Алфа рисърч: Татяна Дончева е с най-висок рейтинг сред левите лидери

57 на сто от избирателите ще гласуват на президентските избори. С 6% по-малко ще пуснат бюлетина на Референдума на "Шоуто на Слави". Кой ще е кандидат на ГЕРБ има по-голямо значение за втория тур, на който ще се определи победителят в надпреварата на 6 ноември. 

Това показват данните от регулярното тримесечно проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено между 9 и 15 септември сред 1026 пълнолетни жители на страната. 


България влиза в кандидат-президентската кампания със запазващо се ниско доверие към всички основни институции: парламент - 8%, главен прокурор - 10%, правителство - 16%, президент - 21%. В зависимост от силата на кандидатурите и доминиращите теми в кампанията, тази постоянстваща криза на доверие може да доведе до протестен вот, или до апатия и слаба избирателна активност.

Фокусът върху президентската институция, която не е обвързана с текущите задачи на изпълнителната власт, дава шанс на българите да погледнат на предстоящите избори и през призмата на големите теми пред страната ни. Мониторингът на Алфа Рисърч позволява едно показателно сравнение между тревогите на българите преди 10 години, непосредствено преди Президентските избори от 2006г., и настоящите.

Знаковите убийства и „голямата престъпност“ са детронирани от първото място и отстъпват с 20% назад в класацията. За сметка на това „корупцията“ не е помръднала с нито един процент във възприятието на тогавашните и сегашните българи (59%). Нагоре в класацията на вътрешно-политическите заплахи се изкачва демографският срив и по-бавното от очакванията след приемането на България в ЕС икономическо развитие на страната.

Десет години по-късно най-съществените различия се наблюдават не толкова във вътрешните, колкото във външно-политическите тревоги. Ако през 2006г. българите са се притеснявали основно от глобалните епидемии, климатичните промени и международната организирана престъпност, сега само последната влиза в Топ 3 на тревогите. Възприятията за съвременните заплахи са доминирани от международния тероризъм, който заема безусловното първо място с 64% (ръст от над 30%), непосредствено следван от новата реалност - притока на бежанци (60%).

Само за едно десетилетие външно-политическата среда изглежда коренно променена и много по-тревожна за българите. Това определя и фокусът върху тези теми както на цялостните очаквания от политиците, така, в частност, и на предстоящата предизборна кампания.

Напрежението, с което беше съпроводено излъчването на голяма част от президентските кандидатури, се е отразило негативно на рейтингите на Г.Първанов и лидерите на Реформаторския блок. Без поражения излизат К.Нинова, Т.Дончева, Кр.Каракачанов. Макар и с нарастваща поляризация в оценките, първо място по доверие запазва лидерът на ГЕРБ Б.Борисов. 

Преди да е известна номинацията за президент на управляващата партия не са възможни конкретни прогнози за изборите. Но регистрираните в септемврийското проучване на Алфа Рисърч нагласи показват три неща: сигурен втори тур на изборите; мобилизация в ляво, стимулирана от съперничеството между кандидатурите и формациите в този спектър и решаващо значение за изхода от втория тур на конкретния кандидат на ГЕРБ.

За последните три месеца одобрението за работата на кабинета спада леко от 18% до 16%, а в оценките за дейността на премиера се увеличава поляризацията - нарастват и положителните (33%), и отрицателните (40%) мнения.

Сред министрите, вицепремиерът Т. Дончев и регионалният министър Л. Павлова продължават да се открояват като отличниците на кабинета. Позитивен тренд през периода регистрират спортният министър К. Кралев, транспортният И. Московски, енергийният Т. Петкова, а негативен – министрите на културата В. Рашидов и на икономиката Б. Лукарски.  

Както показаха и предишните проучвания, хората имат силни очаквания към няколко министри с тежки и нуждаещи се от реформи ресори – образование, сигурност, правосъдие, здравеопазване. Сблъсъкът на множество разнопосочни интереси в тези сфери генерира противоречиво отношение и по-остра критика към дейността на образователния министър М. Кунева, вътрешния Р. Бъчварова, здравния П. Москов, правосъдния Е. Захариева.

ДОВЕРИЕ В ИНСТИТУЦИИТЕ

Доверието в институциите се запазва в рамките на регистрираното в няколко поредни проучвания ниско равнище.

С по-значима подкрепа се ползва президентът Росен Плевнелиев, който приключва мандата с одобрение от 21% и неодобрение от 39%.

Доверието в парламента продължава да е устойчиво ниско (8%). Аналогично е отношението към главния прокурор (10% положителни оценки).

Армия и полиция – две много важни с оглед на актуалната ситуация институции – се ползват с малко по-високо доверие. Армията (28% одобрение срещу 28% неодобрение) остава с относително най-позитивно отношение, но и тя е засегната от тенденцията на поляризация. В мнението за полицията отрицателните оценки (44%) чувствително преобладават над положителните (17%).

ДОВЕРИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ И ЕЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ

Началото на есенния политически сезон се характеризира с малки, но многозначителни промени в рейтинга на политическите лидери. Динамиката отразява най-вече проблемите, които различните части на политическия спектър срещнаха в процеса на номинацията на президентските кандидатури. 

Б.Борисов остава най-одобряваният партиен лидер с 32.6% положителни оценки. Действията му през последния месец увеличават обаче поляризацията в отношението към него, която се изразява в ръст както на позитивните, така и на негативните мнения за лидера на ГЕРБ. 

Изключително интересна е ситуацията в ляво. След драмата с номинацията на ген. Радев и разтрогването на предизборния съюз между БСП и АБВ, Г.Първанов бележи нов спад от 2% и така за първи път рейтингът на бившия президент пада до този на председателя на БСП – 18.3% за Г.Първанов, 18.5% за К.Нинова. Новият председател на БСП излиза от скандалите без поражения.

В тази ситуация, като политик с най-висок личен рейтинг в ляво, се очертава Т.Дончева.

Оставайки в страни от раздорите на бившите си съпартийци, тя печели дивиденти и одобрението й се покачва до 21.9%.

Сред националистите с най-висока и нарастваща подкрепа се ползва лидерът на ВМРО и кандидат за президент Кр.Каракачанов, който достига 20% одобрение. Доста по-ниски са рейтингите на другите политици в този спектър – 13.4% за В.Симеонов и 4.5% - В.Сидеров.

Формално щастливата развръзка с излъчването на кандидат-президент на Реформаторския блок след месеци мъчителни преговори, не е довела до позитиви за нито един от лидерите на блока. Всички те запазват относително ниски равнища на обществено доверие – М.Кунева (9.8%), Р.Кънев (7.8%), Н.Ненчев (7.3%), Б. Лукарски (5.4%). Тази свита стартова подкрепа вещае трудна кампания за Тр.Трайков като кандидат на Блок, по който има доста пукнатини.