ДПС поиска забавачка във всяка ромска махала
Лидерът на ДПС Лютви Местан призова за национална програма, която да осигури детска градина във всеки ромски квартал. Според изчисленията на партията му за това ще са нужни 200 млн. лв.
Той обяви това в началото на дебата по приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование, внесен от бившия зам.-министър на образованието и настоящ председател на ресорната комисия в парламента Милена Дамянова (ГЕРБ) и група народни представители от партията.
Проектозаконът беше приет днес на първо четене от депутатите с гласовете на ГЕРБ, РБ, Патриотичния фронт и АБВ. ДПС гласуваха "въздържал се", а БСП - предимно "против". БСП също имаше законопроект - нов Закон за народната просвета, но той беше отхвърлен.
Според лидера на ДПС един от основните проблеми на образованието у нас е ранното отпадане на ромските деца от училище.
Местан е убеден, че причината за това е, че децата на ромите на ходят на детска градина, преди да тръгнат на училище.
Той даде пример с ромски квартал в Сливен, в който живеят десетки хиляди души, а няма нито една забавачка.
"Няма как в незаконно гето да има детска градина. По-кротко с лицемерието, г-н Местан", контрира го Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт.
"Патриотизмът не е ваша територия, а ксенофобията и това също е въпрос на образование“, отвърна му Местан. Той допълни, че България има нужда от просветен патриотизъм, а не от просташки патриотизъм.
Лидерът на ДПС обвини управляващите в дискриминация и заради разпоредбите за обучение на майчин език. Депутатът се възмути, че той е приравнен на хореографията. ДПС пак ще направи предложение и задължително обучение по майчин език между първо и второ четене, предупреди лидерът на партията.
Според него дискриминация е и фактът, че училищата в малките населени места получават по-малко пари, защото там учат по-малко деца и в крайна сметка предлагат по-некачествено образование.
Проектът
Законопроектът за предучилищното и училищното образование беше внесен по времето на първия кабинет "Борисов" и подготвен под ръководството на тогавашния зам.-министър с ресор "Средно образование" в МОН Милена Дамянова. Тогава правителството беше свалено преди края на мандата му и проектът не беше приет.
Дамянова е внесла известни корекции новия закопроект, който се обсъжда и гласува от Народното събрание. В него вече пише, че предучилищното образование е задължително за децата, които навършват 5 г. в съответната година, а първият вариант предвиждаше задължително обучение от 4-годишна възраст.
Проектът предвижда държавата да финансира и частните детски градини и училища. В този случай обаче частниците ще имат право да събират такси само за дейности, които не са финансирани от държавата.
Те ще могат да получават финансиране от 2018 г., обяви Милена Дамянова при представянето на законопректа преди месеци и уточни, че то ще бъде спирано, ако възпитаниците на частните образователни институции показват незадоволителни резултати при външните оценявания.
Новият закон предвижда основно образование ще се завършва в VII клас, предвижда законопроектът. Според него структурата на училищното образование е следната:
I-IV клас - начален етап;
V-VII - прогимназиален етап.
Обучението в гимназиалната степен е разделено на два етапа - първи и втори. Първият ще е до X клас, а вторият - до XII клас. Целта на това разделение (сега гимназиалната степен е една) е учениците да имат възможност да завършат училище в годината, когато навършват 16 г., тъй като по конституция образованието е задължително до тази възраст. Ако те решат да вземат диплома след X клас обаче тя няма да им позволи директно да кандидатстват в университет.
Въвежда се и кариерно развитие на учителите и обвързване на заплащането им с него. Предлага се и създаването на обществени съвети в училищата, където родителите ще бъдат избирани с избори.