Демократична България внесе искане президентът да наложи вето на промените в ИК

Демократична България внесе искане mрезидентът Румен Радев да наложи вето върху от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет 15 февруари, съобщиха от ДБ. 

Липсата по същество на предварителна оценка на въздействието на приетите разпоредби разкрива доминиращата партийнополитическа нагласа в българския парламент, която е в разрез както с императивните норми на Закона за нормативните актове, така и с конституционните принципи на правовата държава и на народния суверенитет.

Всяка съществена промяна в изборното законодателство следва да се извършва само след продължителен процес на обществени консултации с всички заинтересовани страни, като се отчита позицията на независимите експертни и граждански организации, съобщават от Демократична България. 

Пълният текст на искането: 

Ние, представителите на Демократична България, настояваме Президентът на Република България да упражни своето правомощие по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България и да наложи вето върху от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 15 февруари 2019 г.

1. Измененията в Изборния кодекс на практика отмениха правото на българския гражданин да гласува с преференция и по този начин да определя своите представители в Народното събрание, Европейския парламент и общинските съвети.

Народното събрание прие промени в чл. 298, ал. 2, чл. 386, ал. 2 и чл. 454, ал. 2 на Изборния кодекс, с които драстично вдигна прага, над който се считат за валидни предпочитанията (преференциите), които отделните кандидати са получили. Новите прагове, които въвежда законодателя са:

Районната избирателна квота – за изборите за национален Парламент;
Националната избирателна квота – за избори за Европейски парламент;
Общинската избирателна квота – за избори за общински съветници.
Така поставените условия за валидност на преференциите, водят до невъзможност за прилагането им.

По същество, това е отмяна и ограничаване на съществуващи права на избор като част от активното избирателно право на българските граждани. Три десетилетия след началото на демократичния процес в българскот общество, парламентарното мнозинство въвежда съществени ограничения на конституционното право на избор. Извоювани и активно използвани от гражданите права се отнемат. Нещо повече, приетите законодателни промени влизат в разрез с недвусмислено изразената воля на българските граждани в подкрепа на по-силен мажоритарен елемент в изборите на проведения през м. ноември 2016 г. национален референдум. До този момент възможността за преференциално гласуване е имала стимулиращ ефект върху гражданското участие по време на избори.

Следва да се има предвид, че утвърдените в рамките на Съвета на Европа стандарти за ирзаботване на изборното законодателство също са нарушени. Според Венецианската комисия промените в изборното законодателство следва да се извършат най-късно до една година преди провеждането на съответните избори (§ 65 от обяснителния доклад към Кодекс на добрите практики в сферата на изборите, CDL-AD (2002) 023rev). Този подход е гаранция за стабилност, предвидимост и сигурност на изборното законодателство и съответства на принципите на правовата държава (§58 от обяснителния доклад към Кодекса на добрите практики). Този европейски стандарт е гаранция срещу манипулиране на изборното законодателство в интерес на доминиращата политическа конюнктура.

С извършената промяна в Изборния кодекс по-малко от два месеца преди началото на процеса по регистрация на партиите и коалициите за предстоящите на 26 май 2019 г. избори за Европейски парламент, се нарушава принципа за равенство на възможностите на различните партии и коалиции, които планират участие във вота (§ 2.3. от Кодекса на добрите практики). С поставянето на невъзможен за постигане праг за валидност на преференциалното гласуване се затрудняват преди всичко коалициите от партии, които ще участват на изборите, тъй като възможността за отбелязване на валиден преференциален вот е съществена част от кампанията по мобилизация на съответните партийни структури, а и на по-широката гражданска общност.

Липсата по същество на предварителна оценка на въздействието на приетите разпоредби разкрива доминиращата партийнополитическа нагласа в българския парламент, която е в разрез както с императивните норми на Закона за нормативните актове, така и с конституционните принципи на правовата държава и на народния суверенитет.

Всяка съществена промяна в изборното законодателство следва да се извършва само след продължителен процес на обществени консултации с всички заинтересовани страни като се отчита позицията на независимите експертни и граждански организации. Именно това не е извършено в рамките на протеклия законодателен процес.

В своята съвкупност, липсата на продължителен обществен дебат по приетите промени в Изборния кодекс, както и нарушаването на императивни законови норми (относно предварителната оценка на въздействието), на конституционните принципи на правовата държава и народния суверенитет, както и на общоприети европейски стандарти относно изборното законодателство, ерозират легитимността на приетите промени. Те съдържат основания за негативна оценка на конституционността на новоприетото изборно законодателство.

2.С приетите измененя в Изборния кодекс се променя възможността за обжалване на актовете на избирателните комисии. Промяната в подсъдността – от Върховния административен съд към съответния административен съд – създава елемент на несигурност непосредствено преди предстоящите европейски и местни избори като по този начин се нарушава принципа на правовата държава, чийто ключов елемент е предвидимостта на законодателствотото и правната сигурност. При приемането на новите процедурни правила не е извършена адекватна оценка на готовността на административните съдилища да правораздават по този вид дела. Без да има актуална оценка на кадровата обезпеченост в административните съдилища, която да включва както оценка на наличните ресурси, така на специализацията на съдиите, реално се поставя под въпрос достъпът до правосъдие на гражданите, политическите партии и коалиции в рамките на изборния процес. Така се нарушават процесуалните гаранции за честни и свободни избори, както и се ерозира доверието в самия изборен процес.

3. С приетото ограничаване на представителството на партии и коалиции в избирателните комисии (изключването от участие на представители на партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени) се ограничава представителността и плурализма в самите комисии, както и равенството между самите партии и коалиции. Подобно ограничение е изцяло функция на конюнктурната воля на мнозинството в парламента и не е съобразено с общовалидни принципи и стандарти. Необявената цел е да се постигне доминация на управляващите партии и коалиции в избирателните комисии, което наред със занижените изисквания за формиране на мнозинство за вземане на решение в комисиите, е предпоставка за манипулации на изборния процес.

В състояние на увеличавене на рисковете пред демократичните системи в регионален контекст, подложени на засилващи се авторитарни тенденции и национал-популистка мобилизация, ограничаването на избирателните права на българските граждани съществено подрива доверието в институциите и поставя под въпрос демократичните устои на страната. Злоупотребата със законодателния процес още повече илюстрира липсата на капацитет на настоящия парламент и конюнктурно парламентарно мнозинство да осъществяват функциите си по предвидим и легитимен начин в съответствие с конституционните и демократичните принципи.

Уважаеми господин Президент,

Призоваваме Ви да упражните конституционните си правомощия и да наложите вето на измененията на Изборния кодекс, с които драстично се нарушават основни права на гражданите и се ерозират демократичните принципи и стандарти.