Мизерия на духа

„Сит търбух – за култура глух!”
Радой Ралин

Нашите управници вече прекалиха. След като съсипаха икономиката, здравеопазването, науката и образованието, посегнаха и на културата. На онова, което е най- важното, най- отличителното за всяка нация. И това е вече факт. Тъжен, неоспорим. Поредицата необмислени реформи на кабинетите на Костов и особено на Борисов за кратко време разрушиха граденото от държавата и нейните творци за десетилетия. Закриването на филхармонии, оркестри и ансамбли, на културни центрове, превръщането на театри в „открити сцени”, лишаването на фестивали от подкрепа, всичко това, което се случва у нас, през последните десетина години в европейска България, е наистина без прецедент в света. А да затвориш театър е все едно да разрушиш храм. Равно е на престъпление, на грях, за който няма прошка! 

Днес дори в азиатски страни като Турция, Дубай, Корея, Казахстан, Китай, Тайван, където европейската култура бе доскоро непозната, се откриват оперни театри и симфонични оркестри /строят се разкошни сгради- дворци за тях/, основават се конкурси и фестивали на голямата музика, докато у нас целенасочено, безжалостно се рушат. При това, граденото през гладните следвоенни години. Тогава театър имаше във всеки по-голям град, а наскоро в стар брой на списание „Театър” открих, че държавни драматични театри е имало... представете си, дори в градчета като Троян и Нови Пазар и те са участвали през 1959 година в Националния преглед на българските драматични театри. А сега?

Сега рушенето става по два начина – чрез пряко затваряне /както стана с много първокласни състави, дори с филхармониите на Пловдив, Варна и Русе!/,или чрез глупостта „делегирани бюджети” на ГЕРБ /безумие без прецедент в света!/, което води ако не до постепенното им затваряне, до упадъка им. И наистина, редица от институтите /все още съществуващите/ са вече в упадък и криза. Мултакът Веждьо Рашидов, тази нелепа фигура /дори в соц-а не можеше да има такава, тогава имаше критерий и висок професионализъм!/ най-нагло и безотговорно заяви, че в Италия имало само 5 опери и те не били на държавна издръжка. Горкият той или не знае или просто се прави, че не знае.

А преди време заяви: „Българските театри и оркестри са киста в тялото на българския данъкоплатец!”. Искаше да закрие – представете си /!/ дори... отличната Старозагорска опера, Националната оперета, уникалното балетно студио „Арабеск”, Великотърновския музикално-драматичен театър. Звучи невероятно, нали, при това от устата на министър на културата на страна, която акад. Дмитрий Лихачов нарече „държава на духа”! Каква ти „държава на духа”? Станахме „държава на чалгата” - първата в света... Да, и този самозабравил се човек, който гордо се титулува като „мултак”, продължи да говори „умно”, „загрижено” и „компетентно” за това как би трябвало да върви и да се издържа днес, при тези „пазарни условия” българската култура. Сякаш тя е стока като тютюна или картофите. И да ходи по телевизиите, където става за смях...

Преди две лета в столицата избухна срамен скандал. Радиомузикантите излязоха със скромно искане да се коригират малко обидните за техния тежък творчески труд заплати. Б.Б. отказа да ги приеме и чуе. Те нали не са полицаи или футболисти, които Бойко щедро дарява с нашите пари? В Министерския съвет той приема Лепа Брена и Ивана. Бил много изненадан, че в Радиото имало „толкова много състави”. От т.н. „Комисия за култура” при НС заявиха, че съставите на БНР, които са минимален брой, трябвало да минат към „реформата” с делегираните бюджети. Тоест, не да правят записите, за които са създадени, както всички радиосъстави по света, а да изнасят концерти и да се самоиздържат. А кога да правят записи? Не поясниха. Да, според премиера те били „изненадващо много”?! А те са само един симфоничен оркестър за художествената/ класическата/ музика, един за народната, радиохорът и този за естрадната и джазовата музика. За справка – в Германия радиосъставите са 13, в съседна Сърбия – „само” 7, в Румъния – 6 и така е в цяла културна Европа и по света, може би в екваториална Африка да са по- малко...

