БСП: След Борисов бизнесът се страхува от европроектите

"При кабинета "Борисов" се спираха проекти в напреднал стадий на изпълнение с цел безсмислени прегледи и проверки, насади се страх у потенциалните бенефициентите да кандидатстват за финансиране и у потенциалните фирми–изпълнители – да участват в процедури за обществени поръчки поради налагането на финансови корекции на всеки втори проект. Това доведе до финансова несъстоятелност редица общини и до фалит – стотици фирми." Това заяви в интервю за OFFNews Страхил Ангелов, кандидат-депутат от листата на социалистите в 23 МИР София. Ангелов е завършил "Международни отношения" в София и в момента се занимава с подготовка и реализация на инфраструктурни проекти във водния сектор.

Г-н Ангелов, един от „гвоздеите“ в предизборната кампания на ГЕРБ през 2009 г., на който те залагат и сега, е проблемът с усвояването на еврофондовете по време на Тройната коалиция. От БСП обаче сте категорични, че подобно нещо не е имало. Кажете нещо повече по този въпрос.

Правителството на Тройната коалиция управляваше в периода 17 август 2005 г. - 27 юли 2009 г., като то пое основната тежест на преговорния процес преди влизането на Република България в Европейския съюз, както и огромното предизвикателство да разработи програмните документи за управление на средствата за периода 2007-2013 г. Това бе голяма отговорност, с оглед на факта, че като нова страна-член България не притежаваше необходимия опит в програмирането на финансовите средства, предоставяни по линия на Кохезионната и Общата селскостопанска политика.

Както е известно, Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г. е одобрена през месец юни 2007 г., съответните оперативни програми към нея – в периода юли – ноември 2007 г., а Програмата за развитие на селските райони – през декември 2007 г.

В този смисъл, реалното изпълнение на горепосочените програмни документи стартира през 2008 г., като в тази връзка правителството на Тройната коалиция е имало на разположение като времеви период за усвояване на средства малко повече от година. Също така следва да се има предвид, че като правило в рамките на всеки програмен период, началните години са по-слаби по отношение на усвояване на средства, тъй като тогава стартират процедурите за подбор на проектни предложения, разработват се и се оценяват проекти, сключват се договори, текат тръжни процедури. Респективно, извършва се огромна по обем техническа и експертна работа, без да има възможност за реално усвояване на средства, тъй като плащанията се реализират след сключване на договори с изпълнители за съответните дейности в рамките на проектите. Т.е. съвсем естествено и логично е, че значителна част от средствата, договорени по време на мандата на правителството на Тройната коалиция, са разплатени след приключването му. Това обаче по никакъв начин не може да се вмени като заслуга на правителството на ГЕРБ, тъй като управлението на средствата от ЕС е един непрекъснат процес на подготовка на проекти, оценка, одобрение, договаряне и последващото им реално усвояване.

Ако използвам механизмите, с които ПП ГЕРБ борави в своята кампания, бих могъл да кажа, че е тъкмо обратното – те не са се справили достатъчно добре с усвояването, тъй като към момента, след четиригодишното им управление са усвоени едва 4,505 млрд. евро или 39,69% от средствата от ЕС и кореспондиращото национално съфинансиране.

На какво се дължат тези незадоволителни резултати?

Спирал съм се на тези въпроси няколкократно:

Продължителен период след встъпването в длъжност на правителството на ГЕРБ, в рамките на който се извършваха прегледи на вече приключили процедури на подбор на проекти и одобрени и вече реализирани проектни предложения;
Дълги административни процедури за предварителен и последващ контрол на документации за възлагане на обществени поръчки, верификация на искания за средства и преглед на доклади за напредък;
Тромав процес на оценка на проектните предложения, липса на ясни указания за подготовка и изпълнение на проекти, промяна в изискванията на програмите в рамките на програмния период и т.н.
Безогледно, субективно и неправомерно налагане на финансови корекции съобразно фирмите изпълнители на обществените поръчки и политическата принадлежност на кмета на съответната община.

