"247 600 000 лева на държавни дружества са потънали в КТБ"

65 дружества с 50% и над 50% държавно участие са държали 247 600 000 лева в КТБ и според нас тези средства не само са до голяма степен изгорели, а са и държани при по-ниски лихви, отколкото съответните лихви за частния сектор и средните лихвени нива за банката.

Това заяви пред bTV депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров.

Много хора, които казват, че искат и претендират да бъде извадена истината за КТБ, всъщност играят двойна игра. Затова аз винаги задавам два въпроса: първия е даденият човек срещал ли се е с Цветан Василев, а втория - правили ли са цесии и прихващания, каза Димитров.

Той допълни още, че ще може да даде точни данни, когато получи подробна информация кое дружество какви средства е имало в КТБ, при какви условия и по решение на кой орган на дружеството са депозирани в тази банка.

Министърът на финансите твърди, че има банкова тайна и не може да ни даде подобна информация, но ние го репликирахме, че не може да има банкова тайна, за нещо, което не е банка. КТБ вече е с отнет лиценз, допълни  Петър Славов от гражданската квота на РБ.

Това, което ние правим като продължение на темата, е да искаме информация за средствата на държавните дружества от ресорните министри, които са техни принципали и имат правото да изискват информацията директно от тях, обявиха представителите на гражданската квота на РБ.

Основната ни цел е никога повече това да не се повтори – каза Димитров – което означава да видим кои са хората, решили да сложат парите на държавните дружества в КТБ и при какви лихви. Ако се установи, че тези лица не са спазили постановлението за деконцентрация на средствата, а са държали повече от 25% в една банка, то трябва да бъде сезирана прокуратурата.

Депутатите съобщиха, че са внесли в Парламента искане Сметната палата да направи одит на „Банков надзор“, а новият шеф на Сметната палта е изразил готовност да направи задълбочена проверка.

Инициативите ни са насочени първо към това да разберем какво точно се случи в КТБ и кои са отговорните лица, а след това да открием начин да върнем максимално много от прехвърлените активи и те да отидат за покриване на депозитите в тази банка, каза Славов.

Славов допълни още, че по тяхно предложение Закона за банковата несъстоятелност позволява на временния синдик да предприеме конкретни действия – да поиска независим одит, да запорира активи и да води отменителни искове.