Числеността на армията стигна критични нива
Към 2015 година числеността на въоръжените сили е достигнала критично ниво, под което ще е невъзможно да бъдат изпълнявани някои от основните задачи.
Това е записано в публикуваната днес от Министерството на отбраната програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2020 година.
В програмата е записано, че числеността на армията ни трябва да варира между 37 000 и 40 000. Заради "дълбоки" реформи в системата и съпровождащите ги съкращения въоръжените сили са достигнали критично ниво. Целта на министерството е поетапно числеността на армията да достигне по-близо до долната граница от 37 хил., което ще позволи да се намалят разходите за издръжка на личен състав. Спестените от това средства ще отидат за модернизация и подготовка. Традиционно в силовите министерства - на вътрешните работи и на отбраната, разходите за персонал и текущите разходи са основното перо. Най-нисък е процентът на капиталовите разходи, с които се свързва модернизацията.
С плана за развитие на въоръжените сили се предвиждат структурни промени. Вероятно най-съществената от тях е извеждането на 68 бригада "Специални сили" от Сухопътни войски и преминавате му под шапката на Съвместното командване на силите (СКС) като самостоятелно военно формирование в състава на Българската армия. То ще бъде със статут на полк. Към СКС ще бъде формиран и Оперативен разузнавателно-информационен център (ОРИЦ).
В състава на Сухопътни войски до 2020 година трябва да има две механизирани бригади, едно бригадно командване и три полка – инженерен, логистичен и артилерийски. Предвидени са четири батальона – за осигуряване, разузнавателен, алпийски и за ядрена, химически и биологична защита, ремонтна база за въоръжение и техника. Флотилията ще има два пункта за базиране във Варна и Бургас и три корабни дивизиона, а авиацията ще разполага с три основни авиобази, както и досега - Граф Игнатиево, Безмер и Крумово.
Числеността на доброволния резерв ще се запази 3000 души.
През 2017 година на територията на страната ще бъде базиран пореден щаб - този път на Бригада „Югоизточна Европа“ (SEEBRIG). Бригадата изпълнява задачи по поддържане на мира и хуманитарни операции, като това става с мандат на ООН или ОССЕ, и се осъществяват под ръководството на НАТО или ЕС. Предвижда се също до 2017 година да бъде изграден напълно нов, трети център на НАТО за централизирано оповестяване на корабите на море.
Макар че все още няма изработена национална стратегия за киберсигурност, МО си е поставило за цел да развие свои органи по киберзащита на стратегическо, оперативно и тактическо ниво. Предвидено е също изграждане и развитие на техническа инфраструктура за наблюдение и оценка на кибер уязвимости и заплахи в комуникационно-информационна система на въоръжените сили.
Планът за развитие на въоръжените сили си поставя за цел в кратки срокове да бъдат стартирани приоритетни инвестиционни проекти за превъоръжаване, повишаване ефективността на обучението, бойната подготовка и управление на въоръжените сили. За Сухопътните войски това е изграждането на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади. При Военновъздушните сили приоритетните проекти са три: придобиването на нов тип боен самолет, нови трикоординатни радари и автоматизирани системи за командване и управление. Флотът пък трябва да се сдобие с нов многофункционален модулен патрулен кораб и да модернизира частично наличните фрегати клас E-71.