Ел Паис с голям репортаж за еврото в България, цитира Асен Василев за ползите от него

Едва беше изминал един час от настъпването на Новата година, когато Марияна Валкова се приближи до банкомат на оживения столичен булевард „Витоша“. България току-що се беше превърнала в 21-вата страна от Европейския съюз, приела еврото – исторически момент, посрещнат с толкова радост, колкото и страх, 19 години след присъединяването на тази балканска държава към ЕС. „Изтеглих 100 евро, за да разгледам банкнотите и после да празнувам“, признава 58-годишната програмистка с голяма радост, след като заедно с приятели е извила националното хоро – подобно на сарданата – в новогодишния следобед в центъра на българската столица.

В полунощ множество граждани се събраха, въпреки минусовите температури, за да отпразнуват присъединяването към еврозоната пред сградата на Българската народна банка, където бяха прожектирани българските монети от новата валута, с което беше оставен в миналото левът (лъв на български), използван от 1880 г. „Влизането ни в семейството на еврото ще даде тласък на бизнеса и ще ни приближи още повече до Европа“, прогнозира Валкова.
Въпреки че денят беше празничен, много търговски обекти работеха още в първия ден на годината. Някои дори бяха препълнени с купувачи. „Малко се оказахме претоварени от смяната на системата, при която левът и еврото се използват паралелно“, обяснява Иван Морсова, служител в аутлет магазин. Той разкрива, че за два часа е останал без евро. „Наложи се да помолим клиентите да плащат с карта“, разказва 23-годишният служител. Периодът на паралелно обращение на двете валути – когато гражданите могат да ги използват едновременно в търговията – ще продължи до края на този месец. След това ще се приема само европейската валута.

Макар реалното въвеждане да е сега, от два месеца насам търговските обекти вече показват цените и в евро, което доведе до това сумите в евро почти винаги да завършват със стотинки. „Закръглям надолу в евро“, разказва Нина Зарева, собственичка на магазин за чорапи. 57-годишната жена смята, че новата валута ще даде тласък на икономика, силно засегната – по думите ѝ – от политическата криза. България е страната с най-нисък доход на глава от населението в ЕС (11 330 евро през 2024 г. според Евростат). В началото на декември масови протести, водени от поколението Z срещу бюджет, който гражданите възприеха като задълбочаващ ширещата се корупция, доведоха до колективната оставка на трипартийното правителство с консервативна ориентация. Очакват се нови избори през март – осмите за последните четири години. „Нуждаем се от стъпки, които да ни дадат надежда, и без съмнение еврото я носи“, уверява Зарева на перфектен италиански.
Други търговци обаче очакват повишение на цените. „Доставчиците вече ни увеличиха разходите, така че го направихме и ние, макар и засега само с около 20 цента“, обяснява Мария Дончева, собственичка на бар „Де вин“, специализиран в българско вино. 63-годишната търговка посочва, че познава много обекти, които са решили да затворят за няколко дни, за да избегнат объркване при прехода. „След около две седмици ситуацията ще се нормализира, но в началото ще е трудно, защото нямаме достатъчно кеш, за да отговорим на търсенето“, казва Дончева.

На пазара „Женски пазар“, най-големия в София, се виждат много затворени сергии. Тези, които са отворили, смятат, че липсата на евро може да им създаде проблеми, но някои са отворили и в знак на протест. „Започнахме да връщаме ресто в евро, но почти веднага се наложи да се върнем към лева“, разказва Николай Спасов, продавач на плодове, показвайки кутията, в която държи еврото. „Клиентите питат дали могат да плащат със старата валута и, разбира се, нямаме друг избор, освен да я приемем“, допълва той.

Единната валута беше въведена за първи път в 12 държави на 1 януари 2002 г. – сред тях и Испания – и оттогава се разшири до около 350 милиона европейци, които я използват. България влезе през 2020 г. в т.нар. „чакалня“ на еврозоната, едновременно с Хърватия, която прие еврото през 2023 г. „Сега най-накрая ще може да участва във вземането на решения в рамките на този валутен съюз“, отбелязва Георги Ангелов, икономист от Институт „Отворено общество“ в София. Сред ползите той посочва по-плавна търговия, по-ниски разходи за финансиране и по-стабилни цени. Очаква се малките и средни предприятия да спестят около 500 млн. евро от валутни комисиони, а най-облагодетелстваният сектор в тази черноморска държава да бъде туризмът, който генерира 8% от БВП, или около 110 млрд. евро.
От 2021 г. насам поредица от правителства в страната с 6,4 млн. жители защитават присъединяването към еврото с надеждата, че то ще стимулира икономиката, ще засили връзките със Запада и ще предпази страната от руско влияние. Българското общество обаче отдавна е разделено. Мнозина се страхуват, че въвеждането ще доведе до по-високи цени и ще добави още политическа нестабилност. Според последния „Евробарометър“ 49% от населението е против еврото. Въпреки това президентът Румен Радев приветства влизането в еврозоната като „последната стъпка“ в интеграцията на България в европейското семейство, макар и да съжали, че не е проведен референдум.

От края на декември опашки от хора изпълват обменните бюра и банките. Те обменят пари в евро, но също така купуват и злато. В продължение на шест месеца българите ще могат да обменят до 10 000 евро без комисиона и без да доказват произхода им. След това това ще става само в Българската народна банка. „Еврото ще навреди на икономиката, защото еврозоната води силно инфлационна политика; институциите не обръщат внимание на задаващата се дългова криза и по-малките държави, като България, рискуват техните вътрешни особености да бъдат пренебрегнати“, казва Траян Дамянов, който чака повече от половин час без изгледи скоро да бъде обслужен. 34-годишният застрахователен брокер признава, че ще купи злато, защото го смята за по-сигурна стойност от еврото, и подчертава, че инфлацията е висока. Макар официалните данни да я поставят на 5%, Дамянов твърди, че реалното въздействие е по-голямо: „При много храни и стоки от първа необходимост поскъпването е около 20%; хората го усещат, дори статистиката да не го показва“.

Институциите се опитват да разсеят тези страхове. „Имаше силна политическа съпротива срещу присъединяването към еврото, включително от партии в управляващите коалиции, но успяхме да стабилизираме икономиката, като увеличихме заплатите и пенсиите и изготвихме план за намаляване на дефицита до 2% и овладяване на инфлацията“, аргументира се Асен Василев, трикратен министър на финансите от 2021 г. насам и човекът, подготвил влизането на страната в еврозоната. „С еврото се постигат по-ниски лихвени проценти, по-малък инвестиционен риск; от транзакционни разходи ще спестяваме около един милиард евро годишно, тъй като 60% от износа и вноса ни са с еврозоната“, допълва Василев, настоящ лидер на опозицията от партия „Продължаваме промяната“ (център-ляво), в коалиция с „Демократична България“.

Един от ефектите, които действително се засилиха покрай смяната на валутата, е по-голямата видимост на сивите пари. „Ако се погледне количеството кеш в обращение, левовите банкноти и монети са намалели за една година със 7,5 млрд. евро, а между Коледа и Нова година над 500 млн. евро са влезли в банковата система“, заявява бившият финансов министър. Имотният пазар също е поел значителна част от тези неофициални средства. „Жилищата поскъпнаха с 50%, тъй като много хора смятаха, че това е моментът да купят, преди цените да скочат с еврото, така че по този канал премина основната част от тези пари, а останалите – в банковата система“, обобщава Василев.