ГЕРБ предлага 24 май да стане национален празник, а 3 март - официален

ГЕРБ ще предложи промени в Кодекса на труда, с които 24 май да бъде обявен за национален празник, съобщи бившият образователен министър Красимир Вълчев на брифинг в Народното събрание.

Той заяви, че това е денят, който в най-голяма степен обединява обществото. 

Радомир Чолаков допълни, че вчера българите са показали кой ден усещат като истински национален празник. Той също смята, че 24 май е приет като такъв в сърцата на хората.

Десислава Атанасова заяви, че във времена на разделителни линии, трябва да има кауза, която да ни обедини. По думите ѝ една такава кауза е българската писменост.

Предожението на ГЕРБ обаче не намери подкрепа нито сред опозицията, нито сред управляващите. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов определи тази идея като "притопляне на стари русофобски манджи". От ИТН също са против, а Благовест Белев от ПП заяви, че 24 май е един от малкото празници, за които има абсолютен консенсус в обществото, но не е редно той да се използва за поставяне на разделителни линии. 

Той допълни, че ГЕРБ са управлявали 12 години и са имали възможността да направят тази промяна.

Последните промени в Кодекса на труда за 24 май бяха направени през декември 2020 г. Тогава парламентът окончателно преименува празника от "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" на "Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност". Тогава единствените критици на промяната бяха от БСП и отцепниците от партията. Основната теза на левицата бе, че промяната на името на 24 май не е в дневния ред на обществото, както и че премахването на славянската писменост от него чертае разделителни линии не само с руския, но и с други народи.