БСП-София: Призоваваме за 'червени линии' в преговорите с Македония
Македония има драматично място в цялостната политика на българската държава поради общата ни история, национални, родови, икономически и културни връзки. България беше първата държава, която призна независимостта на Република (Северна) Македония (РСМ) на 15 януари 1992 г.
Това се казва в позиция на БСП-София за двустранните отношения между двете държави.
В текста се твърди още:
България инициира през 2008 г. преговори за подписване на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие от премиера Бойко Борисов и председателя на правителството на Република (Северна) Македония Зоран Заев.
Основна цел на този договор беше, освен да придаде обвързващ международноправен характер на политическите ангажименти, но и да ги допълни със задължението за отчитане на значението на общата история на двете държави; за ненамеса във вътрешните работи; за създаване на правна основа за организиране на съвместни чествания на общи исторически събития и личности; създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси; за предприемане на ефикасни мерки за предотвратяване на недобрамерена пропаганда; създаване на Съвместна междуправителствена комисия за мониторинг на изпълнението на договора; за подобряване на икономическите, финансовите и търговските отношения; насърчаване на взаимните инвестиции, туристическия обмен, транспортните връзки и комуникации (включително в рамките на регионални инфраструктурни проекти).
България беше последователна в подкрепата си за европейската перспектива на РСМ. Един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС беше напредъкът на РСМ по пътя на ЕС.
С Декларация на 44-тото Народно събрание на България във връзка с разширяването на ЕС и Процеса за стабилизиране и асоцииране на РСМ от 10-и октомври 2019 г. Република България подкрепи започването на предприсъединителните преговори на Европейския съюз с РСМ.
По наша оценка Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество не реши съществуващите проблеми и не даде перспектива за изчистване на останалите спорни въпроси между двете страни. За разлика от Преспанския договор с Гърция, той няма измерими искания и задължения, които могат да бъдат контролирани как се спазват.
Дискусиите по проектите на Преговорни рамки на Република Северна Македония и Република Албания приключиха. Целта на германското председателство на Съвета на ЕС е двете преговорни рамки да бъдат приети от Съвет „Общи въпроси” на 10-и ноември 2020 г. и първата Междуправителствена конференция с РСМ да бъде проведена през декември 2020 г.
Република България има право на вето и може да отложи срока на започване на преки преговори на ЕС с Република Северна Македония. Това е последният сериозен преговорен инструмент в отношенията ни с РСМ.
В тази връзка ние призоваваме към национален консенсус за възприемане и определяне на следните области, представляващи „червени линии”, съхраняващи националния интерес на страната ни. Това трябва да са ясни и проверими искания, които северномакедонската страна да приеме като задължение.
Преди всичко е необходимо да се определи какво разбираме под „Обща история”, както и да се уточни спецификата на използвания официален език. В дефиницията на понятията, че под Обща история се разбира единен исторически процес на формиране, развитие и утвърждаване на българската народност и нация от Средновековието до края на Втората световна война, а под официален език се разбира език, чиито генезис и развитие се основава на българските говори. Датата 2-ри август 1944 г., когато са декретирани македонската държава, нация и език, трябва непременно да присъства.
Да се договорят промени в Преамбюла на конституцията на Република Северна Македония – сред държавнотворните народи: сърби, турци, роми, власи, бошняци да бъдат добавени и българите. Трябва да се договори при предстоящото преброяване на населението в Република Северна Македония, което ще се проведе през април 2021 г., българите да бъдат включени официално сред етническите групи и народности.
Трябва да бъде активирана работата на Съвместната междуправителствена комисия, създадена по чл.12 от договора. Тя трябва да има работни групи и подкомисии по ключови въпроси – инвестиции, култура, икономика, енергетика, бизнес, транспорт и съобщения (особено в контекста на коридор №8), наука, отбрана и сигурност.
Да се гарантират по недвусмислен начин:
Отказ от евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, засягаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание и противоречаща на съвременните европейски ценности.
Въздържането от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. ”македонско малцинство” в България. Лекомислена грешка на българската външна политика е пропуска да се решат спорните въпроси преди подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.
За да бъдат гарантирани нашите национални интереси, ние се нуждаем от подписването на Анекс към Договора за приятелство или на Декларация на правителството на Република Северна Македония и потвърдена от парламента на РСМ. В тях да бъдат включени и областите представляващи „червени линии”. Тези документи трябва да бъдат подписани до свикването на първата Междуправителствена конференция между ЕС и РСМ. В противен случай нашите интереси изискват прилагането на правото ни на вето и отлагане на началото на преговорите за присъединяване за 2021 год.