БСП използва войната на Валери Симеонов срещу Нанков и Ангелкова в мотивите си за вот на недоверие (пълен текст)

За сметка на липсата на действия за подобряване работата на и в МВР се наблюдава устойчива тенденция в опитите за „приватизиране“ на основни негови дейности. Приемането на Закона за частната охрани-телна дейност, атакуван пред Конституционния съд от президента на Републиката и от главния прокурор, е стъпка в тази посока. Нескритата му цел е да предостави сфера на дейност, изконно принадлежаща на МВР, на частни охранителни фирми. Трябва да се отбележи, че частният сектор в сферата на сигурността в България бележи силно развитие и ангажира финансов ресурс от около 1.5-1.7 млрд. лв., с тенденция за нарастване. Налице са опасно изместване на държавата от една от най-важните ѝ публични функции и риск от подчиняване на системата за сигурност на некоординирани и слабоконтролирани частни интереси, както и сериозни съмнения за лобизъм.

Това вече е факт в друга чувствителна сфера, имаща пряко отношение към разкриването на тежки престъпления – изготвянето на експертизи. В началото на годината от изслушване на главния прокурор Сотир Цацаров пред Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред стана ясно, че Научноизследователският институт по криминалистика към МВР не се справя с експертизите навреме и разследващите органи възлагат на частни лаборатории срещу сериозно заплащане ДНК анализи.

Вместо да се обърнат с лице към тези проблеми, управляващите продължават с опитите да разтоварват МВР от отговорности. Само преди няколко дни депутати от мнозинството внесоха нов ЗИД на Закона за местното самоуправление и местната администрация, с който да се прехвърли отговорността за опазване на обществения ред върху общинските съвети и кметовете, които ще могат да създават звена с чисто полицейски функции. Ефективността на подобна мярка е съмнителна, но тя ясно показва, че самото мнозинство изпитва недоверие в способностите на МВР и настоящото му ръководство да осигури сигурността на гражданите.

Много са пробойните в сферата на сигурността и това ясно си пролича на 20 март т.г. на летище София при кацането на самолета от Париж. Когато пътниците на самолета стигат до кабинките за гранична проверка обаче, установяват, че всички служители на „Гранична полиция”, разпределени на шест гишета, са напуснали постовете си. Близо 40 души влизат на територията на страната, без да бъдат проверени. Подобен „гаф“ поставя под въпрос не само сигурността на страната, но и на цяла Европа и прави иска¬нето ни за присъединяване към Шенгенското пространство неубедително.

Инцидентът на летището може да се окачестви като престъпна небрежност и немарливост, но още по-показателни са обърканите реакции на пре¬мие¬ра Борисов и вътрешния министър Радев. Те влязоха в противоречиви и неубедителни обяснения: първо, не знаеха какво се е случило; след това се оказа, че информацията е достигнала до ръководството на министерството два дни след инцидента; после вместо да видят големия проблем, се втурнаха да обясняват как един служител бил в тоалетна, друг обядвал, пушел и т.н. А големият проблем е опазването на българските и европейските граници и случилото се е само още едно потвърждение за слабостите при организацията и изпълнението на задачите.

Същото важи и за сухопътната ни граница. Единствената реакция на многобройните сигнали за некачественото изграждане на преградното съоръжение и последвалите срутвания бе засекретяването му и бързото приемане на закон, който да позволи ремонти по него да се правят „на тъмно“ и без обществени поръчки. Целта е само една – да се скрие как са изхарчени близо 250 млн. лв. и с какъв резултат.

Крайно време е правителството да поеме своята отговорност и за провала си в областта на пътната безопасност. Самият премиер Бойко Борисов на заседание на МС на 27.05.2017 г. обяви война на „войната по пътищата“. Година по-късно няма нов Закон за движението по пътищата, който да предложи нов модел за управление на пътната безопасност.

Административната процедура по налагане на наказания за нарушаване на правилата за движение продължава да е все така неефективна. Няма промяна в системата на образованието по пътна безопасност. Няма резултати от борбата с корупцията при получаване на шофьорска книжка. Няма промяна в системата за регистрация на автомобили, която да премахне опашките и корупцията и да не допуска български граждани да бъдат съдени в Гърция заради остарялата организация на работата в КАТ и т.н. Бездействието на правителството в тази област се измерва в стотици човешки животи – 223 от началото на тази година до средата на юни. Дейността на това правителство по темата пътна безопасност може да се изчерпи с това, че журналистическо разследване разкри как манипулират статистиката, тъй като не отчитат починалите в рамките на 30 дни след пътнотранспортно произшествие и с назначението на Калина Крумова на позиция „съветник“ на министъра на вътрешните работи по въпросите на пътната безопасност и законодателство.

