Демократична България иска да отпадне синият талон за шофьорите и връщане на Юбер и Максим
Премахване на контролния талон към свидетелствата за управление на МПС предлагат от Демократична България с поправки в Закона за движение по пътищата.
От ДБ внесоха пакет от законодателни инициативи, свързани с въвеждането на електронно управление и намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. Синият контролен талон е напълно излишен при наличието на централизиран регистър, достъпен в реално време от служителите на МВР, а с премахването му ще стане възможна електронизацията на процеса по заплащане на глоба при издаден акт, се посочва в мотивите към законопроекта.
С промени в Закона за пътищата се предлагат мерки за по-добра защита на данните, записвани от камерите на Пътната агенция. Сред конкретните предложения са ограничаване на периода на съхранение на регистрационните номера, както и изискването те да се съхраняват в криптографски трансформиран вид (както се съхраняват пароли) за по-добра защита. Предвижда се и задължение за уведомяване на собственика на превозното средство, заснето с камерите на АПИ, че за него са искани данни, а в електронната система да остава следа за всяко влизане от длъжностно лице, включително и за основанията за него.
Поправки в Закона за автомобилните превози целят намаляване на административната тежест за таксиметровите услуги. Планира се олекотяване на регистрационния режим, отпадане на задължението таксиметровият шофьор да носи документи като удостоверения, а те да се проверяват по електронен път. Също електронно да се подават заявления, а данните за автомобила да се извличат от регистъра на КАТ. Предвижда се и допускане на измерване на изминатото от таксито разстояние, съответно отчитането пред НАП, с различни от таксиметровия апарат средства (например GPS + система, интегрирана с тази на НАП по примера на Естония), както и разграничаване на такситата, които може да се вземат на улицата от тези, които се поръчват единствено чрез диспечерска система.
На практика това означава, че у нас може да се възродят системите за споделено пътуване като Максим и Юбер.
Промени в АПК предвиждат административните органи да не могат да изискват полагане на печат върху документ на хартиен носител за удостоверяване на авторството. Достатъчно е информацията за авторство на документа да се удостоверява от саморъчния или електронен подпис върху него, като се въвежда изискване за посочване на имената и длъжността на издалия го. Законопроектът позволява официални фирмени документи, като например годишните финансови отчети, да бъдат представяни в машинно-четима форма, което към момента е невъзможно поради изискването за поставяне на печат. Не се въвежда ограничение за гражданите и бизнеса по своя инициатива да продължат да използват печати и се запазват символните печати (с герба на Република България, печати на висши учебни заведения върху дипломи, печати на общини и др.), печати, произтичащи от международно приета практика, например върху митнически документи или документи за пътуване, както и професионалните печати на нотариуси, архитекти т.н.
Изменения в Закона за електронното управление предвиждат създаване на Централизирана система за управление на регистри (регистър като услуга), чрез която много от регистрите в държавата ще могат да се водят прозрачно и ефективно, без да се налага да бъдат изграждани от нулата. “Електронните регистри са сърцето на електронното управление – без тях гражданите трябва да разнасят удостоверения, а администрацията да съхранява документи в папки, което ограничава прозрачността, проследимостта и ефективността”, мотивират се от коалицията.