Данъчна ревизия бави разследването срещу Бисеров
Данъчна ревизия бави разследването срещу бившия зам.-председател на парламента и бивш депутат от ДПС Христо Бисеров.
От Софийска градска прокуратура (СГП) съобщиха за OFFNews, че назначената ревизия не е приключила, а от нея зависи назначаването на допълнителна експертиза по делото.
На 15 ноември 2013 година Бисеров и доведеният му син Ивайло Главинков бяха обвинени в престъпления срещу данъчната система. Прокуратурата го разследва за укриване на банкови сметки в Швейцария и пране на пари. Според държавното обвинение през 2012 г. в писмена декларация, подадена пред Сметната палата, Бисеров не е оповестил въпросните сметки. Прокуратурата му повдигна и друго обвинение - за това, че в периода 13 декември 2012 г. – 21 февруари 2013 г., е извършил финансови операции с имущество на стойност 314 529 щатски долара и 117 192 евро, за което е знаел или предполагал, че е придобито чрез престъпление.
Идентично обвинение е повдигнато и на Ивайло Главинков.
Целите на назначената данъчна ревизия са да бъде направена проверка за това доколко законосъобразно и достоверно са отразени приходите и разходите на разследваното лице, като срокът на проверката е два месеца. Националната агенция по приходите (НАП) има възможност да я удължава в зависимост от сложността ѝ.
От СГП обясниха за OFFNews, че по досъдебното производство са възложени четири съдебни поръчки, като отговор е постъпил само по една от тях. Поръчките са направени в четири държави, но от прокуратурата отказаха да посочат кои са те. Разпитани са свидетели и са назначени съответните експертизи.
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество също започна разследване на финансите на Бисеров, като проверката ще обхване 10-годишен период.
Според приетите законодателни промени съдът може да конфискува имущество без влязла в сила присъда. Промените предвиждат и конфискация на всяко имущество над 250 хил. лева, за което не може да бъде установен произходът.
Христо Бисеров напусна мистериозно парламента и партията на 3 ноември 2013 година. Решението му беше оповестено на медиите чрез пресцентъра на ДПС, а като мотиви за напускането бяха посочени лични причини.
Няколко дни по-късно избухна новината, че ДАНС е по петите на Бисеров, след като в контраразузнаването пристигнали сигнали за съмнителни парични трансфери към банкови сметки на Сейшелските острови.
Тогава се появи и информацията, че Бисеров е бил предупреден лично от Ахмед Доган за това, че службите са по петите му. Именно това довело и до решението му да напусне парламента. От ДАНС образуваха проверка за това имало ли е теч на информация и знаел ли е Бисеров, че е разследван. Към момента от контраразузнаването не са дали отговор какви са резултатите от проверката и дали е констатиран теч на информация.
Първоначалната версия на шефа на ДАНС Владимир Писанчев беше, че няма данни за теч на информация, но по-късно той обясни, че има образувана проверка, която не е приключила, защото „изведнъж се оказа сложна“.
През март Писанчев беше достатъчно категоричен и в отговора на въпроса има ли отстранени служители за теч на информация по други случаи. От отговора му тогава стана ясно, че откакто той е на този пост, в агенцията са отстранени "трима-четирима", които са засечени да изнасят информация.
Съмненията за теч на информация по разследването срещу Бисеров първоначално бяха изразени от бившия зам.-председател на ДПС Осман Октай. Според него "високопоставен генерал от ДАНС" е предупредил Ахмед Доган за разследването срещу Христо Бисеров и предстоящия скандал около него. След като се запознал в подробности с разследването, Доган наредил на Лютви Местан да доведе Христо Бисеров в Сараите в Бояна. Срещата между Доган и Бисеров се провела на четири очи, на която се стигнало и до сценария с оттеглянето на зам.-шефа на парламента.