Не може да не обърнем внимание, че една от причините за големия брой автопроизшествия са лошите пътища. Непрекъснатите хвалби на управляващите, че подобряват пътищата в България, харчейки милиарди, засега не водят до реален резултат. Това става видно от поредната класация в ежегодния доклад на Световния икономически форум за качеството на инфраструктурата. В проучването за 2017 г. страната ни е поставена на 93-то място по качество на пътищата сред 137 изследвани държави. Непосредствено преди нас са страни като Танзания, Алжир и Мали, Армения. С еднаква оценка като България са Виетнам и Уганда, а непосредствено след нас, с незначителна разлика, се нареждат Лаос и Етиопия.

Не по-малко безотговорни са действията на Вътрешното министерство в областта на контрола върху огнестрелните оръжия и взривните вещества. Пример за това е състоянието на завод „Миджур“ в землището на с. Горни Лом. Близо 4 години след трагичния инцидент, отнел живота на 15 души, виновни няма, а проверката в завода показа, че съхранението на опасната му продукция продължава да не отговаря на изискванията за безопасност. Върховната административна прокуратура е съобразила, че съществува риск за широк кръг хора заради потенциалната опасност на взривните вещества. Прокуратурата ангажира министъра на вътрешните работи с оглед правомощията му за контрол, даване на задължителни предписания, налагане на принудителни административни мерки и на санкции по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и по Закона за защита от бедствия, включително и в качеството му на председателстващ Съвета за намаляване на риска от бедствия. Въпросът е, защо досега министърът не се е възползвал от своите правомощия и не е изпълнявал законовите си задължения по осигуряване на безопасността и превенция.

Състоянието на българските въоръжени сили днес е критично. Отбранителните способности продължават да деградират. Това поставя под въпрос капацитета на държавата да гарантира както собствената си сигурност, така и да участва успешно в системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Малко повече от година след формиране на сегашното управление ситуацията със сигурността и отбраната е повече от плачевна. Големите модернизационни проекти за армията са в процес едва на прохождане, останалото изправно въоръжение не се поддържа в достатъчна степен и се амортизира безвъзвратно.

Несъответствие на управленската програма на правителството както на целите на отбранителната политика, така и на състоянието, проблемите и перспективите за развитие на въоръжените сили. Грешните приоритети и неадекватните мерки доведоха до загуба на вече изградени способности и до невъзможност армията да изпълнява своите основни мисии и задачи.

Тотално игнориране на военната експертиза при вземането на важни за армията решения. Неудачният модел на „умерена интеграция“ между МО и Щаба на отбраната задълбочи своята несъстоятелност с назначаването на цивилни служители на висши длъжности, без те да притежават необходимите за това компетенции. Направените поправки в ЗОВСРБ не само не издигнаха ролята на военната експертиза, но затвърдиха позициите на постоянния секретар и увеличиха неговите пълномощия. Подчинението на експертизата на политическите мотиви стана видно още от първите актове на кабинета – оттеглянето на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2016 г. Стигна се до куриозния случай едни и същи експерти да готвят два доклада по една тема, но с различно съдържание само и само да удовлетворят политическите представи на новия министър на отбраната. С промяната на изводите на доклада решението на проблемите на въоръжените сили се отложи във времето.

Провал в кадрова политика. Промените в нормативната уредба замениха основния кадрови принцип, използван в почти всички армии от НАТО и основан на компетентност и компетенции, с остарелия и консервативен модел по „предложение на командира“. Това не само не намали некомплекта, а още повече демотивира военнослужещите. Неуспех претърпя и опитът за привличане на необходимия брой резервисти в доброволния резерв, което го направи неизползваем за доокомплектоването на активните сили.

Пренебрежение към труда и отговорностите на военнослужещите, изразяващо се в ниско заплащане, жилищна криза, неясни перспективи за служебно развитие, лоши условия на труд и амортизирана материална база. Това продължи да снижава социалния статус на военнослужещите и доведе до друга трайно негативна тенденция – намаляване привлекателността на военната професия и демотивиране на личния състав. Обещанията за решаването на тези проблеми се материализираха със симулативно увеличение на заплатите с едва 10%, което съвсем очаквано увеличи съществуващия некомплект и затрудни кадровите процеси във военните формирования.

