Андрей Райчев: Това не е краят на Манолова, до 2 години политическата карта ще е друга

В София започва едно движение, което не сме виждали и което е окончателният разпад на малоумния двуполюсен модел.  – а започне ли в София, ще стане и в България.

Tова коментира в интервю за БНР социологът от „Галъп“ Андрей Райчев.

По думите му у нас се появява европейски феномен, което е много добре за страната ни. „Манолова не спечели с бесепарски гласове. Тя взе около 100 хил. гласа повече, отколкото БСП има на тези избори. Откъде идват? Взимаме най-дясната партия в България – традиционните демократи. Таблиците показват, че над 40% от тези хора, които са инстинктивни антикомунисти, са пуснали за Манолова, а малко над 30% за Фандъкова. Даже те допринасят за намаляването на разликата между двете.“

В България няма нищо по-мръсно от кметски избори, смята Райчев. Гласовете си продават не само ромите, а и много българи. Изходът за справяне с проблема е повишаване на избирателната активност, подчерта той.

Социологът е категоричен, че оттук нататък Мая Манолова със сигурност ще има участие в политиката. "Това не е краят, а даже е много добро начало", посочи Райчев. Прогнозата му е, че тя няма да направи партия, а по-скоро ще има мажоритарни участия или ще се върне към грижата за обикновения човек. „Представете си я като лидер на профсъюз например, на фона на нашите заспали профсъюзи. Веднага ще видите, че за 2-3 години тази жена ще има огромна роля в България. Тя има лично мажоритарно бъдеще“, заяви той.

Социологът прогнозира още, че до две години ще има друга политическа карта на България, а в момента възниква нова десница.

„В дясното текат съществени процеси. ГЕРБ си осигури двете години до края на мандата, но на края на мандата ще има друго дясно, което ще направи друга политическа карта на България. Не че ГЕРБ са паднали, но това е началото на края“, заяви той.

По думите му в България, подобно на други страни, има продължителна, силна власт. Той направи паралел с Полша и Унгария, където лидерите са спечелили управлението на държавата, но са загубили столиците. Отчасти паралелът е валиден и с Турция и Москва, коментира Андрей Райчев. "Това показва, че има бавни, но закономерни, промени в Източна Европа. Тези полудиктатури и диктатури, които се появиха след прехода, започват да се разпадат и то точно в местата, където възникнаха“, заяви той.