Статистика на Европейската сметна палата от ноември 2012 г. нарежда България на 22-ро място по усвояване на европари за 2011 г. Как ще коментирате този резултат?

В отговора на предишния Ви въпрос мисля, че потвърдих заключението на Европейската сметна палата.

Съгласно данни към 31.03.2013 г. от общия бюджет на финансовата рамка за България за периода 2007-2013 г., възлизаща на 11,351 млрд. евро (вкл. средства от фондовете на ЕС и кореспондиращото национално съфинансиране) са договорени 10,856 млрд. eвро (95,64%), а усвоени – 4,505 млрд. евро (39,69%). В рамките на нито една от програмите няма усвояемост, която да надвишава 50% от финансовата рамка.

Най-нисък е финансовият ресурс, усвоен по линия на ОП „Околна среда” (19.99%). Същевременно по тази програма обаче е договорен най-значителен ресурс - 152.68%. При положение, че за 6 г. са разплатени само 39,69% от финансовите средства, е трудно да се повярва, че за останалите 2 г. през които реално могат да се реализират разплащания, остатъкът от средствата ще бъде усвоен.

От друга страна, този стремеж да предоговаряне на средствата е изключително опасен, тъй като в края на програмния период страната може да се окаже в ситуация, в която значителен брой проекти, основно инфраструктурни са стартирали, избрани са изпълнители и са реализирани дейности, а периодът за извършване на плащания вече е на приключване. Как тогава ще бъдат финализирани и разплатени тези проекти, пак ли държавният бюджет ще трябва да поеме тежестта на неадекватното управление на ПП ГЕРБ?

В същия анализ се казва, цитирам: "България трябва да покаже по-голяма ангажираност и компетентност при контрола на средствата от ЕС". Съществува ли проблем в контролните органи и каква според Вас е първата стъпка за преодоляването му?

Според мен, един от основните недостатъци на управлението на средствата от Европейския съюз е институционалната рамка за изпълнение на програмите.

Ще дам конкретен пример – забележете само колко са координационните структури, създадени във връзка с управлението на средствата от ЕС:

Министър по управление на средствата от Европейския съюз;
Съвет за координация при управлението на средствата от Европейския съюз;
Централно координационно звено в Министерския съвет, състоящо се от три дирекции – Дирекция „Програмиране на средствата от ЕС", Дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС", Дирекция „Информация и системи за управление на средствата от ЕС"

Кому са нужни толкова много координационни органи с дублиращи се функции, след като в изпълнение на регламентите на ЕС за програмния период 2007-2013 г. в страната задължително са обособени Сертифициращ орган, Одитен орган и Управляващи органи и Междинни звена по съответните оперативни програми.

Друг показателен пример за неадекватна институционална рамка е рамката за управление на ОП „Околна среда 2007-2013 г.“, при която Управляващият орган и Междинното звено са дирекции в структурата на едно ведомство – Министерството на околната среда и водите.

Не мисля, че посредством създаването на голям брой органи с дублиращи се функции и раздута администрация, България демонстрира по-висока ангажираност и компетентност в управлението на евросредствата. Тъкмо напротив, това води до неефективно разпределение на функциите в рамките на ведомствата, дублиране на функции, увеличаване на административната тежест за бенефициентите (които следва да се отчитат по един или друг начин на всички координационни и управляващи органи).

От друга страна, изкуственото създаване на органи и респективно раздуването на администрацията води до невъзможност за осъществяване на ефективен контрол на процеса и разпределението на отговорностите между служителите в тези структури. И не не последно място, много са случаите на неквалифициран ръководен персонал в съответните структури, ангажирани в управлението на средствата от ЕС, което води до занижаване качеството на работата и на служителите на експертни длъжности.

Смятате ли, че България защити адекватно позициите си в преговорите около бюджета на ЕС за следващия програмен период? Според кабинета „Борисов“ страната ни е получила рекорден брой средства?

