Армията остава без нови изтребители до 2017 година

До 2017 година държавата няма да дава инвестиционни заеми и държавни гаранции за големи проекти, един от които е купуването на нов тип многоцелеви изтребител за нуждите на Военновъздушните сили.

Това става ясно от стенограмата на последното заседание на правителството. Кабинетът подкрепи единствено проекта за изграждането на газовата връзка с Гърция.

С това решение правителството отказва да подкрепи два важни проекта – на Министерството на отбраната и на Регионалното министерство, които изискват финансов ресурс от 1.3 млрд. лв., нещо което, според финансовия министър Владислав Горанов, не може да бъде обезпечено в рамките на средносрочната бюджетна прогноза за 2015-2017 година.

Проектът на Министерството за отбраната е за 800 млн. лв., а проектът на МРРБ за рехабилитация и модернизация на пътната мрежа е за 300 млн. евро като и двата са планирани да се осъществят с държавен заем.

„Това ще доведе до риск от неизпълнение на фискалните цели за разходите – 40 на сто от БВП и 3% бюджетен дефицит, и ще наложи съществени промени в разходните тавани за 2015-2017 година“, смята финансовият министър Горанов.

От двамата ощетени министри недоволство изразява само Лиляна Павлова, според която с това решение ще пропадне строителството на важни пътни артерии.

„Не можем да започнем изграждането нито на АМ „Хемус”, нито да довършим изграждането на участъците от трансевропейската мрежа София – Видин, София – Калотина, съответно София – Велико Търново – Русе и довършването на всички участъци от Южната дъга на Софийското околовръстно в двете направления, които имаме да довършваме, както и ремонта на старите участъци на АМ „Тракия”. Това са основните проекти, които бяха заложени в предложението на Министерството на регионалното развитие до Министерството на финансите да бъдат финансирани чрез заемни средства. По този начин те отпадат от финансиране изцяло от държавния бюджет и отпадат от плановете като минимум до 2016 година, за да започнем преговори“, коментира тя.

Министър Павлова предлага да се даде възможност поне за воденето на рамкови преговори с международни финансови институции, за да може поне през 2016 година да се гарантира изпълнението на тези проекти.

Следва кратък обмен на реплики между министрите Павлова и Горанов и премиера Борисов:

„Няма пречка да преговаряте, госпожо министър. Просто в 2015 година няма да харчите от тези заеми“, казва финансовият министър, а Борисов допълва: „С една дума – разговорите са позволени.“

„Аз не искам разговори, аз искам споразумение и пари“, отговаря Павлова, а Борисов контрира: „Както министър Москов казва: „С пари всеки може”.

„Аз все още не съм намерила начин да строим пътища без пари, но ще се радвам на ноу-хау“, казва Павлова.

В отговор премиерът обявява тази точка от дневния ред за приета.

Проектът на МО за нов тип изтребител за армията пропада за поредна година и е неглижиран от поредно правителство от 2004 година насам. Като държава член на НАТО, България е поела ангажимент към 2016 година да предостави 8 многоцелеви изтребители при поискване от страна на НАТО. От тях 4 трябва да са готови за операции, а останалите 4 - за охрана на въздушното пространство, с което страната ни се включва в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО, т.нар. „Air policing”. Сега тази операция се изпълнява от руските МиГ. Те обаче не са съвместими с авиацията на Алианса, а и вече има много сериозни проблеми с поддръжката им и доставката на резервни части от Русия.

Ако изтребителите не бъдат заменени, охраната на въздушното ни пространство ще трябва да бъде поето от Румъния или Турция. Подобно решение не е свързано с безвъзмездна помощ и би струвало доста скъпо.