1000 души с преправени договори с КТБ взели незаконно 100 млн. лева

Договорите на 1000 вложители в Корпоративна търговска банка са били преправени и те незаконно са получили по 100 000 евро от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Така те са ощетили държавата със 100 млн. лева.

Това обяви премиерът Бойко Борисов по време на правителственото заседание, става ясно от публикуваната стенограма.

Вложителите са имали договори, предвиждащи преференциални лихви по депозитите им. Заради тези, по-високи, лихви обаче те губят право на възстановяване на депозитите си в размер до 100 000 евро (196 000 лева). Такова право имат само вложителите с депозити при стандартни за съответната банка условия. Договорите са били преправени така, че лихвените проценти да се приравнят към стандартните за банката, за да може вложителите да получат до 100 000 евро.

"И не само това. От това, което знам от службите и очаквам в следващите седмици развитие, са освобождавани имущества, но разбира се всичко това трябва да се документира, то е факт. Последните дни на квесторите са освободени огромни имущества, последния работен ден на квесторите. Така че се надявам тук прокуратурата да си довърши заедно с ДАНС и МВР това, което правят. Ще стане ясно на обществото след две-три седмици. Освобождавано е имущество, преправяни са договори над хиляда – защото, ако имаш преференциална лихва, не можеш да взимаш след това стоте хиляди евро, които ти се полагат, защото си се облажил от лихвите, а това са над хиляда души, и на практика, преправяйки им договорите, те са получили по сто хиляди евро. И като го сметнах, е около сто милиона загубата, нанесена съответно на Фонда", казва премиерът.

Изявлението на премиера пред министрите, публикувано и чрез стенограмата на сайта на Министерски съвет, за която от пресслужбата му специално обърнаха внимание на медиите, идва дни след публикации, че бившият лидер на ДСБ и премиер Иван Костов е имал договор за депозит с преференциална лихва, който е бил преправен и така Костов е получил парите си (до 100 000 евро, колкото е максимумът по закон) от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Към момента няма доказателство, че тези твърдения са истина.

Той коментира и казуса със задлъжнялата към КТБ телевизия ТВ7, в която два пъти влезе съдебен изпълнител, за да иззема заложена техника срещу кредита от 2.5 млн. лева. Първия път съдебният изпълнител влезе с "армия" полицаи и първото, което поиска да вземе, бяха сървърите, което значеше край с телевизията. След скандал бе дадена отсрочка. След края й при второто влизане на съдебен изпълнител бе постигнато съгласие телевизията да не бъде спирана, а да започне да изплаща задълженията си.

"Единствено намесата и отсрочката дойде от това, че струпаха по един глупав начин полицаи тогава и се създаде някакво внушение, че за няколко милиона се разиграва цял панаир. Всъщност то не е за няколко милиона, то е за 300 милиона", казва премиерът пред министрите си и допълва: "Въпреки всичко, аз се радвам, че министърът на вътрешните работи и министърът на финансите сутринта са изпратили три жени полицайки, но едната по-надалеч, които да наблюдават работата на синдиците. Няма полицейско присъствие, няма насилие, няма батални и брутални сцени дето се вика, сървъра последен да го вземат синдиците. В смисъл, нека на хората им стане ясно, че никой не е нарочил някого. За всички ще бъде и се прилага еднакъв критерий. Това Христо Иванов би го нарекъл върховенство на закона".

Премиерът все пак подчерта, че нищо не налага да се спира сигналът на телевизията и посъветва синдиците "да си описват, да си правят, да си дават информация, за да не се вдига темата при нас".

Финансовият министър Владислав Горанов пък заявява, че ТВ7 дължи много повече на КТБ, защото освен директният заем фирмата собственик на медията "Краун медиа" е взела заем от фирмата на Цветан Василев Т.Ц.-ИМЕ. Договорът е за заем в размер на 260 млн. лева безлихвен кредит, който, по думите на министъра, не е обслужван.

"Подобни примери мога да ви дам с много други търговски дружества – и с „Дунарит“, и с „Рубин“ в Плевен, и със стъкларския завод в Сърбия, и с много други ценни активи. Разбира се, и прокуратурата работи по тази тема, и синдиците, ще си свършим работата. Но исках само да ви обясня, че действията на синдиците не са срещу няколко камери или срещу една медия, те са срещу огромни задължения, формирани в продължение на години на един нетърговски принцип", казва още Горанов.