OffNews.bg

Младежът, който спаси теснолинейката: БДЖ е подигравка

Безобразията в БДЖ отдавна не са тайна нито за клиентите, нито за служителите на компанията. На редакционната поща на OFFNews често получаваме сигнали от недоволни пътници.

Следващата история пак е за абсурдите във влаковете, но особеният момент в нея е името на автора й. Този път потърпевшият е студентът Кристиан Ваклинов. Той още като ученик в 12 клас поведе битка за спасяването на единствената теснолинейка в България Септември-Добринище, която бе нарочена за закриване.

Ваклинов изпрати писмо до тогавашния премиер Пламен Орешарски, в което обясни надълго и нашироко колко е важна за хората в Родопите, как жп линията е уникално инжинерингово съоръжение, как за нея има достатъчно пътници и как тя има освен минало, така и бъдеще. После събра и стотици подписи в защита на теснолинейката.

Тогава той бе чут и идеята за спирането на влаковете по най-живописната ни жп линия отпадна. Но дойде момент, в който дори и най-заклетият фен на железниците ни, ни изпрати писмо озаглавено "Подигравката БДЖ".

Ето го:

Занимавайки се изключително много с железниците и техните кусури през свободното си време, винаги се старая да намирам отговор на безумията, които се допускат. Като човек, който вече достатъчно познава ситуацията отвътре, гледам да не се ядосвам и се старая всячески да виждам положителното.

Но. Голямото Но. Защо има толкова хора в БДЖ, които не си спазват задълженията? Защо?

Ето една ежедневна ситуация от днес следобед.

Гара Искър. Чакаме влак 1625 от София за Пловдив и Свиленград. Голямото пластмасово табло с разписанието е наредено, но на листове А4 пише, че то е невалидно. Електронното табло не работи. От високоговоротеля се чува толкова зле, че въобще не се разбира какво казват. Касиерката не знае дали влакът е навреме или не. А той е след 7 мин. по разписание и вече би следвало да е тръгнал от гара София.

Всичко това е масово и го приемам, щото да речем БДЖ е зле, държавата не им помага.

Вземам си билет за първа класа, защото пътуват немалко хора в пуснатите само 3 вагона и при над 2 часа возене си позволявам да дам 1,60 лв. повече срещу уж по-чисто и широко купе.

Пътниците звънят на Централна гара, за да разберат какво става, защото на гара Искър не знаят. Оказва се - закъснението е 5 мин. Добре. След малко се съобщава нещо, решаваме, че е влакът и излизаме. Той идва. Засилвам се към последния вагон, който е първа класа. На края на предишния обаче ме среща кондукорката, която казва, че няма повече назад.

Аз обяснявам, че съм за първа класа, а тя ми обяснява, че вагонът пътува заключен и се чуди защо на гарата не сами казали.

Добре. И това да речем, че за България е ок. И стигам до извода за пореден път - отговорът на въпросите, които споделих в началото, е прост: не си гледат работата, защото няма контрол. Защото нито диспечерът, нито касиерката, нито някой друг ще бъде наказан за това, че малцината останали клиенти на услугите на БДЖ биват разигравани така.

А и нали разликата е лев и шейсет, няма да тръгна да си търся парите.

Колективната безотговорност царува. Ама така царува, че мамата си трака. Всеки вдига ръце. Никой не е виновен и наказан за таблата, за онемялата съобщителна система, за недружелюбните кодуктор и началник-влак, за пропуснатото съобщение, че няма първа класа във влака...

Виновен: няма.

Днес влакът пътува с първа класа, която не работи. Утре пътува с 2 първокласни вагона, но единият по заповед се води втора класа. Пътнически влак насреща ни върви с вагони само първа класа, ама те се водят втора, щото пътническите тренове нямат първа. И ние си пътуваме в миризливите вагони, докато поредната ромка прави спектакъл и не плаща билет или пък плаща до едно място, а пътува до следваща гара във второкласен първокласен вагон.

Да живее БДЖ и България.

Най-тъжното е, че БДЖ е най-чистото огледало на страната ни. От това ме боли, не намирам покой. Защото малцината свестни служители на българките железници, не могат да спасят влака от дерайлиране. Но е добре, че все пак ги има. Те са светлината в този доста дълъг тунел.