ЕК сключи договори за 3 лекарства за COVID, но България иска само 1

Европейската комисия вече подписа 3 договора за нови лекарства за лечение с моноклонални антитела срещу на COVID, но България се е включила само в един от договорите. Това се разбира от отговори на Министерството на здравеопазването на въпроси от OFFNews. Служебното правителство на Стефан Янев е решило да участва само в подписания на 21 септември от Европейската комисия рамков договор с щатската компания Eli Lilly Export S.A. за доставка на комбинирания продукт Bamlanivimab, Etesevimab.

На 27 юли ЕК подписа договор с Glaxo Smith Kline за sotrovimab (VIR-7831), разработен заедно с VIR biotechnology. В този договор се включиха 16 страни члени на ЕС. През юли бе подписан договор и с Roche за REGN-COV2, комбинация от Casirivimab and Imdevimab. И трите препарата са за лечение с моноклонални антитела. Те са част от стратегията на Европейската комисия за борба с коронавируса, която предвижда сключването на договори за доставка на пет препарата до края на годината. Основата част от стратегията е да бъде ваксинирано 70% от населението на ЕС, която е постигната, но не и в България, където ваксинираните са под 20%.

С национален договор щяло да е по-евтино

Интересни са мотивите на правителството да не участва в другите два договора. Според МЗ, ако България не участва в другите два договора доставката на двата препарата, щяла да е едва ли не по-евтина. ”Република България не участва в подписаните от Европейската комисия Рамкови договори с Roche и GlaxoSmithKline поради предложени от Европейската комисия и притежател на разрешението за употреба по-добри финансови условия при сключване на двустранен договор на национално ниво или поради удължена процедура за одобрение на участие в рамковия договор на местно ниво”, се казва в отговора на МЗ до OFFNews (оригиналният правопис е запазен). От МЗ не отговарят вече трети ден на уточняващ въпрос, какво точно са искали да кажат в това изречение. Но ако от МЗ са прави, то подписването на рамковия договор от страна на ЕК и 16-те държави е голяма грешка.

Според дипломатически източници, запознати с преговорите през юли с ЕК,  истинската причина е, че първото служебно правителство на Стефан Янев е решило, че цената на препаратите е много висока и за това се е отказало да участва в договорите. Подобен беше и подхода на правителството на Бойко Борисов, който заложи на най-евтината ваксина от договорените от ЕК, тази на Астра Зенека и след като фирмата спря доставките се ваксинацията спря след като беше почнала, поради липса на ваксини и заради временното спиране на ваксинацията с Астра. Резултатите са видими. 

“Министерство на здравеопазването, в резултат на предоставени от притежатели на разрешение за употреба предложения, е предприело необходимите действия за договаряне на доставки на моноклонални антитела за лечението на българските пациенти чрез сключване двустранни договори по реда на Закона за обществените поръчки”, написаха от МЗ. На сайта на МЗ обаче няма обявена обществена поръчка или предварително обявление за такова.

Тайна, но не съвсем

От МЗ отказаха да отговорят колко дози и на каква цена са поръчани с аргумента, че “финансовата информацията по сключваните от Европейската комисия Рамкови договори е конфиденциална”. От изявата на служебния министър Стойчо Кацаров пред обединените парламентарни комисии за актуализацията на бюджета на 19 август, обаче тези данни стават ясни. "От тези 34 млн. лв. (за лекарства за COVID бел. авт.) 14 млн. лв. са предвидени за "Ремдесивир", 4 млн. лв. са за моноклонални антитела по една обща програма. Това може да осигури лечение на до 3000 души пациенти, които имат проблем с имунния отговор на ваксинация и това би било единствена възможност да се повлияе хода на заболяването“, каза д-р Стойчо Кацаров. От думите му се разбира още, че пари за други договори за моноклонални антитела освен по единствения договор на ЕК, не са предвидени за тази година, въпреки твърденията на МЗ.

“След завършване на описаните процедури, осигурените антитела ще могат да започнат да се прилагат след получаване на централизирано разрешение за употреба от Европейската комисия, което на този етап все още не е факт”, уточняват от МЗ.