи с криминалния контингент, получаване на дарения от партии и НПО. Прилагат термина към все повече явления, особено спрямо такива, които предизвикват у тях негативни чувства и представи. В някои случаи това е разбираемо, в други противоречи на здравия разум.

От това безразборно присвояване на значения думата „корупция“ и нейните производни пострадаха смислово в още по-голяма степен от „престъпност“. Тя буквално експлодира в началото на прехода. Осколките ѝ поразиха, на първо място, политическия речник, а след това и начина, по който се води общественият дебат. Експлозията произведе огромно количество митове и публична ненавист. Политици обвиняваха безогледно (без факти и доказателства) в корумпираност своите противници, за да им причинят загуба на политическа репутация и съответно на доверие.

Поставян съм много често сред обвиняваните и го знам от личен опит. Затова ми е много трудно да оставя настрана понесените неоснователни обвинения и да направя обективни заключения за това в каква степен корупцията заедно с престъпността създаваха масовия контекст на политическия и обществен живот в края на миналия и началото на настоящия век и по този начин повлияха на реформите. Но ще се опитам. Налага се да възстановя значението на думата, защото същият този контекст продължава отчайващо да е налице десетилетия по-късно.

Обобщавайки безразборното му използване, у нас разговорно „корумпирано“ се нарича лошото управление, без да се търсят доказателства, че то злоупотребява с властта за облагодетелстване. Пострадалите от прехода лесно охулват: „Щом живея зле, щом съм загубил работата си, значи тези горе се облагодетелстват, значи са корумпирани“. Такава е причината в ежедневния език обвинението в корупция да се превърне в ругателство. Стигаме до самото обяснение на това явление: в общественото съзнание масово се формира следният ред на мисли: „реформите са най-болезнени; социалната им цена е много висока; следователно тези, които ги правят, са най-корумпирани“. Ние правехме най-смелите реформи, с най-високата социална цена. Затова не търсеха доказателства и факти за злоупотреба с власт, а масово повярваха в обвиненията на опозицията срещу нас.

Всъщност терминът „корупция“ означава злоупотреба с публична власт за придобиване на незаконни облаги. Облагите могат да се присвояват от лицето, което злоупотребява с властта, от негови близки или от свързани с него лица и организации. В този смисъл терминът предполага едно действие и три страни: 1) корумпиращ – получаващ облагата от злоупотребата с власт; 2) корумпиран – властник, съдействащ да се извърши тази злоупотреба, който също може да е облагодетелстван; и 3) ощетен – този, който е претърпял вреда в резултат на действието, извършено от първите двама; обикновено това е бюджетът на държавата. Първият извод от определението е, че корумпираните следва да се търсят сред управляващите. Корупция се доказва в съда, когато се уличат с факти злоупотребилите физически лица и извършеното от тях деяние.

Какви са вредните последици от нарушаването на значението на термина в масовите представи за корупцията? Краткият отговор е – многопосочни. Щом в представите на мнозинството управлението е корумпирано, то трябва цялото да бъде осъдено. Но щом МВР и правоохранителните органи не намират доказателства за това, значи и те са корумпирани. Публиката произнася присъдата си за цели институции, независимо дали в тях има, или няма корумпирани политици, администратори и магистрати. Гневните не държат сметка, че това е престъпление, за което могат да бъдат обвинени само физически лица. Юридическо лице, каквото са държавните институции, не може да бъде обвинено за корупция. Така разрушаването на смисъла на термина необосновано поражда неудовлетворими очаквания и тежки разочарования от органите на реда и съдебната власт.

Друга последица е още по-вредна. Когато мнозинството е убедено, че институциите са корумпирани, то ги лишава от доверие и с това ги обезсилва. Те стават все по-неефективни, все по-зле изпълняват функциите си. Така все повече корумпирани лица остават ненаказани. Затваря се порочен кръг. Все повече действителни корупционни практики остават ненаказани и това засилва обществената деградация.

Най-важният извод е, че когато едно общество загуби смисъла на своите ключови понятия, то винаги започва да се саморазрушава.

Места на разпространение

Корупция по високите етажи се среща във всички власти.

• „Политическата“ е сред лицата в политическите кабинети на изпълнителната власт и депутатите от управляващото мнозинство в парламента.

