И българите в чужбина ще гласуват на референдумите

Депутатите приеха промени в Закона за референдумите на първо четене. 

С 96 гласа "за" народните представители приеха предложенията за промени на ГЕРБ, които предвиждат при провеждане на национален референдум  на една и съща дата с местни избори, общинските избирателни комисии да изпълняват функциите по организирането на допитването.

Освен това държавният глава се задължава да насрочва националното допитване на една и съща дата с други национални избори, ако такива предстоят в едногодишен срок от решението на НС за провеждане на референдума. По този начин ГЕРБ на практика обвързва референдумите с изборите. 

Други пет законопроекта, внесени от "Атака", РБ и АБВ, за промени в закона обаче не минаха.

Предложението на „Атака“ беше за въвеждане на образователен ценз – основно образование, който да дава правно на глас, 
както и премахване на долната граница за минимален брой гласове, според които се определя дали референдумът е действителен.

Националистите предлагаха и за свикване на допитването да са необходими 200 000 подписа, а не 500 000, както е в момента.

От АБВ и Реформаторския блок предложиха прагът за подписите за референдум да е 300 000, а валидността му да се определя по формула 40 процента плюс един от гражданите, които имат право на глас – тоест да е фиксирана, а не както сега – в зависимост от избирателната активност.

Реформаторите предложиха и т.нар. континуитет, който предвижда възможност следващо Народно събрание да се произнася по предложение за референдум, ако предишното не го е направило.

При гласуването обаче мнозинството подкрепи само предложенията на ГЕРБ.