ДСБ остро за властта на Радев: Обслужва външни интереси, наведен към Кремъл
Заедно с избора на нов председател в лицето на евродепутата Радан Кънев, днес "Демократи за силна България" приеха резолюция относно приоритетите на партията, както и позиционирането на правителството на Румен Радев на международната сцена.
Кънев бе избран с 302 гласа от общо 530. За конкурента му Йордан Иванов гласуваха 223 делегати на ДСБ. Третият кандидат в надпреварата - Васко Василев, се отказа в последния момент.
Като основни приоритети Кънев очерта ДСБ да стане национално разпознаваемата партия на дясната икономическа политика, да бъде гарант на правовата държава и либералната демокрация, както и да бъде символ на активното българско участие в новото европейско единство.
Резолюцията, която ДСБ приеха, след избора на Кънев за председател на ДСБ, е следната:
"България навлиза в период на задълбочени политически рискове. Първите месеци от управлението на Румен Радев очертават тенденция към концентрация на власт, разширяване на ролята на държавата и отстъпление от европейските позиции. Вместо реформи, които да освободят потенциала на българското общество, управлението залага на все по-голяма държавна намеса, увеличаване на бюджетните разходи и укрепване на силовия апарат. Това е модел, който не вярва в свободния човек, а в държавата; не вярва в конкуренцията, а в преразпределението; не вярва в независимите институции, а в силния политически център. Особено тревожна е промяната във външнополитическата ориентация на страната. Действията на правителството създават усещането за сериозно колебание между европейското единство и обслужването на външни интереси, с видими реверанси към властта в Кремъл.
В същото време, поведението на ГЕРБ, които неприкрито обслужват новата власт, показва упадъка на политическата сила, доминирала българското политическо пространство повече от 15 години. Това създава исторически шанс за реформаторската десница. Наша отговорност е да не го пропилеем. Следващият управленски цикъл трябва да има ясна дясна демократична алтернатива – подготвена, последователна и готова да носи отговорност за държавата.
Първото голямо изпитание по този път са президентските избори.
Преди повече от година именно „Демократи за силна България“ постави началото на процеса за изграждане на обща кандидатура на демократичната общност. Нашата цел не беше преждевременното издигане на конкретно име, а изграждането на доверие, общност и политическа основа, върху която демократичните сили да могат да застанат заедно. Форумът за демократично действие превърна тази идея в жив обществен процес. Благодарение на усилията на неговите участници днес съществуват всички предпоставки демократичната общност да излъчи единен кандидат, способен да спечели доверието не само на традиционните демократични избиратели, а и на мнозинството български граждани.
Следващият, може би най-важен, политически хоризонт са местните избори.
Те ще бъдат най-сериозното предизвикателство пред устойчивостта на българската демокрация и способността на демократичната опозиция да предотврати залитане в авторитаризъм. Националното събрание възлага на новото национално ръководство незабавно да започне подготовката за местните избори чрез укрепване на местните организации, ранно излъчване на кандидати и системни усилия за разширяване на подкрепата.
Националното събрание приема, че основна задача пред „Демократична България“ е нейното организационно и политическо укрепване отдолу нагоре. Това изисква задълбочаване на сътрудничеството между участващите организации чрез общи политики, съвместна експертна работа и укрепване на взаимодействието между местните структури, при стриктно спазване на принципите на равнопоставеност. Целта е постепенно изграждане на политическа общност, в която отделните партии съхраняват своята идентичност, но последователно разширяват полето на общо действие в защита на общите ценности и политически цели.
Стратегическата цел на „Демократи за силна България“, като част от „Демократична България“, е изграждането на силна дясна алтернатива, способна да поеме управлението на България през 2030 г."