• „Съдебната“ – сред прокурорите, когато не повдигат обвинения или ги опорочават нарочно, за да не минат в съда, а също и когато повдигат обвинения без основание, за да репресират; и сред съдиите, когато се произнасят срещу подкуп или друга облага в полза на едната от страните по дело.

• „Медийната“ е разпространена сред журналистите от четвъртата власт. Последната форма поразява дълбоко достоверността на публичния дебат и така дискредитира свободата на словото, която е носещ стълб на демокрацията. Злоупотребата с журналистическа позиция заради изгода става чрез поръчкови публикации или водене на организирана клеветническа кампания. Типична е за т.нар. „жълти“ и „кафяви“ медии в България.

В литературата се изследва още една форма, тази на „институционалната“ корупция. На нея се поддават цели органи, които срещу дарения и помощи си затварят очите за престъпните деяния на своите дарители. Проявява се в местните власти и полицията. Остава ненаказуема, защото е извън обхвата на Наказателния кодекс.

Както бе посочено в предисловието, у нас все по-често корупцията се определя като „ендемична“. Тази конкретизация дойде за първи път от доклад на Държавния департамент на САЩ. Терминът бе използван, за да се посочи, че корупцията е често срещана навсякъде и че възпирането ѝ изисква извънредни усилия не само от властите, но и от обществото. Примери за ендемична корупция са: подкупването на пътен полицай, купуването и продаването на гласове на избори, назначаването на лица в публичната администрация с партийни протекции, „придобиването“ на разрешение за строителство, което нарушава подробния устройствен план на територията, и пр.

Корупцията се среща навсякъде по света и навсякъде среща противодействие в една или друга степен. Тя става опасна за управлението на всяка страна, когато проникне до върховете на властта: когато управляват крадци, корумпираното управление се нарича „клептокрация“; когато властта се поделя и упражнява от олигарси, както бе по времето на президента Елцин в Русия, има „олигархична корупция“; когато трите власти се окажат в ръцете на една организирана престъпна група, имаме „корумпирана мафиотска държава“.

Форми на проявление

Да се върнем към същността на корупцията като злоупотреба с власт за извличане на облаги. В британския и американския английски език, където са имали най-много сблъсъци с явлението, се разграничават следните форми, всяка от които е надлежно дефинирана: подкупът; изнудването; лобирането; търговията с влияние; кронизмът; непотизмът; покровителството.

Злоупотреба с власт е всяко използване на авторитета, действията или бездействието на политик или магистрат за извършване или прикриване на присвояване на активи, трафик на наркотици и хора, пране на пари, репресирането на политически опоненти, купуването на гласове и манипулирането на изборни резултати. В последните два случая облагата за корумпирания насилник е елиминирането на политическата алтернатива на управляващите и удължаването на престоя им в управлението на страната. Читателят лесно ще разпознае широкото разпространение на цитираните форми на корупцията в България.

Нива на санкциониране

В развитите демокрации на корупцията се противодейства на три нива.

Първото, най-ефективно и със силен възпиращ и възпитателен ефект ниво е Наказателният съд. Съдът санкционира корумпирания, след като му бъде повдигнато и доказано обвинение от прокуратурата. Предварително условие това да се случи е злоупотребата с власт да е определена като престъпление в закона. Това невинаги е изпълнено.

В българския Наказателен кодекс като престъпление са определени подкупът и изнудването. Посочените по-горе форми на корупция не са изрично криминализирани. Има такива състави в Наказателния кодекс, които се отнасят до част от посочените корупционни форми, но те криминализират лошото стопанисване и безстопанственост на държавната и кооперативната собственост или неконкретизирани престъпления по служба. Тези криминални състави са твърде общи. Доказването на престъпни деяния по тях е много рядко и затова не постигат нужния съдебен ефект. В този смисъл политическата корупция, която е криминализирана у нас, не съответства на тази, която е означена в британския и американския политически речник. Не съответства също на представите на българското общество, за което всички тези форми на корупция са престъпления.

Пред очите на това общество има редица примери, които го убеждават, че то е право, а правоохранителните органи не са. Различното третиране на корупционни практики от наказателноправна гледна точка позволява една корупция да бъде наказуема по едно и ненаказуема по друго национално законодателство. Красноречив съвременен пример дава санкционирането по американския закон „Магнитски“ на български политици и управленци и безметежният им живот в България."