Депутатите дадоха полицейски правомощия на армията за борба с тероризма
След близо тричасови дебати и с уговорката за сериозни редакции между първо и второ четене парламентът прие почти единодушно Законът за противодействие на тероризма. В подкрепа на закона на първо четене гласуваха 133 народни представители, едва петима бяха против, а въздържали се бяха 14 души. Въпреки единодушието при приемането му, депутатите си дадоха двуседмичен срок след лятната ваканция, за да внесат промени в текстовете.
Очаквано основните критики към законопроекта бяха свързани с ограничаването на основни права и засилване на репресивните функции на службите. По време на дебатите някои депутати поставиха знак за равенство между ислям и тероризъм, като често бяха повтаряни клиширани фрази.
Преди началото на дебатите вътрешният министър Румяна Бъчварова каза пред депутатите, че законът е "разбран и оценен правилно". Тя представи някои от акцентите в него - координацията на държавните органи за противодействие на тероризма, налагане на специални мерки, които са балансирани с правата на гражданите, създаване на национална система за действие при тероризъм, специален ред за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) и удължаването на сроковете при прилагането им в случаи на терористични действия. Мобилните оператори ще предоставят незабавно при поискване достъп до трафични данни, като ще се закриват и фирми, за които има съмнения, че са съпричастни с терористична дейност.
Освен съмненията за това в какви случаи ще се прилагат СРС-та и дали това няма да става при превишаване на правата на съответните органи, беше изказано и съмнението за противоконституционност на текстовете, уреждащи обявяването на антитерористична операция на територията на страната. Депутатът от Реформаторския блок и бивш шеф на Национална служба "Сигурност" Атанас Атанасов смята, че под прикритието на антитерористична операция, вътрешният министър ще има правомощието да обявява извънредно положение. По Конституция обаче това право имат единствено президентът и парламентът.
"С този законопроект се въвежда изключително правомощие министърът на вътрешните работи еднолично да въвежда извънредно положение в страната под формата на т. нар. антитерористична операция", предупреди Атанасов. Той съзря и нередности в "преподчиняването" на въоръжените сили на вътрешния министър, които ще имат полицейски правомощия. Според него заложената процедура в закона е опасна, но не може да бъде премахната, защото "ако се извади от него антитерористичната операция, от него не остава нищо".
Според Атанасов 1/3 от закона представлява промени в други нормативни актове. По този начин например се дават и отхвърлените преди две години полицейски правомощия на агентите на ДАНС. "ДАНС е аналитична служа и как ще се правя? Това означава, че агентите ще се обучават тепърва и защо това трябва да става, след като шеф на антитерористичния щаб е министърът на вътрешните работи?", каза Атанасов. Той изрази притеснения и по удължаването на сроковете на прилагане на СРС и разписването им единствено от председателя на Специализирания наказателен съд. Според Атанасов това само ще забави действията на правоохранителните органи, ако трябва да се приложат СРС в Силистра например. По думите му така ще бъде загубено време и "птичката ще излети". Той критикува и текстовете, които дават правомощия на главния прокурор да иска СРС. "Това е дейност на оперативните служби. Не разбирам този невероятен апетит на прокуратурата да завладява правомощия", каза още той.
Законът залага и дублиране на функции със създаването на антитерористичен щаб. Атанасов припомни, че със закон е уреден ситуационен център, който е подчинен на премиера и не е ясно, защо трябва да бъде създаден втори подобен орган. "Този закон е много шум за нищо, но в същия момент има много опасни текстове. Не може да се дават изключително правомощия на едноличен орган какъвто е министърът на вътрешните работи, независимо как се казва той", каза още депутатът и допълни, че няма да подкрепи проекта.
Въпреки че колегите му от РБ заявиха, че ще подкрепят текстовете, те изразиха подобни резерви. Според Димитър Делчев законът показва "ясна воля за борба с бича за развитието на цивилизования свят", но посочи някои слабости в текстовете, като например липсата на по-сериозна дефиниция на определението за тероризъм. Това правило трудно "да се повдигне обвинение за радикален ислям". "Трябва да се направи така, че ограничаването на права няма да става произволно, затова е необходим бърз съдебен контрол", обясни той и допълни, че друг недостатък са сроковете на обявяване на края на антитерористичната операция. Според него това дава възможност на вътрешният министър да злоупотреби с това правомощие.
