Дончева: Антикорупционният закон нарушава принципите на правовата държава

Новият антикорупционен закон на вицепремиера Меглена Кунева, подкрепян и от премиера Борисов, създава условия за произвол, той нарушава принципите на правовата държава, предупреди лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева.

По време на речта си пред конгреса на партията, провеждан днес в София, тя заяви:

"С новия антикорупционен закон вече се прокламират „свръхреволюционни” идеи за отнемане на всяко незаконно имущество, както и да е придобито (законно или незаконно), където и да се намира (в страната или чужбина), в чиято и да е собственост (на първия придобил или на някой друг). В този закон са нарушени принципите на правовата държава още при създаването му. В закона няма яснота на множество ключови понятия, няма участие на страната, срещу която се води производството; държавата е освободена от задължението да доказва твърденията си, да проверява действителните източници на доходи. Цялата доказателствена тежест е стоварена върху лицето, срещу което се води производството и върху трети лица, които били свързани или контролирани от него.

Това производство може да започва и по анонимни сигнали, и по публикации в „свободните” медии и е свързано с тотално блокиране на сметки, собственост и др.".

Дончева открои два основни проблема на икономиката ни - "практическото отсъствие на икономическа политика и отровния бизнес климат" - и заяви, че те не могат да се решат нито с предлагания антикорупционен закон, нито със Закона за обществените поръчки.

"Управляващите са просто разпределители на обществени поръчки по утвърдени схеми. Най-голямо внимание, разбира се, се отделя за разпределението на бюджетните и европейски ресурси в публичните инвестиционни проекти. Почти всички такива проекти се печелят от много малко на брой фирми, оповестени напоследък и публично, във връзка с отмяната на няколко големи обществени поръчки лично от премиера и с разкритията около фирма „Агромах”. Чуждите строителни компании напускат, а българските се борят за място на приближени до правителството. Тези места обаче, са вече заети.

А какво става с фирмите, които се занимават с производство? Какво произвеждат? Къде го продават? От какво имат нужда? За това не се говори. Но покрай фалита на КТБ се преразпределиха много бизнес-територии. И пак в рамките на два кръга от мутрите и мафията.

Българският бизнес е разделен на правителствено приближен и правителствено отдалечен. Първият кръг получава обществени поръчки и недосегаемост срещу каквото трябва. Вторият се радва на конфронтационно отношение във всякакви форми до фалирането му", заяви тя.

Според нея заради трупането на бюджетни дефицити, започнало от 2009 г., България рискува след 6-7 години да изпадне в тежка криза поради огромни плащания по дълга.

"В името на политическото си спокойствие управляващите взеха външни заеми в размер на само за година и половина. Само през тази година разходите за лихви по външните заеми са 774 милиона лева. В началото на март правителството пласира нова емисия държавни облигации за 2 милиарда евро", каза Дончева.

"В същото време, допълни тя, статистиката отчита все по-свито потребление, като резултат от намаляващите доходи на населението. Свива се инвестиционната и стопанската дейност, а правителството няма идея как да промени това. Имам съмнение, че дори не разбира нуждата от такава промяна.

Липсват преки чуждестранни инвестиции. Нивата на безработицата остават високи , което товари бюджета с високи социални разходи. Според Евростат безработицата за миналата година у нас е била 10,1% , а в Румъния – 6,7%.

Правителството не търси причините за сегашната икономическа ситуация, нито консултира възможните механизми за нейното преодоляване."

Според нея сегашната система на децентрализирано провеждане на обществените поръчки не е ефективна - децентрализацията сериозно оскъпява процеса, а системата е "пропита от корупция". Дончева предложи централизиране на дейността по провеждане на поръчки и търгове и нейното електронизиране, при условията на силен и многостранен контролен механизъм.

„Движение 21“ предлага още:

- Преглед на правилата за осъществяване на стопанската дейност. Изчистване на евентуалните противоречия и неясноти в прилагането им. Безусловно придържане към правилата;

- Контрол върху бюджетните дефицити на държавните монополни компании и общините;

- Икономическа политика, стимулираща производствените инвестиции и инвестициите във високотехнологични направления;

- Подкрепа за експортно ориентирани производства и съдействие за излизане на трети пазари;

- Целенасочена политика за привличане на стратегически инвеститори за организиране на производствена дейност с експортна насоченост. Подкрепа на всички инвестиционни инициативи, водещи до нови работни места и подобряване на експортния потенциал на икономиката;

- Активизиране на Банката за развитие за привличане на външни финансови ресурси и облекчаване на достъпа до кредити за малкия и среден бизнес бизнес;

- Въвеждане на електронното правителство в най-кратки срокове;

- Регулярно възстановяване на ДДС и насърчаване на принципа на доброволно внасяне на данъчни задължения;

- Рационализиране и квалифициране на държавната администрация, обслужваща стопанската дейност;

- Активно включване на търговските банки и заинтересованите субекти от частния сектор в цялостния процес на управление и усвояване на еврофондове;

- Координиране на основните направления на европейските фондове за подобряване на конкурентоспособността на икономиката ни;

- Приоритет на образованието като условие за преодоляване на недостатъчната професионална квалификация на изпълнителските кадри за нуждите на стопанството. Възстановяване на средните професионални училища по базови направления и засилване на професионалната подготовка на учениците от общообразователните училища;

- Въвеждане на дуална система за професионално обучение - обучение в практиката;

- Европейското финансиране за развитие на човешките ресурси да бъде насочено към квалификация и преквалификация на кадри съобразно реалните нужди на икономиката;

- Обвързване на държавното финансиране на ВУЗ с практическата реализация на подготвяните там специалисти;

- Активна политика на държавните институции по отношение на производствените стажове на обучаващи се студенти в диалог с работодателските организации. Държавно съфинансиране на програми, обезпечаващи първо работно място на завършили висше образование;

- Преосмисляне на механизмите за финансиране в здравеопазването и на досегашния „ търговски” статут на здравните заведения.