И следващият шеф на КПКОНПИ няма да бъде проверяван за конфликт на интереси

И следващият шеф на КПКОНПИ, който ще заеме поста на мястото на новия консул във Валенсия Пламен Георгиев, няма да премине през предварителна проверка за конфликт на интереси и имущество. Днес парламентът прие прие процедурни правила за избор на председател и членове на антикорупционния орган, които изискват само проверка за принадлежност към разузнавателните служби на Българската народна армия и Държавна сигурност. Кандидатите за шефове ще подадат стандартни декларации за имущество и конфликт на интереси, които по традиция никой не проверява.

По закон при предсрочно прекратяване на мандата на член на комисията, нов се избира в срок до 2 месеца и той трябва да довърши започнатия мандат. От оставката на Георгиев този срок изтече на 30 септември. 

Преди месец, когато правилата за избор се обсъждаха в парламентарната комисия за корупцията, имаше идеи да се въведе предварителна проверка за конфликт на интереси и за имущество за кандидатите да оглавят антикорупционната държавна комисия. Причината за това е, че Пламен Георгиев, който трябваше да проверява депутати и министри попаднали в “Апартаментгейт”, сам се оказа в нарушение на закона. Той беше “пропуснал” да впише огромната терасата към мезонета си в имуществената си декларация, обяснявайки, че тя е обща част. Терасата обаче беше вписана в ипотеката му пред банката, а на нея има изградени навеси (от предишния собственик). Районното кметство издаде заповед за събаряне на навесите, а Георгиев я обжалва. Премиерът Бойко Борисов му даде ултиматум да бутне терасата, за да замине на дипломатическа мисия.

Зам.-председателката на парламентарната комисия по корупция Кристина Сидорова (БСП) предложи на заседанието преди месец да се прави предварително тази проверка, като предложението и беше обсъдено. Тогава председателят на парламентарната комисия Борис Ячев ("Обединени патриоти") предложи да се възложи такава проверка, но в 3-месечен срок от избора на новия председател - само за него. За да има такава предварителна проверка обаче, трябва да има и промяна в самия закон за дейността на КПКОНПИ, тъй като кандидатите за тази длъжност не са лица на висши публични позиции по смисъла на закона. В крайна сметка такова предложение за промяна на закона и/или правилата за избор на шеф на комисията не е внесено от нито една партия. Депутатите от управляващата коалиция прехвърляха топката към БСП, тъй като инициативата била тяхна, а от БСП смятаха, че отговорността за избора е на управляващите. В крайна сметка "за" правилата гласуваха 150 народни представители, "против" - 0 и "въздържали се" - 3, с което те бяха приети. Дебати в пленарна зала почти нямаше. 

Все още не са известни предложенията за нов борец срещу корупцията. 

Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове - председател, заместник-председател и трима други членове. За председател на Комисията се избира български гражданин с високи професионални и нравствени качества, който има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж.

Предложенията за кандидати и председател на КПКОНПИ ще се правят от народни представители, като се внасят в писмена форма чрез деловодството но на Народното събрание до Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в 14-дневен срок. Изслушването на кандидатите се провежда на открито заседание на комисията, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.

Изборът се извършва от парламента. Съгласно правилата гласуването ще се извършва поотделно за всеки кандидат по поредността, определена в списъка. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът получил най-много гласове „за“. В случаите, когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове правилата предвиждат да се проведе повторно гласуване, в което да участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. Ако и при повторното никой от тях не получи необходимите гласове, парламентът приеме решение за откриване на нова процедура за избор.