Шефът на спецкомисията Димитър Лазаров от ГЕРБ репликира, че законопроектът не е "за изменение на Наказателния кодекс", защото в него не присъстват текстове, по които да бъдат осъждани заподозрените в тероризъм. Той поясни, че прекратяването на антитерористичната операция ще става при "отпадане на опасността от терористичен акт и за здравето и живота на хората".
Станислав Анастасов от ДПС отправи критика на Делчев "в рамките на противодейстиве на тероризма, да не използваме неясни дефиниции като радикален ислям". "Когато говорим за тероризъм, тези две теми да бъдат отделни", поиска той.
Въпреки резервите си от ДПС заявиха, че ще подкрепят закона. Депутатите от движението са категорични, че подкрепят даването на полицейски правомощия на агентите на ДАНС.
Димитър Дъбов от БСП посочи недостатъците в закона според левицата: липсва определение на тероризъм, не е ясно какво означава обосновано предположение за терористична дейност, фаворизира се МВР и се омаловажават останалите служби, не е ясно кои от всички 17 правомощия в Закона за МВР ще получи армията и не е ясно как ще участват Военновъздушните и Военноморските сили. БСП изразиха резерви и по текстовете, ограничаващи граждански права, като например влизането на спецслужби в домове, проверка на имущество и изземването му, както и налагането на ограничения за напускане на страната и контактуване с други лица. Колегата му Атанас Мерджанов, според когото "правото и законите са безсилни към безумието и тероризма", каза, че законът ще бъде подкрепен от БСП, ако бъдат приети техни предложения за ограничаване на някои правомощия, свързани с прилагането на СРС.
Едни от най-яростните защитници на закона очаквано бяха депутатите от Патриотичния фронт. Красимир Каракачанов, че подобно законодателство има навсякъде в Европа, което е полезно за страната ни, защото може да почерпи опит. "Факт е обаче, че само с един закон нещата няма да бъдат решени. Трябва да има и цялостна програма за противодействие на проявите и условията, които пораждат подобен екстремизъм и тероризъм и след това да се изготви съответното законодателство", каза Каракачанов, според когото антитерористичните мерки трябва да залегнат още в образователната система "с възпитание на патриотизъм".
"Ако не вземем мерки и в други области на обществения живот, като практиката чужди държави или фактори да се бъркат във вътрешните работи на страната и да стимулират подобни прояви на радикален измислямизъм, ние не сме свършили нищо само с един закон", обясни той.
Каракачанов обобщи, че в последните 20 години има "сблъсък на две виждания за света" и ако не бъде осъзнат проблемът в „неговата глобалност, значи нищо не сме осъзнали“. Той заяви, че предпочита да има законодателство, което да изкуши някой служител да превиши правомощията си, отколкото да няма законодателство, което да доведе до трагедии.
Айхан Етем от ДПС реплика изказването на патриота с въпрос дали превантивните действия ще доведат до изкореняване на проблема. Каракачанов отговори, че "проблемите на ислямизма" са подценявани дълго време. "Оказа се, че започна да пречи на всички", поясни той и каза, че проблемът "не прави разлика дали си опозиция или управляващ, дали си българин или турчин". Мустафа Ахмед каза, че тероризмът е "чумата на 21 век" и е необходимо да има "излекуване на болните мозъци". Той също изрази притеснения от сроковете за подслушване. Той смята, че превантивните мерки трябва да бъдат заложени още в образователната система "и децата да бъдат подготвени в ситуация на терористична атака".
Янко Янков пък критикува твърденията, че тероризмът трябва да се свърза с религията. "Ислямът няма нищо общо с тероризма. В свещените книги е записано: Колкото и несправедливости да ти причинят, никога не причинявай несправелдилост, колкото и страдания да ти причинят, никога не причинявай страдания", каза той. Според него всеки паралел с религията е грешен.
