Елена Йончева: Ще създадем европейски закон срещу корупцията

Корупцията е транснационално престъпление. Когато подценяваме заплахата от нея, създаваме бърза писта, по която вътрешните проблеми на отделните държави членки стават общоевропейски. Убедена съм, че спешно трябва да се създаде механизъм за борба с корупцията, който да е общ за ЕС, а защо не и европейско законодателство. С тези думи евродепутатът от групата на социалистите и демократите Елена Йончева се обърна към участниците в международната конференция „Антикорупционната политика на ЕС.

Как да бъде преодоляно десетилетие на бездействие в решителен момент за съюза“. Тя беше организатор на събитието, което се проведе във вторник. В дискусията в Брюксел и в София се включиха комисарят по правосъдието Дидие Рейндерс, зам.-председателят на Европейския парламент Катарина Барли, експерти от Европейската комисия, евродепутати, анализатори, университетски преподаватели и разследващи журналисти. В залата на Българската телеграфна агенция присъстваха адв. Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд, доц. Христо Христев от Софийския университет, разследващият журналист Димитър Стоянов от сайта bird.bg, журналистът от независимия сайт baricada.org и СБЖ Къдринка Къдринова.

В следващите доклади за върховенството на правото Европейската комисия не само ще констатира проблемите, включително в борбата с корупцията, но и ще определи конкретни препоръки към всяка държава членка, както и срокове за изпълнението им, съобщи еврокомисарят Дидие Рейндерс в специално видеообръщение към участниците.
Освен с годишните доклади за върховенството на правото, Брюксел наблюдава ситуацията в България и чрез механизма за сътрудничество и проверка, в сила от 2007 г., а от лятото на миналата година – и чрез Мониторинговата група за демокрация на Европейския парламент. Всички сме наясно с основните проблеми в България - от години борбата с корупцията е борба на хартия - формално отчитане на резултати пред Брюксел, а понякога - и по-лошо - инструмент за разправяне с политически неудобни лица - опозиция, разследващи журналисти, бизнес интереси или просто – с различно мислещите, каза Елена Йончева по време на дискусията. С участниците тя обсъди къде се корени проблемът - в законите, в институциите или в хората, които ги прилагат; какво трябва да бъде направено, за да започнат българските граждани да усещат и да виждат резултати.
Европейският съюз очевидно не се ползва от всички правомощия, които има, заяви Катарина Барли, зам.-председател на Европейския парламент (ЕП).

Съпредседателят на Антикорупционната интергрупа на ЕП Даниел Фройнд отбеляза, че вече съществуват структури за борба с корупцията, които имат необходимото финансиране и с още по-добра техническа обезпеченост трябва да започнат да действат с по-голяма амбиция. Той напомни, че група европейски депутати, сред които и Елена Йончева, предприеха стъпки, за да заведат дело срещу Европейската комисия за бездействие. От началото на годината е в сила принцип, който обвързва европейското финансиране за държавите членки с върховенството на закона. Засега Комисията не го е приложила.

Искам да оспоря впечатлението, че Комисията не иска да упражни принципа на условност, отвърна Моник Париат, генерален директор на главна дирекция „Миграция и вътрешни работи“ в Европейската комисия. Тя насочи вниманието на участниците към двете ключови мерки в новата Стратегия за вътрешна сигурност на ЕС, защото, по думите й, корупцията не е само кражба на средства, а и заплаха за сигурността. Засилването на борбата срещу организираната престъпност ще предотврати генерирането на финанси, които да се използват за корупционни престъпления. Европейската комисия обмисля да се дадат правомощия на Европол за разследване и на такива заплахи.
Във връзка с последните разкрития, свързани с Досиетата „Пандора“, от които става ясно, че представители на високите етажи във властта в различни държави членки най-вероятно прикриват съмнителни авоари, а също избягват и данъци, Моник Париат припомни, че комисията вече предложи своеобразно законодателство в областта на прането на пари. Догодина ще бъдат приложени по-сериозни правила за средствата, получени по престъпен начин, включително е възможно да бъдат конфискувани, каза още генералният директор.

В отговор на въпрос, тя отбеляза, че освен необходимото финансово и техническо обезпечаване на институциите за борба с корупцията в ЕС, трябва да се има предвид достъпът до данни.

Европейската комисия не направи необходимото по отношение на България, дори и с тези гъвкави инструменти за борбата с корупцията, с които разполага, коментира доц. Христо Христев като посочи за сравнение отношението към Полша и Унгария. Според него напълно може да се счита, че и България е в криза на върховенството на правото. Най-силният съществуващ инструмент за контрол – ограниченията, съгласно чл. 7 от Договора за ЕС, е неприложим на практика, защото зависи от единодушното решение на държавите членки, каза той. За доц. Христев едни от мерките, които могат да подобрят ситуацията, са свързани с разширяването на функциите на европейската прокуратура и засилване на правомощията на ОЛАФ.

В България няма осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта и основната причина за това е пълният монопол на прокуратурата върху функцията по наказателно преследване, каза адв. Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд. Според него в сегашната ситуация много по-голям проблем би било да има осъдителни присъди, защото често държавната репресия се упражнява превратно, определени фигури, които са били неудобни в някакъв момент, са наказателно преследвани.
Корупцията е и в медиите, заяви разследващият журналист Димитър Стоянов от сайта bird.bg – единствен партньор в България на международния консорциум, който стои зад разкритията на Досиетата „Пандора“. Той разказа с примери за разследвания, които не стигат до големите български медии, защото пазарът е малък, а понякога замесените са основни рекламодатели. Оказва се, че сме победили в един конкретен казус и разкрили корупция, но усилията ни на глобално ниво отиват на вятъра, коментира той.
Корупцията в журналистиката се подхранва от подхода на някои издатели към медията като към продукт, който може да се сложи на тезгяха като в „Плод и зеленчук“, заяви Къдринка Къдринова от сайта baricada.org и СБЖ. Тя поиска защита на журналисти от уволнения, както и сформирането на наднационална организация, неангажирана с правителства, през която по конкретни критерии да се разпределя европейското финансиране за медиите.

Всички в България говорят колко е важна борбата с корупцията, но сякаш никой не я припознава напълно като ангажимент. Ако търсим кой отговаря за цялостната антикорупционна политика на страната - превенция, разкриване, разследване, наказателно преследване – отговорностите се прехвърлят между различни институции. Предвид проблемите, които имаме в тази област, не трябва ли да има, например, министър, който да отговаря за изработването на цялостна концепция - да не се работи на парче, а да има ясна визия и този министър да носи отговорност, постави тема за обсъждане Елена Йончева.

ЕС предлага много решения, но не може да се меси директно в сфери като разследване и наказателно преследване. За това е нужна решителност на национално ниво, коментира тя. Елена Йончева припомни, че наскоро мониторинговата група за демокрация на ЕП, от която тя е част, беше на посещение в България. Днес евродепутати от групата заседават, за да обсъдят първоначалните заключения от мисията. Ще направим конкретни предложения, каза Елена Йончева.

Тя се надява скоро България да има редовно правителство, което е готово да чуе препоръките на Брюксел и желанието на българските граждани да живеят в европейска страна, където върховенството на правото съществува в реалния живот, а не само на книга. Да започнат дълбоки реформи, така че институциите най-накрая да заработят.