Денков отказва да обяви Митрофанова за персона нон грата след претенциите към България на Пьотр Толстой

Руският посланик Елеонора Митрофанова не трябва да бъде обявена за персона нон грата заради изказването на Пьотр Толстой. Това мнение изрази министър-председателят Николай Денков, след като преди няколко дни зам.-председателят на долната камара на руския парламент обяви, че "България и Румъния са само бази на НАТО" и че в България "по цялото крайбрежие са наши граждани. Те... ще започнат да демонстрират. Не се вълнувайте".

Премиерът коментира въпроса от Гърция, където е на еднодневно посещение. Той обаче заяви, че на руската посланичка трябва да бъде предадено съобщение, че подобни коментари са недопустими. Преди да стори това, щял да го обсъди с вицепремиера и външен министър и бъдещ ротационен премиер Мария Габриел.

"Руският депутат не за първи път отправя заплахи към България и вероятно (те) биха били подминати, ако Толстой не беше депутат. Минава граници, които не са приемливи", каза Денков.

Искането за отзоваване на Митрофанова отправи Атлантическият съвет на България в неделя.

В същото време депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев поиска посланик Митрофанова да обясни думите на Толстой.

Допълнителен коментар направи и Паси, който настоя, че "България трябва да си възстанови суверенитета върху лагер "Камчия", който е руски".

"Ако продължим да се държим по шикалкавещ начин, се превръщаме в сериозна мишена на Путин. Нападение върху България е възможно заради петата колона - амалгамата между путинизма и фашизма - тя дава коридор за навлизане на руско влияние. Може както да е след 15, така и след 3 години", каза Соломон Паси пред Нова ТВ.

Денков обаче побърза да успокои:

"Искам да кажа много ясно на българите - не трябва да се плашите. Ние сме членове на НАТО и Русия няма да посмее да нападне страна на НАТО, защото знае какъв ще е отговорът", посочи министър-председателят. Според него голяма част от изказванията се правят за вътрешна употреба, но отчасти имат външна аудитория - за сплашване на българските граждани.

Денков коментира и идеята за промяна на националния празник на България, която в неделя бе лансирана от коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България".

"Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност винаги е бил най-светлият празник, който обединява всички. Няма никакво съмнение, че най-подходящият ден е именно 24 май", заяви премиерът.

Думите на Денков идват след критиките на лидера на БСП Корнелия Нинова, която заяви, че столетницата би подкрепила промените на ПП-ДБ, ако бъде премахната идеята за промяна на датата за национален празник на България. 

"Ако 24 май е неподходяща дата за г-жа Нинова, нека каже коя дата е", призова министър-председателят. Той отговори и на критиките на вицепрезидента Илияна Йотова, която посочи, че аргументите не са искрени, като отговори, че няма светъл и обединяващ празник.

Попитан дали от ПП-ДБ биха се отказали от идеята, за да получат подкрепа, Денков заяви, че няма аргументи, които да подкрепят друга дата. 

За служебните кабинети премиерът обясни, че те осъществяват прехода между редовните правителства, но през последните години един човек има целия контрол върху държавата.

"Няма Народно събрание, което да осъществява контрол и могат да се назначават лица", каза Денков. Според него с идеята на ПП-ДБ се цели контрол.

От Гърция той обяви, че за България е важно да види доколко може да се включим в концесиите на пристанищата в Кавала и Александруполис.

Денков определи разговорите с гръцкия премиер като конструктивни и позитивни.

По отношение на Кавала предстои предстои подписване на договор на Гърция с концесионера и ясно заявено съгласие България да се включи в този договор. Изходната точка за преговори е 20% участие на България, независимо от терминалите за втечнен газ. Това е за самото пристанище. Предстои следващите месеци да има развитие по тази тема.

По отношение на пристанището в Александруполис - преди няколко месеца е спряна концесията, но гръцкият премиер Кириакос Мицотакис каза, че се разглеждат варианти и ако бъде открита до края на годината, ще има възможност България да заяви този интерес.

Денков коментира и газовите връзки. Работи се усилено по увеличаване на интензитета на газа, който може да се подаде със слагане на допълнителни компресорни станции и за да може България да бъде захранена и да се подава газ на съседни страни на север и запад от нас.

Между двамата премиери е засегната и темата за жп линиите към Кулата и Свиленград, което би позволило да се пренасят повече товари към гръцките пристанища.

Гърция е заявила интерес към разширението на Чирен - иска да запази известна част от капацитета и срещу заплащане да запази допълнителните обеми, които в момента се осигуряват. Заявен е и интерес при развитието на АЕЦ "Козлодуй" при подготовката на новите реактори - да се включат или като инвеститори, или със сключване на дългосрочни договори с електроцентралата за закупуване на ток.

Предстои обсъждане за реакторите. 

Обсъден е и тръбопроводът Александруполис-Бургас за възможност на внос на нефт за захранване на бургаската рафинерия, което е изключително важно от гледна точка на приключване на дерогацията през 2024 г.

"Гръцката страна е заинтересувана да се построи. Обсъждахме възможни трасета и как би могло да се реализира на практика. Всичко изисква поне няколко месеца", посочи премиерът. 

Един от проблемите обаче е още в първото трасе, защото се засягат конкретни зони и трябва да се направи отново оценка на въздействие на околната среда. Търсят се алтернативни варианти. 

Денков коментира и думите на лидера на Зелено движение Владислав Панев, че отстраняването на "Лукойл" от България е последващо решение след отнемане на концесията на Росенец. Според премиера не може да става дума за изтласкване на "Лукойл" от пазара.