От АБВ също подкрепиха закона с резерви. Бившият шеф на Генералния щаб Михо Михов каза, че със закона се затваря "цикъла от работни документи по тази тема". Той обаче смята, че тероризмът не може да бъде спрян само със силови методи, като за това е необходима и дипломация. Резервите на АБВ също бяха свързани с т.нар. обосновано предположение. Той изрази и притеснения за отдаването на полицейски правомощия на военните. "Това бодряшко участие на Въоръжените сили не е според мен обосновано и въпреки изказването, че армията започва още утре подготовка за борба с тероризма, трябва да се посочи на кое ниво се включва тя, както и какво ще е участието й по преодоляването на последствията в тероризма. Трябва да има акт на министъра на отбраната за да не се допусне преминаване на тънката линия за участие на Въоръжените сили в задачи от вътрешнополитически характер", предупреди генералът. Колегата му Светослав Белемезов каза, че има активизиране на терористични групировки до нашите граници. Според него нарастващият миграционен поток помага за инфилтрирането на екстремисти и чуждестранни бойци. Според него в закона се създава впечатление, че превантивната дейност е предимно административна.
Бившият тв водещ Росен Петров от БДЦ-Народен съюз каза, че неговите колеги подкрепят текстовете, като посочи, че целта на тероризма е да "всява масов страх", като "мутира и търси пролуки". "Живеем във време на постоянен страх. За пръв път в световната история тероризмът създаде собствена квазидържавна структура", обобщи той и призова депутатите: „Да погледнем истината в очите“. Колегата му Явор Хайтов постави въпроса с бюджета на службите, тъй като "продуктът сигурност, в края на краищата, има цена". Той заяви, че Сухопътните войски, които имат съществена роля по охраната на границата, остават без финансиране. "Ако оставим службите нефинансирани, то всичките ни напъни, теоретични постановки и идеи за законодателството, остават напразни, заключи той.
Настимир Ананиев от Реформаторския блок критикува текстовете за сроковете, в които ще се прилагат СРС при съмнения за тероризъм. Той смята, че удължаването на подслушването до 3 години обхваща и други тежки престъпления, което излиза от рамките на закона. Според него е неясно също защо трябва да се отнемат сим картите на юридически лица, а също така и какво налага регистрацията на чужденци, които са в страната за повече от три дена. "В закона за туризма има различни възможности, като например тази регистрация да се предостави на МВР през хотела, в който са настанени лицата. Как ще караме групите които идват тук за 1-2 седмици да се регистрират? Туризмът ще пострада?", попита той. Димитър Лазаров репликира, че по отношение на сим картите текстовете визират тези с предплатените разговори. Отнемането на тези от тях, които не се използват щели да ограничат и телефонните измами, смята той.
Според независимия депутат Велизар Енчев армията няма място в закона. Той предложи в текстовете да се посочи, че помощ на властите ще оказва Жандармерията и специалните части. "Армията не трябва да излиза на улицата по никакъв начин. Подобна функция ще деморализира самата армия, която ще трябва да изпълнява полицейски функции. Нека да приемем американския модел за създаване на национална гвардия", предложи той.
В края на дискусията участие взеха депутатите от ГЕРБ. Димитър Лазаров каза, че критиките срещу законопроекта са неоснователни. Той обясни, че със свикването на антитерористична операция не се обявява извънредно положение, както твърди Атанас Атанасов. Прилагането на СРС пък щяло да се прави при заплахи за националната сигурност. "Пропорционално е разписано в закона правомощията и правата и не е по-различно от това, което съществува като законодателство и в други страни", обясни той и даде примери с Франция.
Цветан Цветанов пък призова да бъде направено законодателство, "което да защити правата на хората, но и което да противодейства на заплахите". "Отсреща има терористи, има организации които искат да работят без правила, да нарушат обществения ред и да нарушат човешките права на всички по света", констатира той. По думите му законът трябва да даде гаранции на службите да си свършат работата. Бившият вътрешен министър каза също, че дискусията за и против закона, показва "силата на демокрацията".