OffNews.bg

ГЕРБ готви поправки в реформата на Москов наесен

Депутати от ГЕРБ са внесли поправки в Закона за лечебните заведения в последния работен ден на парламента преди ваканцията.

Поправките ще бъдат разгледани през септември, когато депутатите трябва да гласуват закона на второ четене.

Поправките засягат някои от ключовите предложения от страна на Министерството на здравеопазването, сред които задължителното сливане на болници и задължителната акредитация на лечебните заведения. Неясна остава и съдбата на въпроса дали Здравната каса ще може да избира с кои болници да работи.

Депутатите пт ГЕРБ предлагат сливането на болниците да става по тяхно желание, а не задължително. Включването на тази точка в здравната реформа Москов обясни с идеята да се осигурява комплексно лечение на пациентите, а не те да се прехвърлят от едно в друго лечебно заведение.

Смятаме, че сливането трябва да е решение на самите лечебни заведения и на собственика. Първо е по-логично да се направи национална здравна карта и да се види какви са реалните необходимости и едва тогава да се предприемат някакви дейности за окрупняване на структури, заяви пред Mediapool депутатът от ГЕРБ и председател на здравната комисия Даниела Дариткова.

По думите й от министерството не са обяснили какво имат предвид под комплексно лечение и е много трудно да се даде едно определение, което да е общовалидно за всички заболявания. 

Против задължителното сливане на болници се изказаха още депутати от БСП и Патриотичния фронт, а от ДПС са съгласни с предложението на ГЕРБ сливането да е по решение на болниците.

Притеснява ме какво значи комплексна услуга. Каквито и определения да се дадат, няма как в което и да е обединение от болници да се затвори цикълът и да се каже, че лечението е гарантирано. По-скоро трябва да е ясен пътят на пациента. В Бургас се направи обединение на болници. Ако на техен болен се наложи трансплантация на сърце или поставяне на сърдечна помпа, пак трябва да дойде в София, коментира и депутатът от ДПС Хасан Адемов.

Според него ако болниците се сдружават за общ договор с Касата, малките лечебни заведения ще са ощетени за сметка на водещата в обединението болница.

В последния момент ще се решава и съдбата на друго от ключовите предложения на здравния министър – НЗОК да има право да избира дали да сключи договор с дадена болница или не.

Според част от депутатите проблемът в това предложение е опасността от субективизъм и корупция.

По думите на Дариткова националната здравна карта няма да успее да намали броя на болниците, защото основното, което е заложено в реформата, е броят на леглата.

Болниците могат да манипулират този брой и дори и да се направи такава карта, броят на болниците може да остане същият. Затова е по-добре да се търси постоянна проверка на медицинските стандарти, на нивото на компетентност на лечебните заведения и условията по договорите с НЗОК, категорична е Дариткова.

Според Адемов пък конкуренцията между болниците трябва да е на базата на цената, а не административно да се отсява кое лечебно заведение да бъде финансирано от Касата.

От ГЕРБ предлагат да отпадне и задължителната акредитация на болниците. Петър Москов предложи от 2017 договори с НЗОК да сключват само болниците с положителна акредитация, а на тези, получили два пъти поред отрицателна акредитация, да бъде отнеман лицензът.

Акредитацията не трябва да е задължителна. Има си медицински стандарти, които лечебните заведения покриват. Акредитацията е нужна само при обучение на студенти и специализанти, допълни председателят на здравната комисия. 

Предложенията на Петър Москов за здравна реформа предизвикаха противоречиви реакции. Въпреки това обаче Москов имаше пълната подкрепа на премиера Бойко Борисов, който дори призова критиците да дадат време на здравния министър да изпълни заплануваните промени. 

Единствената точка, по която Борисов не подкрепи Москов беше приватизацията на болниците - въпрос, по който здравният министър се съгласи да направи отстъпка.