Българските власти крият, че са давани паспорти на осъдени и издирвани чужденци

Българските власти крият, че са давани паспорти на осъдени и издирвани чужденци. Това показа разследване на Валя Ахчиева. 

Журналистическото разследване беше публикувано в сайта euelectionsbulgaria.com, базиран в Брюксел, в който се публикуват разследвания на журналисти от близо 50 държави. Текстът е озаглавен „Паспорти срещу подкупи в България: Властите крият истината“. 

Разследването на Валя Ахчиева започва преди две години – през февруари 2017 г. Разследването ѝ показа, че сме дали гражданство на 114 души, издирвани от Интерпол.

Тогава вицепрезидентът Илияна Йотова обяви, че спира да подписва указите за придобиване на българско гражданство, докато не се направи пълна проверка.

Следва обаче затишие. До лятото на миналата година, когато депутатът от ДПС Йордан Цонев цитира факти от разследването от трибуната на парламента и настоя да се създаде парламентарна комисия, която да провери случая.

Зам. главният прокурор Ася Петрова се самосезира и във Върховната административна прокуратура беше образувана преписка. Оттам поискаха правосъдният министър Цецка Цачева да възложи проверка на инспектората.

Това е третата проверка на ВАП за това как се дава българско гражданство. Проверки през 2014 г. и през 2016 г. са констатирали закононарушения, като за това е бил сезиран председателят на Държавната агенция за българите в чужбина.

Тогава също последва затишие до 29 октомври, когато Специализираната прокуратура влезе в ДАБЧ и арестува 20 служители на агенцията в рамките на разследване на схеми за продажба на българско гражданство. Бяха повдигнати обвинения на четирима души, сред които и председателя на агенцията Петър Харалампиев.

Проверките е трябвало да установят, че има чужденци, на които е дадено българско гражданство, а след сигнал от европейските служби то е отнемано с указ на вицепрезидента с мотива, че са укрили данни за съдебната си регистрация.

Вместо това обаче министърът на правосъдието представя на Върховната административна прокуратура доклад на инспектората, според който не са намерени данни за цитираните 114 случая за получаване на българско гражданство от лица, издирвани от Интерпол. Същото беше съобщено и на медиите, като тогава обявиха, че става въпрос за фалшива тревога, посочва Валя Ахчиева.

Оказва се обаче, че тревогата не е фалшива, а Ахчиева има документи, с които да докаже твърденията си.

Бранко М. е от Македония и е с македонско гражданство.

В Германия е регистриран за първи път през 1999 г. Бранко е получил присъда от 9 години и 9 месеца лишаване от свобода по обвинение за нарушаване на Закона за наркотиците и е въведен в ШИС – шенгенската информационна система. Изтърпял е наказанието си в затвор в Германия, от 22.09.2006 до 09.08.2011 г. На 9.08.2011 г. Бранко М. Е депортиран от Германия. Но само седмица по-късно – на 16.08.2011 г. е обявен за арест с цел депортиране (експулсиране) от страната от Службата за чужденци в град Франкфурт на Майн и прокуратурата в града, за да изтърпи остатъка от присъдата, който се равнява на 1778 дни за нарушаване на Закона за наркотиците.

Същият Бранко получава през 2012 г. българско гражданство с одобрението на Съвета по гражданство при министъра на правосъдието и с указ на вицепрезидента на България.

Когато дошъл на гишето в Министерсвтото на правосъдието, за да получи българския си паспорт, служителката възкликнала пред колегите си: „Яаа, колко се е състарил този човек!“. Той изглеждал състарен наистина, защото документите му с молба да получи българско гражданство били подадени от посредник в Агенцията за българите в чужбина с негова снимка още през юни 2006 г., докато се е водило в Германия делото срещу него. Два месеца преди да влезе в затвора, е била образувана преписката му в министерството, а той отишъл да си вземе паспорта 6 години по-късно, когато излязъл от затвора.

Така Бранко тръгва отново из Европа с българския си паспорт.

В Европа обаче го хващат и от Германия изпращат сигнал в българската дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, сектор „СИРЕНЕ“, за това, че има съвпадение между македонския гражданин Бранко М., на когото е забранено да влиза в Шенген и който от 2012 г. има българско гражданство и влиза в Шенген с българския си паспорт.

След сигнала на Германия следва нова процедура в Министерството на правосъдието. Само след два месеца, на 18.05.2013 г., има нов указ на вицепреиздента – за отнемане на българското гражданство на Бранко М.
Има обаче още десетки такива случаи.

Оказва се, че ДАНС няма адекватна система за проверка дали някой е със забрана да влиза в Шенген, а при даване на българско гражданство се разчита кандидатът сам да напише в молбата си, че има забрана за влизане в Шенген или че има присъда, обяснява Валя Ахчиева.

Въпросът е и защо проверката на Министерството на правосъдието не е открила името на Бранко М. и не е установила, че той е осъден и издирван в Германия. Защото предметът на проверката е бил силно стеснен и насочващ търсенето на документи в погрешна посока, отговаря Ахчиева.

Министерството извършва проверка с въпроса на кого е дадено българско гражданство, въпреки отрицателните становища на МВР и ДАНС, вместо да попита защо МВР и ДАНС не са издали отрицателни становища за тези лица.

Така вместо да се преровят документите на лицата, на които е отнето българското гражданство и да се видят причините за това, в доклада от проверката на правосъдното министерство се описват разсни случаи, които нямат нищо общо с казуса. Като този например, че МВР е дало отрицателно становище да се даде българско гражданство на две глухонеми сестри близначки с афганистанско гражданство и статут бежанец, защото едната откраднала от сергия на улицата в София дезодорант, а другата откраднала дънки.

Една настина обективна проверка в Министерството на правосъдието би трябвало да отговори на въпроса за колко лица през последните 10 години в Дирекция „Българско гражданство“ в Министерството на правосъдието са получени сигнали от Сектор „СИРЕНЕ – ДМОС“ в МВР, че са осъдени, издирвани или със забрана за влизане в Шенген и на колко от тях е била отнета натурализацията с указ на вицепрезидента. Едва тогава ще се освети схемата, отбелязва Ахчиева.