Нашите неуки управници не могат да разберат, че тези състави имат мисия – да записват и съхраняват нашата музика и музиканти, да остане тя в паметта на Радиото и на България. И имат много работа. Не могат да разберат какво е това да си музикант? И как се става такъв? Освен, че трябва да си роден с талант. Защото един музикант започва обикновено да се занимава/да учи от ранна възраст – 5-6 години. Музикалното училище има 12 класа, академията още 6, а след това работата, конкурсите, непрекъснатия труд и усъвършенстване. И срещу това бедните ни музиканти да бъдат с мизерни, обидни заплати - средно 10-15 пъти по- малки от тези на неуките ни управници, които дори не могат да разберат „за какво иде реч!”. Да, за тях, дори искания мизерен 1 милион е прекалено много, докато на нашите образовани, кадърни, смели и бързо реагиращи полицаи, охранители и надзиратели от затворите Б.Б. щедро отпусна от държавния бюджет „само” „скромните” 100 000 000 лева. За какво за говорим?

Така изтиканата „натясно в ъгъла”/ фразата е на Съмърсет Моам/ нещастна българска култура е вече пред колапс. Системният геноцид над театрите и музикалните институти скоро ще ни остави без кадри, особено без музиканти - инструменталисти. Ще се радваме само на кадрите на „Пайнер Планета”, на Азис, Кондьо, Глория, Ивана и Криско. /Последният – с „дупарата” - се оказа любимец на сегашния министър на културата Банов, кадър на Рашидов/. Защото не е нормално музикант от световноизвестния оркестър „Софийски солисти”, който не е свирил може би само в Антарктида, да бъдат със заплати на метачките от улицата. Артисти, оркестранти и оперни певци /а оперното пеене е тежък и труден психофизически процес и натоварването на един певец е равно на това на миньора/ да живеят с 300- 400 лева месечно, а да има чиновници с по 10-15 000 лева заплати. И банкери с по 100 000 – също месечно. Затова и младите вече бягат и скоро няма да имаме кадри за оцелелите състави. Дори и Националната опера, където заплащането е малко по-високо, вече трудно попълва и обновява съставите си.

Но Б.Б. не се поучи от своя идол, когото се опитва безуспешно да копира, диктатора Путин, който лично се погрижи за руските оркестри и състави и им осигури по-нормално заплащане. Та се оказа, че в Русия и в съседна Румъния, въпреки кризата и бедността, голямата музика и театърът са на почит. Няма „реформи”, бедност, закриване, рушене”, а тъкмо обратното – възход и внимание, грижа от държавата. Но нашият премиер не стъпва нито в Операта, нито във Филхармонията, за него Ивана и Винету са достатъчни. А и министрите на културата, които ни натрапва, просто следват тази рушителска политика. Целта е опростачен, полуграмотен народ, който да слуша и гласува „правилно”. Нашите управляващи от ГЕРБ не могат да проумеят една проста истина: духовната нищета неизменно води до разпад на държавата

П.П. – 1

Оказа се, че дори Народният ни театър е във финансова криза, че младите актьори там получават по 200 евро заплати, докато за сравнение техните колеги в северната ни съседка получават 7-8 пъти повече. Оркестрантите и хористите в Операта на Темишоара имат заплати от 1500 евро...

Б.Б. посреща сръбската певачка Цеца. За 11 години той не влезе нито в Национална опера, нито в зала „България”...

Министърът на културата Банов и неговият любимец Криско, продължи политиката на своя предшественик и доведе театрите ни до още по-дълбока криза...

.........................................

Скоро ще останем без музиканти и оркестри, но за това пък ще имаме Азис!

Огнян Стамболиев,
ПЕН-България