При определянето на финансовата рамка на Кохезионната политика за следващия програмен период Европейският съюз се ръководи от определен набор от макроикономически критерии, сред които е, например, „БВП на глава от населението“. Най-много средства по линия на Кохезионната политика по правило се предвиждат за т.нар. „конвергентни региони”, респективно най-слабо развитите територии на ЕС, сред които попадат и всички региони на България.

В този смисъл, „заслугата“ за „рекордния финансов ресурс“, определен за България за периода 2014-2020 г., е не на адекватната политика на правителството и качеството на проведените от него преговори, а единствено на факта, че за съжаление Република България продължава да бъде страна с най-бедни региони в Европа.

Миналия петък пред привърженици на ГЕРБ в Дългопол Цветан Цветанов изтъкна, че кабинетът "Борисов" е върнал доверието на ЕС в българските институции. Той подчерта, че е от огромно значение ГЕРБ да спечели изборите, за да води страната и през следващия програмен период. Как ще коментирате думите му?

Безспорно огромен принос за възвзръщане на доверието на Европейския съюз в българските институции има високо интелектуалният разговор, проведен между бившия министър-председател Бойко Борисов, бившия министър на земеделието Мирослав Найденов и бившия градски прокурор на София Николай Кокинов.

И сега по същество - считам, че доверието на Европейския съюз в българските институции, особено в тези, ангажирани в управлението на средствата от ЕС, може да бъде създадено посредством ясно дефиниране на функциите и отговорностите на тези институции. Трябва да се избягва припокриването на функции, на ръководни позиции да се назначават само лица, които притежават адекватно образование и необходимите компетентност и опит, необходимо е да се привлече експертен състав с нужната квалификация. Трябва още ясни правила и критерии по отношение на подбор на проекти за финансиране, които да сведат до минимум субективизма при оценката. Нужно е да има ясни и непротиворечиви насоки за кандидатстване, управление и отчитане на проектите.

В тази връзка питам, как точно ПП ГЕРБ е върнала доверието на ЕС в българските институции, след като по време на управлението им на ръководни длъжности се назначваха лица в пълен разрез с нормативните правила и изискванията по отношение на необходимите за съответните длъжности образование, професионален опит и квалификация; спираха се проекти в напреднал стадий на изпълнение с цел безсмислени прегледи и проверки, насади се страх у потенциалните бенефициентите да кандидатстват за финансиране и у потенциалните фирми – изпълнители – да участват в процедури за обществени поръчки поради налагането на финансови корекции на всеки втори проект, и така доведоха до финансова несъстоятелност редица общини и до фалит – стотици фирми.

Какво да очаква следващият кабинет, независимо с мандата на коя партия е сформиран, от следващия програмен период и новите европейски програми?

Не ние трябва да очакваме от следващия програмен период, а тъкмо обратното – необходимо е да създадем адекватна база, която да създаде реални условия за успешно програмиране и последващо ефективно управление и изпълнение на програмните документи за периода 2014-2020 г. За това са необходими няколко основни предпоставки:

Отлично познаване на предложенията на Европейската комисия, регламентиращи условията и изискванията за предоставяне на финансова помощ за следващия програмен период;
Подробен и основан на релевантна статистическа информация анализ на настоящата ситуация в страната, както общо, така и по сектори с оглед формулиране на ясни и конкретни дейности за финансиране, в съответствие с тематичните цели на ЕС за новия програмен период;
Подготвени и квалифицирани екипи от съответните отговорни ведомства, които да участват в преговорния процес по Споразумението за партньорство между Република България и Европейския съюз и оперативните програми;
Адаптиране на институционалната рамка за управление на средствата от ЕС през периода 2014-2020 г. по възможно най-ефективен начин, който да осигури ясно разделение на функции и отговорности и ясни и конкретни правила за управление и отчитане;