Катастрофален за оперативните и бойните способности на въоръжените сили некомплект на личен състав от 22%, а за някои формирования – 30%. При доброволния резерв некомплектът е 83%. Това прави армията не само небоеспособна, но затруднява дори ежедневната войскова дейност на военните формирования и застрашава живота на военнослужещите. Предприетите от МО досега мерки не само че не прекратиха тази низходяща тенденция, но демотивираха още повече военнослужещите и обезкуражиха евентуалните кандидати за военна служба. В резултат на тези погрешни решения и безотговорни действия въоръжените сили изпаднаха в невиждан досега кадрови некомплект. Ангажиментите, поети от правителството на консултативните съвети по национална сигурност при президента на републиката, остават неизпълнени.

Лошото кадрово и военнотехническо състояние на Сухопътните войски. На тях се възлагат най-отговорните задачи по гарантиране на националната сигурност, като същевременно имат най-голям некомплект от личен състав и най-остаряло въоръжение и техника. Общият некомплект от личен състав е над 25%, основната бойна машина на пехотата – БТР-60 ПБ, е постъпила на въоръжение през 60-те, а танк Т 72 през 70-те години на миналия век. Това доведе СВ до невъзможност да изпълняват в пълен обем мисиите и задачите си.

Бедствено е положението на Военновъздушните сили по отношение състоянието и годност¬та на летателната техника и подготовката на личния състав. ВВС изпълняват задачи по наблюдение, контрол и защитата на въздушно пространство с остаряла техника, некомплект от личен състав над 15%, с цената на ежедневни нарушения на нормалните практики за под¬дръжка на радиолокационната и авиационната техника при свръхнатоварване на летателния и инженерно-технически състав. По вина на ръководството на МО се забави с повече от шест месеца приемането на доставените двигатели за „МиГ 29“. Това изчерпа търпението на пилотите от авиобаза Граф Игнатиево и прерасна в недоволство, в резултат на което на 24 октомври 2017 г. те отказаха да изпълняват полети. Протест, какъвто досега не се е провеждал в Българската армия.

Загуба на вече изградени способности във Военноморските сили. Част от наличните бойни кораби са без въоръжение и радиолокационна техника и не са в състояние да изпълняват основните си задачи. Финансовата необезпеченост на подготовката и техническото обслужване на силите и средствата понижава боеготовността им, води до загуба на вече изградени способности, създава предпоставки за аварии и влияе върху качественото изпълнение на задачите. Некомплектът от военнослужещи, надвишаващ 15%, води до затруднение при изпълнение на задачите и до напрежение на личния състав. Некомплектът на офицерския състав, превишаващ 16%, влияе негативно върху системата за командване и управление и върху способностите на флота.

Сгрешени приоритети и цели в отбранителната политика, довели до загуба на способности и тежки инциденти. Поради неправилно разпределение на финансовите средства и липса на контрол се намали качеството на бойната подготовка на военнослужещите и годността и техническото състояние на въоръжението и техниката. В резултат увеличен е рискът от инциденти при изпълнение на войсковите задачи.

Пълен провал в модернизацията на въоръжените сили. Поради лобистки интереси с помощта на Временната комисия беше спряна процедурата за избор на нов тип боен самолет. Същата участ сполетя и проекта на ВМС за придобиване на многофункционални модулни патрулни кораби. Това прави армията технически изостанала, оперативно несъвместима със съюзниците ни и неспособна да изпълнява в пълен обем мисиите и задачите си.

Невъзможност за справяне с корупционните практики в Мини-стер¬ството на отбраната. При провеждане на обществените поръчки продължават конфликтите на интереси, фаворизирането на кандидати, измамите, корупция, въвеждане на дискриминационни условия и необосновани ограничения и изисквания към участниците. Това нарушава лоялната конкуренция и обезсърчава участниците в обществените поръчки. Институтът по отбрана също участва в тях, като изготвя техническите спецификации или тактико-техническите им задания, без да има необходимите експерти и капацитет за това. Изготвянето на „правилните“ задания предопределя победителите в конкурсите и облагодетелства точно определени фирми. Тази „сполучлива“ практика придоби междуведомствен характер с подписването на споразумение между МО и МВР и използването на Института със същата цел в сферата на вътрешната сигурност.